Земята е древен строителен материал предлагащ добри възможности за реставрацията на стари сгради, както и за изграждането на нови модерни природосъобразни жилища. Ако искате да научите повече за свойствата и възможностите на различните земни строителни техники, заповядайте на практично двудневно обучение. То ще се състои на 1-ви и 2-ри юли 2017 в село Косово – Централни Родопи. Семинарът е подходящ за любители строители, професионалисти и начинаещи. Ще се научите да правите земни мазилки, кирпичени тухли и олекотени пана от земя и слама. Ще разберете принципите на съвместимост между дишащи и недишащи строителни материали и преимуществата на естествените мазилки. Ще се докоснете до една красива материяОтвори >

Съживяване на стари строителни традиции

Филм с Варвара Вълчанова, в който тя разказва за нейния опит и дейност в областта на земното строителство. Автор на филма е Виляна Друмева. Повече за проектите на Варвара може да намерите тук: www.rahovitza.org и www.zemnostroitelstvo.netОтвори >

Семинар по земно строителство - юни 2016 г.

През този семинар ще се запознаете с особеностите на земята като строителен материал, ще научите за полевите тестове, чрез които можете да подберете правилната почва за строителни цели и ще се запознаете с основните земни строителни техники. Ще се научите да правите кирпичени тухли, пълнеж от земя и слама и земни мазилки.   Информация за семинара: 2-ти и 3-ти юли 2016 г. Два пълни дни  от 9 до 18 часа. Пристигане и настаняване в петък следобед. 12 места. Цена на курса: 160лв, с влючени храна и спане. Водещ – арх. Варвара Вълчанова Записване: info@rahovitza.org   Мястото: Ние вярваме в съзидателната сила на хората и искаме да вземем нужното пространство и време за да се свържемОтвори >

За земното строителство с Варвара Вълчанова

Разговор за строителството със земя – предимства и важни неща, които е добре да знаем. Варвара Вълчанова завършва образованието си по архитектура в Гренобъл (Франция), където се дипломира през 2002 г. Тя специализира земно строителство към Изследователския институт по земна архитектура (CRATerre) в Гренобъл. Уеб сайтът на Варвара Вълчанова: www.rahovitza.org   Видеото е запис на предаването „Свещичка“ – брой 31.  Отвори >

За тези от вас които имат желание да се докоснат до земята като строителен материал предлагам двудневен практичен курс в село Косово на 3-ти и 4-ти октомври. Подробна информация ще намерите <тук> и в блога zemnostroitelstvo.net Варвара Вълчанова www.rahovitza.org www.zemnostroitelstvo.net  Отвори >

еко строителство

След петгодишни усилия и строителни дейности къщата Кибела в Родопската махала Раховица е почти готова! Използвахме предимно местни и достъпни материали. Вътрешният климат е уникален! Стените са от дървена конструкция /черен бор/с пълнеж от земя и слама и изолация от тръстика. Таванът и подът са изолирани с перлит, пясък и вар. Настилката на приземието е от варовик, а на етажа от бял бор – намазан с екобайц на ленена основа. Избрахме готварска печка на дърва – българско производство „Прити“ и норвежка печка „Смарти“ на норвежката фирма „Нордпеис“. Кухненските мебели изработи местният дърводелец от дъб, като на плота залепихме от камъка, който използвахме за пода. През пролеттаОтвори >

Като изключим последните 60 години, хората винаги са боядисвали и украсявали домовете и жилищата си с естествени бои, направени от местни и обикновени материали. В отговор на запитването на един приятел, давам основите за направа на естествени бои от вар и земя. Както естествените, така и химическите бои са съставени от следните съставки: Свързващ елемент: обвързва пигментите на повърхността на стената, изсъхва без да губи своята свързваща способност (вар, глина, млечни протеини, яйца, нишесте от брашно, ленено масло, целулоза); Разтворител: разтваря пигментите и свързващото вещество, изпарява се след като боята бъде нанесена (вода, алкохол, етерични масла); Пигменти: дават цвят и покритие на стената.   РецептаОтвори >

Можем, без да преувеличаваме, да кажем, че днес в България земята е непозната материя. Въпреки редките случаи на нейното приложение, тя отсъства от колективното съзнание и от строителната площадка. С небрежност гледаме как старите сгради и села се рушат и бавно, но безвъзвратно изчезват. Без терзания на съвестта решаваме да бутнем старата бабина къща или плевня, за да построим нова, модерна и здрава постройка. Дори сградите, обявени за паметници на културата, реставрираме с нови и по-надеждни материали, без оглед за автентичност и връзка с миналото. Може ли тази тенденция да се промени? Надявам се, че от следващите страници ще получите убедителен отговор на въпроса иОтвори >