Здраве и болест

spring flowers

Всички наши жизнени процеси протичат ритмично. Съзвучието на тези ритми означават здраве, тяхната дисхармония – болест. Това означава, че за човека те имат голямо значение, даже ако някои от тях по отношение на времето се еманципират от космичните. Например, женският менструален цикъл, макар протичащ в месечен ритъм, не е свързан с външното състояние на Луната (иначе менструалните периоди биха настъпвали по едно и също време при всички жени). И така, при човека ние виждаме времева еманципация и ендогенни (вътрешни) ритми. От друга страна, днес, в техническото време, начинът на живот може да противоречи на космичните ритми, например много хора са сменили местата на деня и нощта.

Обратно, в царството на растенията не намираме автономни ритми: растенията изцяло отговарят на космичните ритми и техните ритми са бавни. В царството на животните вече действат по-бързи ритми и някои от тях са автономни, т.е. освобождаващи се от космоса. Човекът се явява единственото живо съществи в Творението, което съзнателно може да живее в противоречие с природните ритми.

Народната мъдрост казва, че сънят до полунощ е най-добрият. В английския език сънят до полунощ е наречен „сънят на красавицата“. От съвременните изследвания е известно, че фазата на бързия сън (РЕМ-фаза) е частта от съня, в която възникват бързите движения на очите и сънища, и която е свързана с душевния отдих на човека, следва циркадианния, денонощния ритъм. Следствия на късното заспиване се явява това, че РЕМ-фазата се съкращава и душевната почивка не може да бъде пълна. Обратно, фазата на дълбокия сън (бавния сън) зависи от времето на бодърстване. Дълбокият сън отговаря за телесния отдих, който е по-рационален и не подлежи на циркадианния ритъм.

Една фаза на дълбокия сън съответства на четвърт от лунния период (6 часа) и съставлява 90 минути. През деня тези ритми продължават да действат, така че на всеки 1,5 ч. настъпва фаза на разслабване. Така, веднага след час и половина напрегната дейност, ние се нуждаем от кратък отдих.

Следващия ритъм е 4-часовият. На всеки 4 часа настъпва засилена сънливост; това време се нарича също „отваряне прозореца на съня“. Хора, които заспиват трудно, трябва да вземат под внимание тези времеви периоди.

Така че, както отново се убеждаваме, начинът на живот, съответстващите ритми, имат за човека много голямо значение. За здравето е много важно организираното редуване на дневната работа и нощния сън, натоварване и почивка. Колкото повече се придържаме към едно и също време на сън и пробуждане, толкова по-благотворен ще бъде сънят ни.

Този фактор се проявява в негативен смисъл при смяната на времето. През пролетта трябва да ставаме час по-рано. Изследване, направено в Канада, показало, че в понеделника след смяната на времето количеството на нещастните случаи се увеличило с 8%, а понеделник на по-следващата седмица също били констатирани повече инциденти от обикновено.

Изследвания, направени след аварии показват, че много от тях са свързани с преуморени служители, работещи нощна смяна (например „Чернобил“ или аварията на нефтения танкер „Аксон Валдез“). Най-много автомобилни произшествия се случват в следствие на това, че водачите заспиват на волана. Ако посочените по-горе ритми (напр. значение на почивкатa след всеки час и половина) не се вземат под внимание, вероятността от аварии се увеличава. Открито е също, че пикът на нещастни случаи е в съвсем определено време: ранното утро и следобедното време около 14 ч. Това са часове на съкращаване на биологическата активност. Трябва да се отбележи, че умствената дейност е най-интензивна в периода от около 8 до 13 ч. а между 13 и 15 ч. се наблюдава спад. Това показва необходимостта от обедна почивка. Много е важно в това време децата да спят или да почиват, играят, но без да изпълняват домашни задачи. В зависимост от сезона, има смисъл домашните задачи да се оставят за следобядното време, когато умствената дейност отново се подобрява. Освен това едностранната, само интелектуална работа, е неблагоприятна, винаги трябва да се обръща внимание на редуването на физичеsка и умствена актиевност, покой и движение, почивка и натоварване.

Скоростта на ритмите и тяхното значение за човека

Вече споменахме бързи и бавни ритми в живота на растенията, животните и човека. В света на растенията повече се срещат бавните ритми, при висшите животни и преди всичко при човека – бързите, както и автономните.

Къде в човешкия организъм намираме най-бързия ритъм? Можем да го открием в нервно-сетивната сфера, т.е. в нашите нерви и нервни центрове. Става дума за колебанията на електрическите потенциали. Това е специфична функция, която може да се ползва произволно. По този начин, най-бързите ритми се срещат в областите, свързани със сетивното възприятие и формирането на мислите, което обаче винаги означава разрушение.

Обратно, биологически дълговълновите, бавни ритми се намират в системата на обмяна на веществата. Те са в най-голяма степен съгласувани с големите хармонизиращи и поддържащи човека жизнени ритми, позволяващи на организма да бъде част от космоса. В тези области намираме възстановяването.

В средната – ритмична система, се наблюдават средни вълни, които в течение на деня отговарят за телесното и душевното натоварване и разслабване. Съотношението между дишането и пулса е средно 1:4, т.е. на едно вдишване съответстват 4 удара на сърцето. Този ритъм постоянно се променя в течение на деня вследствие на нашата умствена и физическа дейност, а през нощта при здравия човек се възвръща към съотношението 1:4.

И така, най-бързите ритми се намират в областта на главата, в нервно-сетивната система, наречена също и информационна (това е разрушението), най-бавните – в системата на обмяна на веществата (възстановяването).

Още по-бавни ритми могат да се наблюдават, ако се изследва процеса на регенерация, изцеление, където действа седмичният ритъм.

С развитието на цивилизациите човекът все повече се отделя от естествените ритмически влияния на окръжаващия свят, все повече се еманципира от космическите ритми. Времевият порядък днес непрекъснато се нарушава от безпорядъчен начин на живот: нерегулирано заспиване и събуждане, превръщането на нощта в ден, нерегулярно хранене, бързане, стрес на работа и в личния живот, употреба на сънотворни и възбуждащи средства, нощна и сменна работа, авиополети със смяна на времевия пояс, хормонални намеси в ритмическите процеси, например противозачатъчните таблетки, лекарствата, които променят ритъма на топлинния баланас, като аспирина например.

Типичните хронични болести на цивилизацията като рак, диабет, сърдечно-съдовите заболявания, са резултат от тези проблеми с времето. Те протичат без времева структура, т.е. практически нямат определено начало и собствена тенденция към изцеление, у тях няма времева, ритмическа динамика, както можем да видим например при инфекциозните заболявания, особено детските.

Общо ускорение

Говорихме вече, че в посока от системата на обмяна на веществата към нервно-сетивната, информационната система, скоростта на ритмите се увеличава. Да разгледаме сега днешната бързина на живот, недостига на време, цайтнотът и напрежението. Историята показва, че в Новото време в центъра на всичко се оказва часовникът, а от времето на индустриалната революция, осъществила прехода от аграрното към индустриалното общество, се наблюдава ускорение на всички процеси. Да си представим как по-рано е трябвало да пътуваме с пощенската карета – дълго и бавно, а и първите автомобили в началото на миналия век са се движели без да бързат, сега са все по-бързи и по-бързи, както и влаковете. Ускорението може да се наблюдава във всички области от живота – телефонът и интернетът, възможността за много бърза комуникация (спомнете си писмата, които трябваше да се чакат седмици), възможността мълниеносно и денонощно да се правят покупки по интернет, храната, която се приготвя за няколко минути в микровълновата печка и т.н. Достигнато е ускорение и в узряването на плодовете; готовността на сиренето също се ускорява. Модата се сменя много бързо. В спорта се стремят към все по-бързи постижения; не само в големия спорт, а и в частния – огромно значение се придава на скоростта, например карането на скейборд и т.н. Даже в класическата музика се преживява ускорение, така че повечето произведения днес се изпълняват по-бързо в сравнение с миналото. Ускорението се натъква не толкова на техническите, колкото на човешките граници. Например, в транспорта може да се преживее, че в ограниченото просторанство и теснотия високата скорост води до непоносим стрес. В областта на компютрите възникването на все нови и нови програми предявява към човека извънредни изисквания, той вече не успява със скоростта на промяната. Същото се случва и в училищата. На децата се дава все повече информация за все по-кратко време без съответното повторение, така че и тук може да се констатират завишени изисквания и снижена успеваемост. Ускорението придобива самостоятелност, става самоцел. Човек се превръща в роб на системата, на машините, на компютъра и живее в състояние на постоянно бързане и стрес. Той търси средства да икономиса време,средства, които биха му помогнали в бедствено положение. Свързаното с тези илюзии се осъществява или прекалено късно, или никога.

Все повече материята и енергията се пребразуват за все по-кратки срокове. „Времето е пари“. Това води до ускорение на всички процеси, до съкращаване на иновационните цикли и време за развитие, за да не се отстъпи на другите във все по-забързващата се конкуренция. Времето е пари?! До какво сме достигнали? И после, съвременния човек просто някога губи заработените пари. От една страна той е производител, от друга-потребител. Ускоряването на производството трябва да върви в крак с ускорението на потреблението, и за да можем все повече да потребяваме, трябва да произвеждаме повече. За да имаме възможност колкото се може по-бързо и повече да потребяваме, светът трябва да бъде готов да потребява и за целите на времевата икономия храната трябва да се продава вече готова за употреба. Затова служат бързоразмразяващите се готови храни, бързоразтворимите продукти. Сблъскваме се с това не само в храненето, но и в други обасти, например в подготвените отрано планирани пътувания, в програмираното свободно време, развлекателните програми и т.н. Благодарение на такива предложение ние икономисваме време и сили, от нас не се изискват никакви творчески усилия. Обаче какво губим с това? Ако аз сам си приготвям храна, например режа зеле, колко преживявания, които ме обогатяват, мога да получа при това! Тези чудесни спираловидни червени и бели форми! Какво произведение на природата! Какви преживявания ми дава пътешествието, което сам съм планирал и в което се появява нещо спонтанно! За икономия на време хората сядат в колата, за да отидат някъде. Но колко интересни наблюдения могат да се направят докато вървиш пеша! Ако имаме възможност да ходим пеша от работа до вкъщи, то ще забележим, че това ни позволява да икономисаме време! Защото по време на една такава разходка ние имаме възможност да обмислим изминалия ден, спокойно да преработим събитията от днес, за да се приберем у дома с чувство на удовлетворение и с облекчение да превключим към новото, което ни очаква у дома. Но вместо това ние се опитваме във всеки отрязък от време да свършим най-различни неща; от една програма се носим към друга. И така сме с времето не само на работа. Опитваме се да запълним свободното си време с все повече количества пътешествия, с все по-висока скорост и все по-далече. Търсим силни усещания, устремявайки се от едно към друго, без да се задържаме дълго никъде.В книгата си „Капанът на ускорението или Триумфът на костенурката“ Георг Фюлкраф дава много точна формулировка на това явление: „Все повече хора все по-бързо отиват някъде и все по-малко се задържат там.“ В едно от писмата, писани по време на италианското му пътешествие, Гьоте се оплаква, че пощенските карети се движат прекалено бързо, не давайки възможност истински да се възприеме и преживее ландшафта! Какво правим със себе си и с обкръжаващия ни свят ако се втурваме през него с автомобила, при това хранейки илюзията, че по този начин можем да възприемем нещо съществено!

Следващ феномен на нашето време е едновременността. Човек се стреми да върши колкото се може повече неща наведнъж. Струва ни се, че това е възможност да се преодолее с помощта на времето ограничеността на нашия живот(така ние можем да караме кола и едновременно да слушаме радио, да готвим храна и да гледаме телевизия; да се разхождаме в парка, прегърнати с любимия и едновременно да разговаряме с някого по телефона).

Във физическия свят нашият живот протича в рамките на времето и пространството. Описаната едновременност може да доведе само до стрес, разсеяност и нервност. Вследствие на увеличеното количество сетивни дразнители в нервната система протича усилено разрушение. Макар че в духовната област ситуацията е малко различна. Едновремеността тук е крайно желателна. Пример: Моцарт казвал, че когато съчинява музика, то пред него е цялата симфония, която после е нужно просто да запише във времева последователност и да възпроизведе външно. Това означава, че в изкуството творческата едновременност даже е много възможна. Така и при подготовка на доклад може да се случи, че пред духовния прозорец се появява общата картина, която после с много труд трябва да се преведе във времева последователност, където едното следва другото, постепенно разкривайки темата.

И така, можем да установим, че стремежа на съвременното човечество към едновременност – както в пространството (да бъдеш практическо едновременно на много места), така и във времето (да изпълняваш едновременно няколко неща) – на физически план водят до нервност и болести, а на духовно – напротив-напълно съответстват на духа на нашето време.

Вследствие на непрестанното ускорение и едновременност на всички процеси, което е възможно благодарение на техниката, се наблюдава ръст на заболяванията, които произлизат от нервността, изначално кореняща се не в душевната, а във функционалната област, в областта на жизнените процеси. Ето такива заболявания като неврозата, сърдечно-съдовите заболявания, рака, диабета, невродермита, алергиите, т.е. така наречените болести на цивилизацията.

Известно е, че преживяването на времето при възрастните се ускорява. Това означава, че равни календарни промеждутъци време се струват на възрастните все по-кратки. Не е ли свързано това, че възрастният човек стои по-близо до вечността, до смъртта и повече осъзнава временността на своя земен живот, осъзнава, че скоро ще напусне този свят? Пенсионирането вместо покой често води до състояние на безпокойство. Надеждите, че сега, след пенсионирането, без да бързаш можеш да свършиш нещо отдавно желано, се рушат. Впрочем, от стария човек се очаква нещо друго- мъдрост, умение спокойно, невъзмутимо да разглеждапроблема, да даде добър съвет от опита на дългия си живот, не ограничавайки при това свободата на другия. Но сякаш може да се осъществи това от само себе си, само благодарение на възрастта?

Колко често си мислим:“ Ето, ще имам отпуск и тогава….“, или възрастен човек: :“Ето, ще изляза в пенсия и тогава….“ Обаче е ясно едно – това, в което не сме се упражнявали своевременно, няма да се случи никога! Автора работеше известно време в клиника, която обслужваше и дом за възрастни. Там можеше да се наблюдава колко много от тях все още бяха по-суетливи от младите и „никога за нищо няма време“. Но имаше и други. И в една беседа беше изказан опит, че само ако човек в течение на своя живот се е борил с тези проблеми и по-рано, не оставяйки за после, ако е търсил пътя на активно овладяване на настоящето, той има шанс да се справи с нея в старостта.

В днешно време усещането за ускорение на времето се среща не само при възрастните хора, а все по-често при младите и даже при децата.Колко често можем да чуем от дете: „Нямам време!“ И това често не е несъзнателно повторение на думите на възрастните, а действително преживяване на детето. За съжаление, при възрастните е прието, че ако човек има някаква грижа, той не може да си позволи да има много време. Само действената спешност образува аура на значимост и професионализъм. Запълненият бележник се счита за символ на статуса. Франц Камфаус дава подходящ образ, казвайки, че ние живеем така, сякаш караме кола, т.е. гледаме неподвижно напред, понякога хвърляйки бегъл поглед на огледалото за задно виждане и на това, което е около нас. Възприемайки почти нищо, ние бързаме през живота.

 

 

Криста-Йоханна Буб-Яхенс, публикувано с разрешението oporabg.com

 

Абонирайте се за новите публикации и се присъединете към още 3 619 абонати.