По любов - откъс от беседа на Учителя

Ако един китаец има четири декара земя, той се счита много богат. Един китаец може да изкара от четири декара земя толкова, колкото българинът от 50 декара. Ако имахме истинското знание, ние щяхме да знаем, как да съкращаваме своя труд. Съвременните ученици иждивяват много време за учене. Такава е нашата възпитателна система. Според мене, четири часа са достатъчни за учене: два часа преди обяд и два часа след обяд. Повече от времето трябва да бъде употребено за изучаване природата, всред самата нея, заедно с учителите. Например, ботаниката да се изучава между цветята. Ами къде трябва да се изучава религиозния живот? – Не в църквата, аОтвори >

Който излага на страдания сърцето си, а пази тялото си, той е разбрал живота

Мнозина се оплакват от страданията, обезсърчават се, отпадат духом. Защо? – Защото друго нещо са очаквали. И Христовите ученици очакваха Христос да стане цар, а те да заемат видни обществени служби, но не излезе така. Като разбраха, че първо ще дойдат страданията, а после благословението, много от тях избягаха. Днес светът се нуждае от силни хора. Преди две хиляди години учениците на Христа се разпръснаха, но ако и днес бягат, срам е за тях. Опасно е сега да се бяга. Който бяга, той ще бъде ранен в гърба. Който върви напред, той ще бъде ранен в гърдите. Ако си ранен в гърдите, ти си герой.Отвори >

Любовта ще дойде

Като слушат да се говори за страданията като предвестници на Любовта, някои казват: „Това е стара философия, ние сме я опитали“. – Не, вие не познавате още тази философия. Защо? – Защото донякъде само сте опитали страданията, но нито един от вас не е опитал Любовта. Вие не знаете какво нещо е Любовта. Когато минете през страданията, тогава ще чуете първата дума на Любовта. Щом чуете гласа на Любовта, вие ще станете, ще оживеете и ще възкръснете. Следователно всички трябва да минете през страданията, за да влезете в радостта, в живота на Любовта. Казвате: „Няма ли някакъв околен път? Няма ли някакво снизхождение за нас?Отвори >

Зад страданието има Любов, но зад Любовта няма страдание

Като се натъкват на големи страдания, хората изпадат в противоречие и питат защо светът е създаден така. Не може ли да се живее без страдания? Аз никога не си задавам този въпрос, защото зная, че страданията предшестват Любовта. Зад всяко страдание седи Любовта като тил. Обаче обратното не може да се каже. По никой начин не можем да кажем, че зад Любовта седи страданието. Зад страданието има Любов, но зад Любовта няма страдание. Когато изпитвате първо Любов, а после страдание, това не е Любов. Който изпитва първо Любов, а после страдание, той е на крив път. Той е направил някаква грешка в преценката на нещата,Отвори >

Съвременните хора се страхуват, когато чуят да се говори, че старото ще се разруши. Старото трябва да се разруши! Ако старото не се разруши, новото не може да дойде. Житото не може да поникне, докато не извадите тросъка от нивата. Тросъкът трябва да се извади. Иначе той няма да позволи на житото да поникне. Щом тросъкът се извади, новото жито ще поникне и ще даде едно 30, друго – 60 и трето – 100. Приложете същия закон и към себе си. Впрегнете три чифта волове в плуга си, за да разорете вашата целина. Щом изорете добре земята и извадите от нея всичкия тросък, посейте тогаваОтвори >

Какво ми казва това страдание, какво ми казва тази радост?

Удоволствието и страданието, радостта и скръбта трябва да станат средство на изследователя за познаването на нещата. С това той не ще изгуби нищо от своята чувствителност спрямо радостите и скърбите, но ще ги владее, за да му открият природата на нещата. Този, който се развива в това направление, познава какви учители са радостта и скръбта. Той ще чувства заедно с другите същества и така техните думи ще му се открият. Изследователят няма да казва вече – „колко страдам!“ и „колко се радвам!“ – а ще казва: „Какво ми казва това страдание, какво ми казва тази радост и на какво ме учи?“ Той предлага себе си,Отвори >

„Не може ли без страдания?“ – Не може. За да отидете на едно богато угощение в някой аристократически дом, вие употребявате един-два часа, докато се измиете, облечете, наредите с украшения, а искате събарянето на старото да стане изведнъж, без никакви страдания. Това е невъзможно. Вие искате да дойде Царството Божие на земята, но вашата къща да не пострада, децата и жена ви – също. Не, хванете ли крадеца, ще го заставите да върне всичко, каквото е взел; хванете ли праведния, и от него ще вземете всичко, което е придобил. Крадеца ще съдят за крадените вещи, а праведния, добрия и честния – за всичко, което еОтвори >

Като се говори за радостта, виждаме, че всички хора се стремят към нея. Каква е тази радост, какво крие в себе си, те не се интересуват. За тях е важно, да се радват. Ние пък казваме: Стремете се към чистата Божествена радост, която не съдържа условия за страдания. Значи има два вида радости: човешка и Божествена. Човешката радост носи в себе си и радост, и страдания, а Божествената – само радост. В такъв случай, за предпочитане е човек да приеме страданието, което носи радост, отколкото радостта, която носи страдание. Живот със страдания и радости е за предпочитане пред живот без страдания, но и без радости.Отвори >

Сега ще ви представя друг един пример из древността, за един знаменит адепт Берабаба. Той носил в своя джоб 10 житни зрънца. Всички тия зрънца били живи, съзнателни и, разбира се, като седели при този адепт, те имали високо мнение за себе си, мислили да не излизат от него, да седят все в неговия джоб. Обаче един ден, за тяхно учудване, той минава покрай една нива, вижда един земеделец да оре, изважда едно от житните зрънца и го хвърля на нивата. То казва: „А, този вагабонт, толкова време ме носи в джоба си, а сега, тук, в калта ме захвърля. Тъй е то в живота,Отвори >