Рудолф Щайнер: Антропософски извадки за вредата от алкохола

Щайнер: Антропософски извадки за вредата от алкохола

Искаме да опишем въздействието на едно средство за наслада, получавано от растителния свят — въздействието на алкохола, който има съвсем особено значение. Той се получава, когато е спрял собственият растителен процес, престанал е процесът, протичащ под чудното въздействие на светлината, на което астралното тяло е противоположност. Тогава започва процес, който се разиграва на по-ниско равнище и който затруднява човека още повече, отколкото животинската храна. Човекът докарва веществата до астралното тяло и чрез астралното тяло ги организира в една особена структура. Но когато донесеното в астралното тяло се разпадне по начина, какъвто е случаят с алкохола, тогава това, което иначе трябва да стане чрез астралното тяло, сега става без астралното тяло, а именно — упражнява се въздействие върху Аза и кръвта.

Действието на алкохола е, че това, което иначе става по свободното решение на Аза, сега става чрез алкохола. В известно отношение е вярно, че човек, който употребява алкохол, се нуждае от по-малко храна. Той оставя кръвта си да се проникне от силите на алкохола; на чуждото възлага това, което самият той трябва да извърши. Може да се каже в известен смисъл, че алкохолът чувства и усеща в такъв човек. Като предоставя на алкохола това, което трябва да е подчинено на неговия Аз, човекът се поставя под властта на един външен фактор. Той си доставя един материален Аз и може да каже: „Точно по този път чувствам съживяване на Аза.“ Но, разбира се, това не е самият той, а нещо друго, на което е подчинил своя Аз.(1)

* * *

Ако човек пие прекалено много алкохол, ако черният дроб се увлече от жаждата си за алкохол, тогава се разболява, той се изражда и уголемява. Но черният дроб трябва да бъде деен. Черният дроб нараства, малките жлези се подуват. И когато черният дроб трябва да работи и да произвежда жлъчен сок, той вече престава да произвежда нормална жлъчка. Хранителната каша в червата не се прониква правилно с жлъчка. Тя преминава необработена в лимфните и кръвоносните съдове. Това идва в сърцето и го изтощава.

Затова хората, които пият твърде много бира, имат болен черен дроб. Той изглежда съвсем различно от този на хората, които пият по-малко или се задоволяват със съвсем малкото алкохол в самите човешки черва, който всъщност е достатъчен. Изроденият черен дроб и изроденото сърце са резултат от прекалената употреба на алкохол. Оттук е и „биреното сърце“, което имат много от жителите на Мюнхен. Но черният дроб винаги също е засегнат.(2)

* * *

…когато сте слушали различни хора да разказват как са били пияни предишния ден, тогава ще чуете да се оплакват преди всичко от черепа си, от главата си. Главата ги боли, а ако не ги боли, я чувстват, сякаш ще падне от раменете им.

Какво всъщност става там?

Задачата на главата е именно да води борба преди всичко против това, което искат скорбялата и захарта. Но какво искат скорбялата и захарта? Необходимо е само да разгледаме виното. Нали когато дойде есента, се бере гроздето. Гроздето се смачква, пресова, а след това ферментира. Това, което е ферментирало, се пие като вино. Фактът, че чрез ферментацията гроздето е станало на вино, показва, че то е преодоляло ферментацията. Ако поемете виното в стомаха си, тогава се получава нещо, което отново преминава в храната. Алкохолът направо бива обратно преобразен. И сега се получават веществата, които веднага искат да ферментират, а именно — скорбялата и захарта.

Скорбялата и захарта в човешкия организъм искат преди всичко да ферментират. Когато пиете алкохол, тогава алкохолът прогонва от главата силите, които предотвратяват ферментацията на захарта и скорбялата в човека.

Да разгледаме сега случая съвсем детайлно. Да кажем, че на 22 януари сте яли картофи, че сте яли боб и сте пили алкохол. Хубаво. Ако не бяхте пили алкохол, главата щеше да остане трезва. Картофите и бобът съдържат скорбяла и захар; главата щеше да има силата да предотврати нормално ферментацията на скорбялата и захарта. Поемете ли алкохол, тогава главата загубва способността да възпрепятства ферментацията на скорбялата и захарта, които сте получили с картофите, а картофите и бобът, също така и другите продукти, като зърнените храни например, започват да ферментират във вас. Следователно, вместо да бъде предотвратена ферментацията в човека, тя се появява. И тя настъпва поради неспособността на главата, която неспособност настъпва вследствие на алкохола, така че сега човекът се изпълва със сили на ферментацията.

В Средна Германия, в Тюрингия има един забележителен народен израз. Когато някой говори глупости, безсмислици, в Тюрингия казват: „Той ферментира“. В тези области не е обичайно, когато някой говори нелепости, да казват: той ферментира, но онези, които са били вече в Германия, по-точно в Средна Германия, ще са чували това някъде. И когато даден човек винаги говори нелепости, тогава в Средна Германия, в Тюрингия, го наричат стар ферментирал глупак.

Работата е в това, че в Средна Германия ферментацията се свързва със смущение в главата, с оглупяване. Това е много добър народен инстинкт. Знае се, че в човека твърде много се ферментира, когато говори твърде много глупости. Сега, когато някой е пил алкохол и е получил бръмчене в главата, тогава не говори глупости, защото мълчи, но тогава глупостите са в него, в него е бученето. Следователно, налице е нещо, което се явява, за да предпази скорбялата и захарта от ферментация, която непосредствено е очевидното действие на алкохола. Така че може да се каже: В човешката глава седи нещо, което непрекъснато работи, за да предотвратява ферментацията на всичко, което се намира там като скорбяла и захар.

Както в долната част на тялото обитава етерното тяло, в средната част на тялото — астралното тяло, така в човешката глава, това никой не отрича, здраво седи Азът, същинският Аз. И този същински Аз е свързан с топлината точно така, както физическото тяло — с твърдото, етерното тяло — с течното, астралното тяло — с въздухообразното. И при всичко, което зависи от собствения му Аз, човек привежда в действие топлината. Това може да се проследи в човешкото тяло до всички детайли. Същинският Аз е свързан също с кръвта, оттук кръвта е топла, тя произвежда топлина. Но същинският Аз — този, когото човек изживява в съзнанието — е свързан например също със секретирането на жлезите. Затова секрецията на жлезите е свързана с топлината. Същинският Аз е също този, който от свръхсетивното чрез силите на главата предотвратява ферментациите.

Така че може да се каже: Етерното тяло се бори против разлагането на белтъчните вещества, астралното тяло се бори против гранясването на мазнините, Азът се бори против ферментацията на захарта и скорбялата. Това е също основанието, поради което веднъж трябваше да ви кажа, че прекомерното ядене на картофи вреди на главата. Прекаленото ядене на картофи има следното въздействие върху човека: Картофите съдържат малко белтък. Поради това, че съдържат малко белтък, те са добър хранителен продукт за човека. И ако човек яде картофи умерено като добавка към другата храна, те са добър съестен продукт със своето малко съдържание на белтък. Но картофите съдържат извънредно много скорбяла, което в човека трябва да се преработи в захар, първо в декстрин, след това в захар. Казах ви тогава: Когато човек яде много картофи, главата му трябва да работи страшно много, понеже главата трябва да предотвратява ферментацията. Затова при някои хора, поради това, че ядат премного картофи и трябва да предотвратяват ферментацията на картофите, главата им трябва да се напряга страшно много, стават слаби в главата. Особено много отслабват средните части на мозъка; остават само предните части на мозъка, които полагат по-малко усилия за предотвратяване ферментацията на картофите.

Последния път вече ви казах, че човек не може да бъде напълно анти-алкохолик, защото и когато не пие никакъв алкохол, в самия него се произвежда алкохол. Но този алкохол остава долу в корема; не се изкачва в главата, защото главата трябва да е свободна от алкохол, иначе тя, като носител на Аза, става негодна да се бори правилно с ферментацията в тялото. (2)

* * *

 

Имало е епохи в историята на човека, когато виното не е било познато. В дните на Ведите то е практически непознато. В епохите, когато не се е пиело алкохол, идеята за предишно съществуване и за много животи се е изповядвала всеобщо, никой не се е съмнявал в нейната истинност. След като човекът започва да пие вино, познанието за прераждането бързо запада. Накрая то напълно изчезва от съзнанието на човека. То остава да съществува само сред посветените, които не са пиели алкохол. Алкохолът има особено силен ефект върху човешкия организъм, особено върху етерното тяло, което е седалището на паметта. Той помрачава интимните дълбини на паметта.

„Виното предизвиква забрава“ — така казва поговорката. Забравата не е само повърхностна или краткотрайна, а дълбока и постоянна и се получава умъртвяване на силата на паметта в етерното тяло. Ето защо, когато хората започнали да пият вино, малко по-малко изгубват инстинктивното си знание за прераждането. (3)

* * *

При мъжа става така, че при пиенето на алкохол по съответен начин се повлияват белите кръвни телца. И тогава, когато под влияние на алкохола настъпи оплождане, или когато оплождането е заразено от прекомерно количество алкохол, тогава семето на алкохолиците ще бъде развалено по такъв начин, че то ще стане извънредно подвижно. […] От мъжа се отделят множество сперматозоиди, които си имат по едно телце. В семенната течност има безброй много такива сперматозоиди. А на това телце, което тези сперматозоиди си имат, има и по една тънка опашчица. И чрез това тънко камшиче сперматозоидите са подвижни и могат да оплождат. Те правят най-сложните движения, като едно от тях трябва първо да стигне до женската яйцеклетка. Този сперматозоид, който я достигне пръв, бива приет от женската яйцеклетка. Сперматозоидът е много по-малък от яйцеклетката и това може да се види само с микроскоп – мъжкият сперматозоид е много по-малък. Това може да се наблюдава. И щом сперматозоидът се приеме от яйцеклетката, се образува една ципа около нея, а всичко, което идва по-късно, се натрупва върху тази ципица. Но само един сперматозоид се пуска вътре в яйцеклетка та. И веднага, след като той влезе вътре се образува тази ципа около яйцето, а другите сперматозоиди трябва да останат отвън.

Досещате се, в това има извънредно духовно ръководство.

И без друго тези сперматозоиди са изключително подвижни, но чрез алкохола стават още по-подвижни. А последствието на това ще бъде, че, когато мъжът пие, се увреждат нервната и когнитивната система на детето му. Когато жената пие, ще бъдат повредени вътрешните му органи. Цялата деятелност на детето, когато израсне, ще бъде увредена, а иначе би трябвало да бъде наред.

Можем да обобщим: Чрез жената, която пие, се разрушава земното в човека, а чрез мъжа, който пие, се разрушава подвижното, въздушното, което е в околността на земята и което човек носи в себе си. С други думи — човек може да бъде разрушен и от две страни, ако двамата му родители пият. Естествено, в такъв случай съвсем нямаме обикновено оплождане; самото оплождане е напълно възможно, но не е възможно нормалното израстване на плода. (4)

* * *

Не е ли истина, че когато едно дете се роди с „вода в мозъка“ (хидроцефалия), по правило човек не прави проверка, дали оплождането е станало точно в нощта, в която майката е била на вечеря и е пила червено вино; защото истината ще бъде прекалено непоносима, ако детето се роди с хидроцефалия. А когато, от друга страна, детето се роди с тикове на лицевата мускулатура, отново по правило не се проверява, дали бащата е пил нещо силно през вечерта, когато е извършил оплождането. Нещата, които са малки, бих казал, са нещата които човек не проверява. И заради това хората вярват, че пиенето не оказва никакво влияние. А влиянието е винаги там. Това са напълно вредните влияния, които стават при навика да се пие. (4)

 

Рудолф Щайнер – извадки от лекции.

  • (1) Събр. съч. 347. Познанието за човека с оглед на тялото, душата и духа. Върху предишните състояния на Земята, Дорнах (1922). л. 16.09.1922 г.
  • (2) Събр. съч. 352. Духовнонаучно разглеждане на природата и човека, Дорнах (1923), лекция от 23.01.1924 г.
  • (3) Събр.съч. 92. Окултните истини на древните митове и легенди (1906), стр. 25
  • (4)Лекция, държана на 8.01.1923 г.

Източник: www.otizvora.com

 

Абонирайте се за новите публикации и се присъединете към още 3 619 абонати.