За обожествяването на Исус Христос

  Скоро, в лекция на тема за ранното християнство, попаднах на теза, че обожествяването на Исус Христос е започнало няколко века след събитията на Голгота. Лекторът твърдеше, че това е станало, след като приближените, които са имали физически срещи с Христос са си заминали и т.н… и Исус от човекът, Учителят е превърнат в Бог. Това е теза, която за съвременното разбиране и начин на мислене е донякъде разбираема. Но тези твърдения не са верни и сега ще аргументирам защо. Но нека, преди това, само за момент да се спрем на въпроса защо е необходимо този въпрос да бъде осветен. Необходимо е да се покажеОтвори >

Мангуров: синтез между импулса на Учителя и Антропософията

“Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син и тогава ще заплачат всички земни племена, като видят Човешкия Син идещ на небесните облаци, със сила и голяма слава. Небето и Земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.” Сбъднаха ли се пророческите думи на Спасителя от преди 2000 години? Защо Второто Му Пришествие е толкова неясно възприемано от външното християнство като събитие, което трябва само да се изчака и ще има по-скоро виртуален характер? Учителят Беинса Дуно ясно го каза: “Няма епоха вОтвори >

Ако се върнем в едно време преди християнството, и навлезем все по-навътре в тези времена, ние ще от крием, че любовта все повече е обвързана с кръвната връзка. Ние ще срещаме любовта единствено в родствените връзки и в юдейския народ, от който произлиза и самият Христос. Виждаме как се обичат онези, в чиито жили тече обща кръв, и по-рано това беше също така, че любовта почиваше върху природната основа на общата кръв. Духовната любов, която е независима от кръвта и плътта, се всели на земята едва с идването на Христос. А в бъдеще нещата ще зависят от това дали ще се изпълнят думите: „Ако дойдеОтвори >

Учителят е не само Учител за хората, а и за по-висшите Йерархии

Учителят е не само Учител за хората, а и за по-висшите Йерархии. На неговите лекции присъстват невидимо Ангели, Архангели, Архаи и др. Той е достатъчно МОЩНО Същество, за да стои непрекъснато в тялото си. Много често е вън от него, може да проговори и от друг човек /Христос го прави многократно/, но ВИНАГИ се съобщава с Христос. Той ЖИВЕЕ НЕПРЕКЪСНАТО В ИНСПИРАЦИЯ ОТ ХРИСТОС! Това, което слиза чрез Беинса Дуно е ГЛАСЪТ на Христос и съобщава необходимото за времето и затова ангелските йерархии присъстват на лекциите Му. Бодхисатвите винаги изпълняват повелите на Христос, а след Голгота са част от Христовия Импулс, бликнал от жертвената ЛюбовОтвори >

Предхристиянско и християнско кръщение

При Кръщението в река Йордан Йоан, потапяйки шоково хората напълно под водата, е предизвиквал у тях процес, подобен на умирането, при който етерното, астралното тяло и душата са излизали от физическото. Душата изживявала триединството на своето битие: тя поглеждала надолу към физическото тяло, което носи силите на Отец; поглеждала нагоре към духовния Аз, който беше съединен с нея в земното съществуване и го съзерцавала като гълъб или огнен език. Така виждала всичките си прегрешения и пропуски в живота, както това винаги става през първите дни след смъртта или при случаи, близки до нея. И след като за известно време е била съединена с плуващия надОтвори >

Аз съм гласът на викащия в усамотение

Вие помните, че фарисеите бяха изпратили хора, които да узнаят кой е Йоан Кръстител. При него дойдоха свещеници и левити, за да го питат, кой точно е той. А защо той отговаря по този начин, ще видим по-нататък. А сега да се спрем на неговия отговор. Той казва: „Аз съм гласът на Викащия в усамотение“ (1, 23) Точно тези думи са записани в Евангелието: „Аз съм гласът на викащия в усамотение!“ Буквално така е записано там – „в усамотение“, enth erhmv. На гръцки думата „еремит“ означава „самотният“. И сега ще разберете, че по-правилно е да се казва: „Аз съм гласът на викащия в усамотение“, отколкото:Отвори >

Повратната точка и гонението на Христос

…онези, които се наричаха „фарисеи“ или с други имена, в Христос Исус виждаха един човек, който всъщност се противопоставя на техния стар принцип на посвещение; в техните очи той вършеше нещо, което тяхното консервативно мислене не можеше да допусне. Именно защото бяха консервативни, те настояваха: Трябва да зачитаме стария принцип на посвещение! Ето противоречието, което е в основата на техния консерватизъм: непрекъснато да говорят за бъдещия Христос, а да се разминат с неговото действително появяване. И точно поради тази причина, когато Христос Исус извърши посвещението на Лазар, те видяха в този акт едно потъпкване на старите мистерийни традиции. „Този човек върши много знамения.“ С негоОтвори >

Телесното възкресение

Ние виждаме, че с помощта на великденското вглъбяване, можем да проникнем в сферата на Възкръсналия Христос. Това вглъбяване е образно предадено в прехода от външната сцена към вътрешно изживените процеси в Ценакулума. В цялостната постановка на Великдена, както ни го описва Евангелието на Лука, владее един поврат от вън към вътре. Този поврат се извърши още при Марко и напредва през средните Евангелия, за да стигне до истински сърдечните сцени на Йоан . Евангелието на Йоан обаче ни дава да разберем как от интимното пространство на душата накрая отново сме изведени към брега на езерото, към неговия открит простор, как сферата на Възкръсналия – следОтвори >

Ангелите край гроба

Нека да насочим вниманието си към това, как първата Великденска сцена, разиграваща се на гроба, е описана във всяко от четирите Евангелия. Ако следим текста с полагащата се сериозност, ние ще се натъкнем на толкова смайващи различия, че изпърво те би трябвало да ни изглеждат като съвършено неразрешими противоречия. В случай, че ние не ги подложим на прибързан мисловен анализ, а ги оставим да се сгъстят и избистрят в пластични образи, тези привидни противоречия разтварят пред нас поучителни и бездънни перспективи. В никакъв случай не е така, както повечето читатели на Библията мислят, че Великденските събития имат съгласуваното си начало и в четирите Евангелия подОтвори >

Езотеричното християнство и свещеният импулс (Тема 8)

Тема 8 от срещата с Димитър Мангуров е вълнуваща и интересна. В това видео лекторът започва с разглеждане на разгръщането на християнството. А как продължава може да видите в самата лекция. Приятно гледане!   Видеото е запис от среща с Димитър Мангуров във Варна от 04.02.2017 г.  Отвори >

Христос не е основателят, Той е съдържанието на християнството (филмче)

Кратко филмче с поглед към Христос не като основател, а като съдържание на християнството. Текст: “Християнството не е ново учение. Неправилно се разбира Христос, ако Той бива разглеждан само като велик учител, който е основал християнската рели-гия. Шелинг е изразил това основополагащо начално познание в берлинските си лекции върху „Философия на митологията и откровението” с класическото изречение: „Истинската същност на християнството е само и изцяло в личността на Христос. Христос не е основателят, Той е съдържанието на християнството.” Разбира се, за християните Христовият образ е извор на висша мъдрост, както и извор на висша любов и космическа сила. Но в последна сметка християнст-вото би ималоОтвори >

Учителя за Христа (филм)

Филм с прочит на цитати от Учителя Беинса Дуно за Христос, Второто пришествие, Христовото учение и Християнството. Използвани материали: За днешната епоха, във връзка с Христа – от Учителя За Христовото учение – мисли от Учителя Беинса Дуно Как да направим грамадна крачка в развитието си – от Учителя Най-хубавото качество на Христа Учителят Говори – Христос Учителя за бъдещата единна религия Учителя за второто идване на Христос Учителя за Второто пришествие на Христос Учителя за Христа – от Боян Боев   Текст: “В бъдеще ще има една единна религия за цялото човечество, по цялото земно кълбо. Тази религия ще бъде езотерическото Християнство. То щеОтвори >

Това, което днес се нарича християнска религия, е съществувало и у древните

Лесно би могло да се повярва нещо, което по-късно се превърна в един ортодоксален, доста едностранчив възглед -, че хората от преди идването на Христос са били коренно различни от тези, които са живели и живеят след Неговото идване. Че този възглед е действително едностранчив, Вие ще се убедите и от думите на самия Августин. „Това, което днес се нарича християнска религия, е съществувало и у древните, а не е липсвало и в началото на човешкия род; едва когато Христос се яви в плът, истинската религия, която е съществувала и по-рано, получи името християнска.“ Следователно, по времето на Августин хора та все още са ималиОтвори >

Занапред в човешките сърца ще живее една идея за Христос, несравнима по своето величие с нищо, което човечеството смята, че познава до днес. Това, което възникна като първоначален импулс чрез Христос и живя като представа за Него до наши дни дори и всред най-добрите представители на християнството е само подготовка за истинското познание на Христос. Би било странно, но все пак би могло да се случи европейските последователи на Христовата идея да бъдат упрекнати, че не се придържат към западната християнска традиция. Защото християнската традиция на Запада е съвсем недостатъчна, за да бъде разбран Христос в бъдещите времена.   Рудолф Щайнер, откъс от трета лекцияОтвори >

Призоваването на апостолите е ръководство за вътрешния път

Призоваването на учениците край езерото Генисарет е до най-малките си подробности едно ръководство за необходимата първа крачка по този вътрешен път. Ето защо първите четирима ученици трябва да напуснат своите лодки и да се изкачат до брега. Първата вътрешна крачка може образно да се представи така: човек трябва да премине от морето към земята. Всяко заспиване нощем може да се сравни с едно откъсване от здравата земна твърд, с едно навлизане в откритото морско пространство. Здравата и твърда Земя е светът на физическата телесност, в който живеем през будния ден. Морето е душевната и духовна сфера, в която се потапяме при заспиване. И всяко утринно пробужданеОтвори >

Тайната за децата на Христос

Съвременното човечество върви по своя еволюционен път. Всичко се променя, всяка епоха има своите задачи и ключове. Централно събитие в човешката история е идването на Христос на Земята. От кръщенето в река Йордан до Голгота – Христос (Словото от Светата Троица) е тясно свързан с тялото на Исус. Така Богът стана плът и живя между нас. Не за да прави чудеса, да става велик маг, цар или друго, а за да стане брат на най-малките и да даде импулс за промяна на пътя на човечеството от инволюция към еволюция. Мистерията на Голгота е събитие, което трябва да разберем, а все повече не разбираме. В невежествотоОтвори >