Промяна

Промяна Светът се променя изцяло, когато протегнеш в прегръдка ръце. Когато отсреща познаеш приятел и двама сте с общо сърце… Светът се променя, когато прощаваш и прошка поискаш – за всичко. Когато без сметка доброто даряваш, и без да пресмяташ – обичаш. Светът се променя, когато се смееш с най-чистия, детския смях. Тогава разбираш, че всъщност живееш за радост… Без болка и страх. Светът се променя, когато не спираш да сбъдваш красиви мечти. Светът се променя… Но как не разбираш, че всъщност променяш го… ти. Мира Дойчинова – iriniОтвори >

Рецепта за лято

Рецепта за лято Вече има щурчета – ще препусна към лятото, ще прегърна късмета, ще разперя крилата си, вече има светулки – ще ми греят безстрашно, ще захвърля обувките – боса, пряма и прашна, ще превзема живота си – друго нямам какво… А небето, измокрено, плисна дъжд – за добро… Вече има надежда, пълнолунна, изгряла… И по всичко изглежда, че съм обич. Изцяло. Мира Дойчинова – irini  Отвори >

България - стихотворение от Мира Дойчинова – irini

България Какво си ти? Прашинка и безкрайност. Земя. Огнище. Обич. И небе. Светът е необятен по случайност. Но в този свят, аз имам само теб… Със всичките ти изгреви и залези, с възходи и безропотни падения, предавана, обичана, прощавана – ти ставаш дом. И после пишеш времето… И влагаш във мечтите ни надежда, най-светлото през мрака преоткрила. А името ти – синоним на нежност – повтаря, че Човек е дух и сила… И всичките истории повтаря, поне докато първо не запомним, че бъдеще се пише само с вяра, и с топло чувство, че не сме бездомни… Такава си: избра да ме обичаш. Такава съм: избрахОтвори >

Самодивско наричане

Самодивско наричане На камък да седна – ще оживее. С ръка да докосна – ще заблещука. С очи да погаля – ще се засмее. С целувка да сключа – носи сполука… На дърво да почукам – ще се разлисти. С дъха си да вдишам – ще е магия. Наужким да кажа – става наистина. На скришно да бъде – ще го открия… И враг да ме срещне – ще стане приятел. И нож да извади – ще се прекърши. Лъжа да ме стигне – ще стане на вятър. А злото – на възел ще се завърже. Животно да скочи – ще го прегърна. А птицаОтвори >

дете

А на мен ми е снежно в душата… А на мен ми е толкова бяло и тихо. Сякаш спрял е за миг този свят… Сякаш времето тайно на шега се усмихва, и снежинки – усмивки валят… А на мен ми е някакво, нещо, такова… Даже всичките думи мълчат… И съм толкова бяла, и дори чисто-нова, и мечтите ми просто летят… Ето, хуквам след тях, и прегръщам небето – няма кой в този миг да ме спре! Вътре нейде във мен, там, дълбоко в сърцето аз за вечност оставам дете… Виж, снежинки-усмивки от безкрая валят и танцува във бяло земята… Да вали! Да притихва щастливо светът…Отвори >