Промяна

Промяна Светът се променя изцяло, когато протегнеш в прегръдка ръце. Когато отсреща познаеш приятел и двама сте с общо сърце… Светът се променя, когато прощаваш и прошка поискаш – за всичко. Когато без сметка доброто даряваш, и без да пресмяташ – обичаш. Светът се променя, когато се смееш с най-чистия, детския смях. Тогава разбираш, че всъщност живееш за радост… Без болка и страх. Светът се променя, когато не спираш да сбъдваш красиви мечти. Светът се променя… Но как не разбираш, че всъщност променяш го… ти. Мира Дойчинова – iriniОтвори >

Рецепта за лято

Рецепта за лято Вече има щурчета – ще препусна към лятото, ще прегърна късмета, ще разперя крилата си, вече има светулки – ще ми греят безстрашно, ще захвърля обувките – боса, пряма и прашна, ще превзема живота си – друго нямам какво… А небето, измокрено, плисна дъжд – за добро… Вече има надежда, пълнолунна, изгряла… И по всичко изглежда, че съм обич. Изцяло. Мира Дойчинова – irini  Отвори >

Когато някой срещнеш Когато някой срещнеш, когато някого погледнеш – и има нещо в него – знаеш, в душата му добро гадаеш. Тогава чудно се издигаш, съзнанието си повдигаш – симпатиите леко подминаваш и в антипатиите не оставаш. Със мир от страсти се освобождаваш, с добро и радост озаряваш. Във този свят и светъл час – издигаш се над низшия си аз. Душата светла срещаш и Божието вдъхновение усещаш – пред теб стои човек от Бога сътворен и в него, вътре има дух непроявен. Във тебе трепва Любовта, Христос изпълва те със Светлина и срещаш своя брат, сестра, виделина обгръща твоята душа.     КалоянОтвори >

Когато някой почука - видео стихотворение

Когато някой почука В по-стари времена, живял художник, в свещена страна. В един чудесен ден бил светло вдъхновен. Рисувал със бои, разреждал ги с сълзи. И станала картина тъй прекрасна, загадъчна и мъничко неясна. Била изложена в града да радва всякоя душа. И носела послания красиви със Християнските мотиви. На нея имало затворена врата, пред нея Светлината на света – Христос почуквал на човешкото сърце. Критик – художник я видял и малко гордо се засмял: забравил си художнико бравата! Приятелю, не съм забравил, а всичко точно съм поставил, със вдъхновението чудно, не бе за мене трудно, да разбера, че таз врата, отвън не се отваряОтвори >

Съвест - видео стихотворение

Съвест Има чудна дарба в мен, тя е жива нощ и ден, тихо, тихо ми шепти, и разкрива истини. Съвест светла се нарича, с нея Господ ме обича. Ще я слушам всеки час, тя Христовият е глас.     Калоян Гичев, 28 септември 2015 г., София, след прочитане на беседа на Учителя.  Отвори >

Отче наш (на Любовта) - стихотворение

Отче наш (на Любовта)  Отче наш, Който си на небесата, изпълвай със любов сърцата. Името ти светло да свети, царството ти да се въдвори. Волята ти свята да звучи на небето и по вси земи. С милостта си блага ни дари дълговете наши нам прости. Светлина в душите ни прати, да простим на всички ни учи. И във мигове на изкушение, проводи ни Твоето спасение. Господи в живота Ти цариш, твоя е и силата да оживиш, Славата на Любовта да възкресиш. Води ни в новия живот, във светъл век веков. Амин     Калоян Гичев, 25 септември 2015 г., София.  Отвори >

България - стихотворение от Мира Дойчинова – irini

България Какво си ти? Прашинка и безкрайност. Земя. Огнище. Обич. И небе. Светът е необятен по случайност. Но в този свят, аз имам само теб… Със всичките ти изгреви и залези, с възходи и безропотни падения, предавана, обичана, прощавана – ти ставаш дом. И после пишеш времето… И влагаш във мечтите ни надежда, най-светлото през мрака преоткрила. А името ти – синоним на нежност – повтаря, че Човек е дух и сила… И всичките истории повтаря, поне докато първо не запомним, че бъдеще се пише само с вяра, и с топло чувство, че не сме бездомни… Такава си: избра да ме обичаш. Такава съм: избрахОтвори >

Самодивско наричане

Самодивско наричане На камък да седна – ще оживее. С ръка да докосна – ще заблещука. С очи да погаля – ще се засмее. С целувка да сключа – носи сполука… На дърво да почукам – ще се разлисти. С дъха си да вдишам – ще е магия. Наужким да кажа – става наистина. На скришно да бъде – ще го открия… И враг да ме срещне – ще стане приятел. И нож да извади – ще се прекърши. Лъжа да ме стигне – ще стане на вятър. А злото – на възел ще се завърже. Животно да скочи – ще го прегърна. А птицаОтвори >

дете

А на мен ми е снежно в душата… А на мен ми е толкова бяло и тихо. Сякаш спрял е за миг този свят… Сякаш времето тайно на шега се усмихва, и снежинки – усмивки валят… А на мен ми е някакво, нещо, такова… Даже всичките думи мълчат… И съм толкова бяла, и дори чисто-нова, и мечтите ми просто летят… Ето, хуквам след тях, и прегръщам небето – няма кой в този миг да ме спре! Вътре нейде във мен, там, дълбоко в сърцето аз за вечност оставам дете… Виж, снежинки-усмивки от безкрая валят и танцува във бяло земята… Да вали! Да притихва щастливо светът…Отвори >

феи

„На Коледа всички желания се сбъдват.“   Надеждата В тишината, в Светлината, в синевата тихо стъпва като призрак в бяла одежда светлолика, крилата Коледната надежда. И докосва ме с устни и повдига ме силна – сякаш малка снежинка аз танцувам в забрава. Влива в кръвта ми светлина изобилна аромат на цъфтяща морава. И крилата, във унес със простора се сливам, нежни звуци и лъчи без остатък попивам, а под мене светът сред мъгли се смалява всяка болка и мъка без следа се стопява… „На Коледа всички желания се сбъдват.“     Цвета Коцева  Отвори >

Слънце и момиче

Свещенодействие Добре дошъл. Бъди мой гост. Със обич за теб омесих хляб благословен. Не си мисли, че някой друг ще може, да те изпълни с този дар свещен. Започнах да го меся в тъмни доби, когато още ведите не спят. От силата им взех, запалих огън, кръг осветен, че да не ме сквернят. Повиках вятъра, за да развее, жаравата и моите коси и с дланите си месех го и пеех, аз песните на моите предци. Разсъмваше се, будна чучулига, завесата на мрака огласи и плисна дъжд, най-чистата прохлада и огънят безстрастно угаси. Тогава стъпих аз върху земята и слях се цяла с топлата и гръд,Отвори >

картина на жена сред природа

Жената Когато Бог жената е създавал, с магийна сила Той я надарил. А после цял живот мъжът възпявал, туй що е Дядо Господ сътворил. В косите и събирал ветровете, след тяхната разходка сред цветя, та в нея да преливат цветовете – на изгрева, деня и на нощта. Лицето и изваял от коприна и то блестяло като летен дъжд. Затуй във неспокойна, мрачна зима, жената пролет е за всеки мъж. На устните и рози разцъфтели, уханни, меки като кадифе. Ах, тез които са целувка взели, са опознали райското небе. Когато Господ стигнал до очите, напълнил ги със изворна вода, та в блясъка на тяхната обител даОтвори >

Моята молитва О, мой Боже, правий Боже! Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, Боже – мен в сърцето и в душата… Не ти, комуто се кланят калугери и попове и комуто свещи палят православните скотове; не ти, който си направил от кал мъжът и жената, а човекът си оставил роб да бъде на земята; не ти, който си помазал царе, папи, патриарси, а в неволя си зарязал мойте братя сиромаси; не ти, който учиш робът да търпи и да се моли и храниш го дор до гробът само със надежди голи; не ти, Боже на лъжците, на безчестните тирани,Отвори >

Кръговрат Копнея да се уча, да творя. Копнея всичко да приложа, аз, неродената душа, желая в тяло да се вложа. Сега родила се на земен план, притисната в затвора тесен, аз искам Мъдрост да ти дам на теб, човече поднебесен. Но ти не слушаш моя глас. Грешиш, защото себе си ти слушаш. Но вярвам нежния ми глас все някога в сърцето си ще сгушиш. Тогава Радост, Светлина, Хармония във теб ще грее. Ще имаш Мир и Свобода и добродетелите в теб ще зреят. А аз, щастливата душа, доволна от дълга изпълнен ще литна лекокрила към дома Отецът мой да прегърна.   Цвета Коцева  Отвори >

С любов и благодарност С дарените зрънца се свързваме със любовта и Божията чистота изпълва нашите сърца. Във трите ореха възраства мъдростта, дарява сили тя за благи мисли и дела. Заплита цветна нишка пролетта, събира здравето и радостта. И с тиха вяра малка свещ искри, в пътека светла води нашите души. Едно ни свързва – Любовта и пламъкът на благодарността.   Вдъхновението на лимеца, февруари 2014 г.  Отвори >

Понякога е толкова красиво Понякога е толкова красиво – танцуват слънчеви лъчи, цветя цъфтят във багри живи. Понякога е толкова красиво и птички пеят във гората, и вятър носи нежен полъх. Понякога е толкова красиво – тупти сърцето в благодарност, и светла радост в мислите сияе. Понякога е толкова красиво – доброто вред е засадено, цъфтят и зреят плодовете. Понякога е толкова красиво, когато ангелите вдъхновяват когато Бог се проявява.   Калоян Гичев, 23 юли 2013 г., село Жеравна.  Отвори >

Добрите писма Толкова радост извика писмото с добри новини! Гледам клеймото на плика и пътя му смятам във дни. Мисля си: значи, когато бях вчера така натъжен, листчето, с радост богато, е вече летяло към мен. Значи, така ни се струва понякога черен светът. Хора, недейте тъгува – добрите писма са на път!   Валери Петров  Отвори >

За хляба Във светъл, развълнуван слънчев порив, се къпе нежно Майката Земя… Излива Бог дихание отгорe, материя се ражда от духа… Свещено Тайнство, сгушило се нежно в прегръдката на ширните нивя, в море златисто, слънчево, безбрежно се раждат златни щедри семена… Във тях се крие цялата Вселена, върховен Зов на мъдрост и любов. И тази тайна векове таена, присъства в хляба наш – свещен и нов. Когато месиш, отвори сърцето си, Със лъч на обич хляба нахрани, а после пей му, пей му ведри песни, за Любовта и Бог ще освети това светлинно чудо, със което ще единиме нашите тела, свещено тайнство носи във сърцетоОтвори >