Важността на доброто разположение

Да знае човек да бъде винаги добре разположен е велика наука. Трябва да се знаят начините за задържането на доброто разположение. Например днес ти си мрачен по причина, която не е толкова съществена – че времето било лошо, кално, и на твоята душа става мрачно. За това нямаш основание. Дъждът е необходим за природата, за нивите на земеделеца. В природата всичко е за добро. Ти може да си неразположен по други причини. Някой те обиди, каже ти, че си невежа. Тогава ти не му отговаряй, но като си отидеш вкъщи, кажи на себе си: „Вярно е, аз в сравнение с великата наука, която трябва даОтвори >

Връщането в регресии е патология за съвременния духовен живот

Връщането в регресии на човека, отстраняването на Аза, за да може да се връща в предни животи, за да си намери той там отговора на въпроса евентуално защо в този живот има такива проблеми, такива компелкси – всъщност е въпрос на патология.   Откъс от „Упадъкът на екзотеричното християнство“ – лекция на Димитър Мангуров от 26 юни 2016 г.  Отвори >

Закони на възприемчивостта - от Боян Боев

Какво би бил човек, ако нямаше само едно от сетивата, които има сега? Какъв велик свят се откри на човека, когато се явиха те! Всяко сетиво – осезание, вкус, зрение, слух и обоняние – открива по един свят, който иначе не би съществувал за него! И всяко сетиво безкрайно много е допринесло за идването на човека до днешното му състояние. Но ние няма да говорим само за възприемането чрез сетивата, а ще употребим понятието „възприемане“ в много по-широк смисъл. Човек не възприема само чрез сетивата, но чрез целия си организъм, чрез цялото си естество. Той е потопен в един океан от сили и е вОтвори >

Великден - 15 години без яйца и козунаци - споделяне от Калоян Гичев

Здравейте, моля да споделя някои размисли за обземащия ни празник. Нека започнем с това, че Великден – Възкресение Христово е както спомен за миналото, така и търсене в бъдещето и благодарност в настоящето. Спомен за Възкресението на Христос и търсене на нашето възкресение. Така се случи, че в този живот се отказах от козунаците и яйцата още преди 15 години. Спомням си шарените яйца от съвсем малък, козунаците, курабийките и кифличките също. Спомням си поздрава “Христос возкресе” и отговорът. Бях малък, спомням си и Библията и нея от съвсем малък. От преди да мога да чета и пиша. Отдалечаването от яйцата и козунаците някак съвпадаОтвори >

Слънчогледи

Неотдавна измислих нова дума – при това чудесен синоним на благодарността – ДОБРОПАМЕТНОСТ. От личния си опит разбрах, че когато си недоволен, всъщност си неблагодарен – тоест злопаметен… Помниш и даваш преимущество на лошите спомени и опит, изтъкваш ги в себе си като най-значими и това, рано или късно, води до трайна депресия. Петър Дънов също казва на едно място, че трябва да преодоляваме собственото си недоволство и това на другите хора, защото цялото човечество е тръгнало отдавна по този път, „заразено“ е с недоволство… (цитирам по памет). Поводи, уви, много…. Стига да ги търсим. Имам предвид не само паметта за изцяло положителни неща, ноОтвори >

Благодарността като акт към съзнание

Скоро, изпитвайки благодарност, се зарадвах да осъзная, че благодарността освен осветяващ и стоплящ характер има и един друг аспект. И той се състои в това, че тя бива изпитвана към нещо живо и разумно. Когато благодарим на Слънцето за светлината и за топлината то се явява пред нас, като живо и разумно, различно от умъртвената представа на съвременната мисъл за Слънцето. Когато благодарим на вятъра за свежестта или на дъжда за капчиците или на дървото за плодовете – ние съживяваме. Преживяваме това, към което е насочена благодарността като живо нещо. По този начин правим скок към живото мислене – в което зад всичко стои разумнияОтвори >

За живите, като за мъртвите - или добро, или нищо!

За живите, като за мъртвите – или добро, или нищо! Всеки е чувал тази мисъл-препоръка: „За мъртвите или добро, или нищо.” Всъщност така трябва да постъпваме и спрямо мъртвите, и спрямо живите! Защото човек няма как да израства духовно и житейски, и да напредва успешно по пътя си, докато говори или пише негативни неща за други хора. Да, напълно човешко е да изпитваме понякога, към някого, негативна емоция, или да ни минава недобра мисъл за него или нея през ума. Има хора,които ни обиждат, или дори вредят с нещо, или пък просто са твърде различни от нас и не са „по наш вкус”, най-просто казано.Отвори >

Методи за отслабване на волята

В днешно време има добре разработени методи за отслабване на волята. Те са изпитани и дават своите резултати. Разбира се, тук ще се разграничим от разглеждането на волята като вид упорство, а ще я разгледаме по-близка до желанието за живот, като нещо, което извира от нас. Именно волята, може да подхрани едно упорство, но тя не е упорството, а стремежът и желанието. Волята ни е помагала да се научим да ходим като малки – след всички падания, отново сме събирали сили, за да се стремим нагоре. Волята подлежи на разгръщане и потискане, разбира се възможни са множество отклонения и изопачавания. За тях пък трябва даОтвори >

Няколко възможности за възпитание

Всеки ден сме изправени пред много въпроси и избори как да общуваме и подхождаме към  децата. Споделяме с вас няколко възможности в тази посока и ще сме радостни, ако всеки намери по нещо полезно за себе си. … ПРИРОДА И ВЪЗПИТАНИЕ: Наблюдавайте как Природата започва своето възпитание. Най-напред с децата не употребявайте отвлечени принципи, а си служете с живите форми. Например, като дадете на едно дете резен диня, круша или ябълка, накарайте го да преброи колко семки има в този резен, в ябълката или крушата, да опише какви са семките им и т.н. Пък и вие, възрастните, знаете ли колко семки имат тези плодове? А еОтвори >

Силата на признателността от Д-р Ноел С. Нелсън

Трансформиращата природа на признателността Какво представлява признателността? Когато си мислите за признателността, какво изниква незабавно в съзнанието ви? Може би нещо, което е добре да направите, като например: „Бъдете признателни за покрива над главата си; много хора нямат такъв“. Или нещо, в което сте се провалили, като например: „Не оценяваш какво правя за теб!“. Повечето от нас са били подлагани на подобно насаждане на „признателност-чрез-вина“, изкрещяна с предсказуема регулярност от вбесен родител през нашето детство. А ако имате деца, може би вие сте тези, които ги навикват. Колкото и да е неприятно да крещиш или да ти крещят, това все пак ни разкрива в невероятнаОтвори >

Колко силна е любовта ви? 

(продължение) Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът. (Бит. 2:24) Един мъж се обърнал към Бог с въпроса: – Боже, защо си направил Ева толкова красива? – За да можеш да я обикнеш – отвърнал му Бог. – Но защо понякога тя прави такива глупости? – задал нов въпрос мъжът. – За да може и тя да обикне теб – отговорил му Бог лаконично. Сетих се за този виц, докато четях следната притча: Живели мъж и жена – най-обикновено семейство. Животът им бил като на хиляди други – работа, дом… Ден след ден сеОтвори >

Щайнер: Важно е какви последици предизвикват мислите

Не става дума за теории, а за навика на мислене. За истинският практик не е важно за какво мисли някой, а какви последици предизвикват неговите мисли. За това става дума. Не се отнася за това, дали човек е идеалист или не, а за живота е важно дали има плодоносни мисли, които са такива, че животът да преуспява и да напредва. Тъкмо това не трябва да се оставя извън вниманието, че духовната наука в тази насока няма нищо общо с една догма, няма общо с каквото и да било вярване. Някой може да застъпва най-духовни теории: не е важно това, важното е, тези мисли да саОтвори >

Какво ми казва това страдание, какво ми казва тази радост?

Удоволствието и страданието, радостта и скръбта трябва да станат средство на изследователя за познаването на нещата. С това той не ще изгуби нищо от своята чувствителност спрямо радостите и скърбите, но ще ги владее, за да му открият природата на нещата. Този, който се развива в това направление, познава какви учители са радостта и скръбта. Той ще чувства заедно с другите същества и така техните думи ще му се открият. Изследователят няма да казва вече – „колко страдам!“ и „колко се радвам!“ – а ще казва: „Какво ми казва това страдание, какво ми казва тази радост и на какво ме учи?“ Той предлага себе си,Отвори >

Как се отнасяте към даровете, които са ви дадени?

Защото даровете и призоваването от Бога са неотменими. (Рим. 11:29)   Едно момиченце искало да стане велик пианист, но единственото, което можело да изсвири, било „Котешкият марш”. Независимо колко време прекарвало на пианото, това оставало най-доброто му постижение. Родителите на детето решили да го запишат на уроци при известен пианист, за да го научи да свири добре. Момиченцето било във възторг. Когато отишли при маестрото за първия урок, били посрещнати от прислужник и отведени в голям салон, в средата на който имало прекрасен бял роял. Момиченцето с възторжен вик се втурнало към него, покатерило се на столчето и започнало да свири своя „Котешки марш”. Засрамени,Отвори >

Рон Гутмън: Скритата сила на усмихването

Рон Гутмън преглежда голямо количество проучвания за усмихването и разкрива някои изненадващи резултати. Знаете ли, че вашата усмивка е показател за това колко дълго ще живеете — и че една проста усмивка има измерим ефект върху вашето благосъстояние? Подгответе се да разтегнете няколко лицеви мускула като научете повече за това еволюционно заразно поведение.  Отвори >