За обожествяването на Исус Христос

  Скоро, в лекция на тема за ранното християнство, попаднах на теза, че обожествяването на Исус Христос е започнало няколко века след събитията на Голгота. Лекторът твърдеше, че това е станало, след като приближените, които са имали физически срещи с Христос са си заминали и т.н… и Исус от човекът, Учителят е превърнат в Бог. Това е теза, която за съвременното разбиране и начин на мислене е донякъде разбираема. Но тези твърдения не са верни и сега ще аргументирам защо. Но нека, преди това, само за момент да се спрем на въпроса защо е необходимо този въпрос да бъде осветен. Необходимо е да се покажеОтвори >

Христовата етерна поява от 20-ти век

От Рудолф Щайнер знаем, че това, което изживяваме днес като наше логическо мислене и индивидуална свобода, е било изживявано през предишните културни епохи едва след смъртта. А днес свръхсетивното постепенно се влива в нормалното, будно съзнание на човечеството във физическия свят и Христовата етерна поява от 20-ти век е от определена гледна точка самата същност на този процес. Двете събития в действителност са едно и също събитие, разглеждано от различни перспективи и то е симптом за растящата духовна зрялост на човешката душа. Рудолф Щайнер казва: “Ние трябва да се научим да разбираме, че в бъдеще няма да търсим най-важните събития на физически план, а извънОтвори >

Един ден лу­ци­фе­ри­чес­ки­те същества ще бъ­дат спасени

Но ето че нас­тъ­пи Събитието на Голгота. Нека да си пред­с­та­вим един човек, кой­то при­ема Христос в се­бе си, и то на­пъл­но сво­бод­но – ние знаем, че хрис­ти­ян­с­т­во­то е ед­ва в сво­ето начало, но не­ка да си пред­с­тавим иде­ал­ния случай: чо­веш­ки­ят Аз при­ема в се­бе си Христовата сила, при­ема я в пъл­на свобода. И ко­гато то­зи Аз е дос­та­тъч­но напреднал, за да се вър­же с Христос то­га­ва Христовата свет­ли­на нах­лу­ва и в ас­т­рал­но­то тяло. Да, Христовата свет­ли­на за­поч­ва да све­ти в съ­що­то ас­т­рал­но тяло, ко­ето по­-ра­но бе­ше зав­ла­дя­но от лу­ци­фи­ричес­ки­те Същества. И как­во ще ста­не в бъдеще? Поради акта, че с по­мощ­та на Христос иОтвори >

Човекоставането е истинското чудо - Димитър Мангуров

Кратките три години (дори по-малко) от Кръщението до Голгота не са човешка биография, а превръщането за пръв път на един Бог в човек с цената на ужасни страдания, надхвърлящи всяка наша представа за страдание. И то абсолютно невинен – без минала или бъдеща кармическа обремененост. Величието на Христос е в това, че се отказва от Божествената Слава и Мощ, слизайки в онези долини на смъртта, в които хората вървят и страдат. За три години Христовият Аз пронизва и напълно се свързва с трите тела на Исус. ЧОВЕКОСТАВАНЕТО Е ИСТИНСКОТО ЧУДО! Началото е поставено на река Йордан, когато този макрокосмически Аз нахлува в трите смъртни обвивкиОтвори >

Аз съм гласът на викащия в усамотение

Вие помните, че фарисеите бяха изпратили хора, които да узнаят кой е Йоан Кръстител. При него дойдоха свещеници и левити, за да го питат, кой точно е той. А защо той отговаря по този начин, ще видим по-нататък. А сега да се спрем на неговия отговор. Той казва: „Аз съм гласът на Викащия в усамотение“ (1, 23) Точно тези думи са записани в Евангелието: „Аз съм гласът на викащия в усамотение!“ Буквално така е записано там – „в усамотение“, enth erhmv. На гръцки думата „еремит“ означава „самотният“. И сега ще разберете, че по-правилно е да се казва: „Аз съм гласът на викащия в усамотение“, отколкото:Отвори >

Занапред хората все повече и повече ще разбират Мистерията на Голгота

Евангелията са величествени във всяка своя подробност и фактически всяка от тях е източник на нови, извънредно важни познания. Последната глава от Евангелието на Марко също може да ни научи на нещо ново. Той добре виждаше както вече беше описано, цялото пропадане на човечеството, което от своята духовна висота сега все повече и повече потъваше в един всеобщ материализъм. Той добре виждаше цялата недостатъчност на човешките разсъдъчни способности и колко неспособни бяха хората, станали непосредствени свидетели на Голготската Мистерия, да разберат това, което се случи тогава. Сега си припомнете нещо, което аз често съм споменавал във връзка с женското и мъжкото начало, а именно чеОтвори >

Ще започне нов, всеобхватен душевен живот

В лоното на духовното течение се подготвя задълбочаване на духовно-душевните сили. И докато лежащите на повърхността духовни сили все повече и повече ще отричат Христос, ще се появят по-дълбоките душевни сили, които все повече ще го търсят. Ще се увеличат хората, които ще виждат Христос, който ще оживи етерната сфера, когото ще намерят тези, които са възприемчиви. За това говорим за етерно битие на Христос през 20 век. Тогава ще знаем от собствен опит, че при Мистерията на Голгота действително в земната сфера е навлязло това същество, което се нарича Христос, и все повече хора ще знаят кой е Христос, тъй като ще го виждат.Отвори >

Повратната точка и гонението на Христос

…онези, които се наричаха „фарисеи“ или с други имена, в Христос Исус виждаха един човек, който всъщност се противопоставя на техния стар принцип на посвещение; в техните очи той вършеше нещо, което тяхното консервативно мислене не можеше да допусне. Именно защото бяха консервативни, те настояваха: Трябва да зачитаме стария принцип на посвещение! Ето противоречието, което е в основата на техния консерватизъм: непрекъснато да говорят за бъдещия Христос, а да се разминат с неговото действително появяване. И точно поради тази причина, когато Христос Исус извърши посвещението на Лазар, те видяха в този акт едно потъпкване на старите мистерийни традиции. „Този човек върши много знамения.“ С негоОтвори >

Димитър Мнагуров за Възкресение Христово

Великденската идея е сърцето и същинският извор на Християнската вяра. Християнството е религия на Възкресението и без него то нямаше да съществува. Великденът може да бъде разбран като духовно-телесен, а не материален процес. Възкръсналият трябва да бъде търсен както във външния свят, така и във вътрешния, в Макро- и Микрокосмоса. За целта четирите Евангелия ни говорят по различен, взаимно допълващ се начин. Единствен Матей ни описва трусовете, разтварящи земните бездни от петъчния следобед до неделното Великденско утро. На жените се явява Ангел “Господен”, т.е. Яхве, който е като “светкавица”. Той отваря камъка, събаря стражата и проговаря на жените. Това същество е от йерархията на ЕлохимитеОтвори >

Телесното възкресение

Ние виждаме, че с помощта на великденското вглъбяване, можем да проникнем в сферата на Възкръсналия Христос. Това вглъбяване е образно предадено в прехода от външната сцена към вътрешно изживените процеси в Ценакулума. В цялостната постановка на Великдена, както ни го описва Евангелието на Лука, владее един поврат от вън към вътре. Този поврат се извърши още при Марко и напредва през средните Евангелия, за да стигне до истински сърдечните сцени на Йоан . Евангелието на Йоан обаче ни дава да разберем как от интимното пространство на душата накрая отново сме изведени към брега на езерото, към неговия открит простор, как сферата на Възкръсналия – следОтвори >

Ангелите край гроба

Нека да насочим вниманието си към това, как първата Великденска сцена, разиграваща се на гроба, е описана във всяко от четирите Евангелия. Ако следим текста с полагащата се сериозност, ние ще се натъкнем на толкова смайващи различия, че изпърво те би трябвало да ни изглеждат като съвършено неразрешими противоречия. В случай, че ние не ги подложим на прибързан мисловен анализ, а ги оставим да се сгъстят и избистрят в пластични образи, тези привидни противоречия разтварят пред нас поучителни и бездънни перспективи. В никакъв случай не е така, както повечето читатели на Библията мислят, че Великденските събития имат съгласуваното си начало и в четирите Евангелия подОтвори >

След Възкресението Христос живее в самото развитие на човечеството

Когато днес празнуваме Великден и се вглеждаме в съзнанието на съвременното човечество, ние трябва – ако искаме да сме честни пред самите себе си – да признаем, че фактически днес огромна част от човечеството разполага с твърде малко истини за Великдена. Защото с какво свързваме Великден? С представата, че Христовото Същество е минало през смъртта, победило е смъртта и след страданията на кръста минава през Възкресението, след което се свързва с човечеството по такъв начин, че все още може да обсипва с откровения онези, които по-рано бяха Негови ученици, апостолите. Обаче мисълта за Великдена, идеята за Великдена избледняваше все повече. През първите години от възникванетоОтвори >

Учителя Беинса Дуно: Здрав дух в здраво тяло

И рече им „Идете в срещното село, в което, щом влезете, ще намерите жребе вързано, на което никой човек не е никога възседал, отвържете го и го доведете“. (Лука 19: 30). Задава се въпросът: защо Христос не е влязъл в Ерусалим на кон, а е възседнал ослица? На този въпрос може да се възрази с друг: не можа ли Христос да влезе пеш в Ерусалим, а трябваше непременно да възседне на нещо? Христос не можа да влезе пеш в Ерусалим. Защо? Ерусалим е предел между физическия и Духовния свят. Следователно както Ангелът не може да слезе на земята без тяло, така и Христос, като дойдеОтвори >

Христос е истинският Луцифер (носител на светлината)

В първите времена на Християнството имаше една мъдрост, която гласеше: Christis veris Luciferis = Христос е истинският носител на светлината; защото Луцифер значи носител на светлина. Защо Христос е наречен истински носител на Светлината? Защото сега чрез него е станало правилно това, което по-рано беше неоправдано. По-рано то беше едно разединение; хората не бяха още узрели, за да станат самостоятелни. Сега чрез импулса на Аза, който бяха приели чрез Христа Исуса, хората бяха стигнали до там, че въпреки развитието на Аза, те можаха да се сближат в Любовта. И така чрез истинския Носител на Светлината, чрез Христа Исуса, на човечеството бе донесено това, което ЛуциферОтвори >

Учителя: Живият Христос е Изворът

Проповѣдвамъ ви християнството тъй, както то трѣбва да се разбира. Това, което досега е проповѣдвано, то не е Христово учение. … Важното е сега, ние да се свържемъ съ Христа. Този Христосъ може да бѫде всѣкога съ насъ, въ радости и скърби и прѣди и слѣдъ смъртьта. Когато Христосъ е съ насъ, Той е врата отъ видимото къмъ невидимото, отъ прѣходното къмъ непрѣходното, отъ омразата към любовьта… Като се разбере така вѫтрѣшното Христово учение, ние ще бѫдемъ мощни да изпълнимъ своитѣ длъжности на земята. … И тъй, новата религия, или Учение на Христа на физическото поле, е религия на красивите форми, на музиката, на съзвучието,Отвори >

Второто пришествие на Христос (Тема 6) - Димитър Мангуров

В тази лекция Димитър Мангуров разглежда темите за втората голгота на Христос, второто (етерно) пришествие на Христос и задачите на Учителя Беинса Дуно.   Още малко по темата може да гледате тук: Димитър Мангуров за мистерията на Христос през Учителя Беинса Дуно   Видеото е запис от среща с Димитър Мангуров във Варна от 04.02.2017 г.  Отвори >

Христос и Житеното зърно

Текст от видеото: В далечното минало, в епохата на човекоядството, един голям учен адепт донесъл на Земята едно житно зърно. Дотогава хората се ядели един друг. Житното зърно казало на хората: “Аз нося Нова култура. Ще премахна месоядството и ще се пожертвам за храна на човечеството.” Хората го приели с благодарност, като благословение, пратено от Бога. В сегашният век иде друго благословение за човечеството. Друго житно зърно иде на Земята – то е зърното на Любовта. Христос слиза сега на Земята и носи това житно зърно. Това зрънце ще бъде посято в мозъка и сърцето на всички живи същества и като израсне, то ще измени характерътОтвори >

Второто пришествие на Христос и антропософското разбиране

В поредица от публикации се спираме на въпроса за Второто пришествие на Христос. От Учителя Беинса Дуно знаем, че идване на Христос втори път в плът няма да има. Същото научаваме и от Антропспфията. Така позициите на двата езотерични християнски импулса, имащи за цел обновяването на християнството (Учението, изнесено от Учителя и Антропософията) са на едно мнение и по този въпрос. И от двата импулса знаем, че бъдещата религия ще бъде „езотеричното Християнство“ и ние трябва да се подготвяме за това. Старите форми и разбирания за Христос следва да се обновят и задълбочат спрямо епохата, в която живеем. И всеки, който скрива това или гоОтвори >