Валентин Грандев: среща с малкия овчар

Кирил Грандев до река в Рила

Виждайки Мусала се сещам за една историйка от преди няколко години. Тръгнахме на поход „по мъжки“ с моя син, който още не беше навършил 6г. Сутринта рано, бяхме единствените туристи на Мусала и когато се нагледахме във всички посоки, бавно продължихме към х. Заврачица, с идеята да спираме често на интересни места.Така и правехме описвайки дъгата на Маричиния циркус, слизайки и качвайки се по върховете. В ранния след обяд, когато ни беше останало вече само надолнището към хижата, седнахме току до ръба с лице на юг и гледахме как р.Места започва отсреща, от няколко езерца, които се оттичат в малък поток. Обяснявах на детето как сега зад нас се падат Маричини езера, от които извира река Марица, а в дясно от нас виждахме величествената ледникова долина, в която тече река Бели Искър. Така ако изкачахме няколкото метра зад гърба ни, можеше да видим едновременно и трите реки.375

В този момент се появи той. Малкият овчар. Появи се съвсем изненадващо иззад нас, а от нас до пропастта имаше само няколко метра. Поздрави ни с широка усмивка и с видима радост от това, че е срещнал хора. Момче на 17-18г., облечено като за спорт, с поовехтели обувки, без раница, съвсем сам.Аз не можех да предположа какво точно прави тук. На въпроса ми отговори, че се е качил да погледа. Казвал се Иван и бил от София. Добре, но този диалект не бях го чувал в столицата. Тук пасял овцете. А къде са овцете? Ей на там долу в ниското. Те се оправят и сами. Няколко години по-рано на отсрещния вр.Заврачица се бях запознал с друг овчар – бай Юсуф. Сега попитах Иван дали не гледат едно и също стадо с бай Юсуф, а той ми каза, че „ те били други“, като по напрежението в очите му се виждаше как се опитва да се сети за какво точно го питам. Аз се зачудих, може ли двама овчари от един район да не се познават и изобщо ми се видя много съмнителен този Иван. Тогава той ми разказа колко много време прекарва в планината с овцете. Как обича да ги оставя да пасат и да се качва на високото, от където светът се вижда на далеч. И днес така поседял час, реейки поглед във всички посоки. Много му се искало да отиде до всички най-далечни места, които се виждат от горе. Разказа ми как веднъж съвсем наблизо открил две млади туристки, загубили се в мъглата и оказали се на самия ръб на пропастта. Как отчаяни викали за помощ и колко трудно било да се ориентира в тази гъста мъгла. След това, когато ги завел до своята къшла, те били много уморени, измръзнали и гладни, и затова овчарската храна и и легла им се сторили невероятни. Той пък спал при овцете, за да не ги притеснява. По – после едната от тях дошла с приятеля си и му донесли дарове-ризи, панталон-все скъпи подаръци.

Започнах да осъзнавам, че имам късмета на Екзюпери. Е, на мен като на българин със селски произход ми се падна овчар, а не принц, но това момче беше толкова интересно със своята уникалност. Мислех, че хората като него са изчезнали. Иван сякаш идваше от друго време.Той си нямаше астероид. Беше землянин, но от едно чисто и спокойно пространство на земята, в което хората общуват повече с природата, отколкото помежду си. Той ми разказваше с интерес за всяка среща с хора. Срещи като нашата. Наглед нищо интересно, но всеки беше оставял някакъв ярък отпечатък в спомените му. На свой ред Иван ме поразпита, за да заема и аз съответното място в галерията от лица, които е срещнал. Аз май не му оставих много впечатления, защото скоро пак обърнах нещата така, че той да ми разказва. Попитах го дали често слиза до Якоруда и отново се обърках, защото изглеждаше така все едно го питам дали ходи редовно до Виена. Недоумението му обаче бързо се обърна във възбуда, когато се сети за нещо важно. Ходил на дискотека!.. В Благоевград!.. Еди кой си го завел и казал на входа, че Иван е негов човек и трябва да му обръщат внимание. От думите му се разбираше, че никога не се е чувствал по-важен. Важен в дискотека. Иван, който изкачва хиляда метра, за да погледа от далеч красотите на България. Иван, който спасява туристи. Точно се опитвах да си го представя в тази дискотека, когато той продължи с още по-голяма възбуда. „Там се запознах с едно моме…. И тя беше…представяш ли си… със светъл косъм“. Толкова се смях вътрешно. И сега пак се смея. Слава богу, сега не ми се налага да се сдържам. За уважаемия читател, който не знае нищо за овчарлъка пояснявам: „светъл косъм“ си е овчарски израз. Означава, че вълната на овцата е светла. Милата блондинка сигурно също е била много впечатлена от Иван. Просто си представям. Той не ми разказа нищо повече за тази незабравима вечер, но май и нямаше нужда. За него запознанството с нов вид си е било предостатъчно.

Скоро Иван трябваше да тръгва. Ние също. Така свърши срещата ни с малкия овчар. Той каза, че по тъмно ще дойде до хижата, но не се появи.Това пък, придаде допълнителна мистериозност на срещата ни. Дали наистина това се случи? Въпросът на детето ми отговори на моя. „Тате, бати Иван защо не дойде?“

Кирил Грандев на Рила

 

Валентин Грандев

www.vprirodata.com

 

Абонирайте се за новите публикации и се присъединете към още 3 796 абонати.