тиквички

Една ранна пролет преди 3 години хапвайки с приятели салатка, обсъждахме най-различни теми, свързани с международният хранителен тероризъм. Впрочем салатата беше от доста скъпи домати и краставици с интересен и екзотичен вкус на недозряла тиква. В процеса на спомняне на бабино-лелините зеленчуци (леля беше агроном, който никак не харесваше химията), изказах желанието си да имаме собствена градина, която ако не да ни изхранва, то поне да дава нещичко с нормален вкус. Както става в добрите истории, един от приятелите на моята любима ни предложи свободен, пустеещ от 10 години двор. Смятал да се занимава с пчеларство, а не му харесвало около пчелите да е буренясало.Отвори >

Зелено направо в сърцето Градското градинарство развива връзката ни с природата и другите Възниква като тенденция в големите градове по света. На базата на социални сдружения, групи хора превръщат участъци частна или обществена земя в плодородна градина, като целта е както социално приобщаване, образование, културна дейност, така и производство на сезонна, здравословна храна и постигане на независимост от сега действащия пазар и неговите инструменти – магазини, супермаркети, хипермаркети. Спомен от времето на социализма Тогава природата беше по-близо до нас – индустриалното развитие се случваше, но някак половинчато… Българинът все още ходеше на село с Москвича, а пък след работа през лятото слизаше край входа наОтвори >

Моят път към съзнателното хранене започна случайно и с късмет, а и няколко „случайности” ме убедиха да го споделя, тъй като съм стъпил на този път не отдавна. Все пак за мен е важно и не само къде се намира човек, а и в каква посока върви. Слава Богу, стъпих на този път без да съм имал някакви здравословни проблеми или други такива. „Кризата” ми подари повече свободно време и това ми позволи да задоволявам и „близнашкото”си любопитство. Съпругата ми, след като си намери подходящ учител и група за занимания с йога, от време на време ми „сервираше” ненатрапчиво доста интересни за мен неща относноОтвори >

В тази статия описах как създадохме няколко повдигнати лехи и обещах, че ще разкажа за предимствата им. Лехите може да са много видове, но по-важното е да са ясно обозначени, за да не се стъпва в тях, да са мулчирани и всяка точка от тях да е на една ръка разстояние. А защо повдигнати….. : редуцира се сбиването на пръстта. Земята е важно да остане рехава, защото корените и обитателите на почвата се нуждаят от въздух и лесна “проходимост”. В градина, в която лехите не са ясно очертани е много трудно да ограничим стъпкването на почвата. веднъж създадени, същите лехи се използват всяка година и няма нуждаОтвори >

  Португалката Сузана Жезус – инженер-геодезист в Европейския център за ядрени изследвания ЦЕРН се отказала от западния начин на живот, солидната научна кариера и дошла в България, в село Брестово. „Живота ми е по-богат тука, за мене богат е човек, който прави градина.“ „Ако имах възможност да стоя тука, няма да ходя там.“ „За мен е красота, толкова съм получавала, че искам и аз да стана един ден така – да посрещам хора, така както и мен са ме посрещали.“ „Благодаря.“  Отвори >

Храмът – моята градина. Споделени мисли и чувства за живота на село и нашия нов дом

Споделянето на Елица Максимова на семинар „Дом за живеене“ 2012 г. „Храмът го носим вътре в себе си. Храмът е нашата душа. Когато душата ти е чиста, където и да отидеш можеш да създадеш своята градина на ново.“ Сайтът на Елица Максимова:  www.aliveearth.wordpress.com  Отвори >

Стъпка по стъпка в градинарството

Разказ за градина „Вита“ и някои скъпоценности по пътя. За съдействието, за увереността, упованието, за чистата храна, вътрешното градинарство и приятелите в градината от Ивайло и Калоян Гичеви.   Първа част:   Втора част:   Още за градина „Вита“ >>  Отвори >

Лекция на чичо Митко (Димитър Стоянов от Бачково) от семинар „Здравословно хранене“ 2011. Благодарим ти, чичо Митко! Благодарим за лекциите, примерът, знанията, импулсите и добротата.  Отвори >