Учителя Беинса Дуно за вегетарианството – втора част

Учителя Беинса Дуно за вегетарианството - втора част

Към първа част: Учителя Петър Дънов за вегетарианството

Божественото е плодната храна, а след това растителната. Аз отивам по-нататък: цялото човечество в своето развитие, всички ще дойдат да станат вегетарианци. Месоядството е една временна фаза. Казват, че условията били заставили човека да се храни с месо… гълъбът не е ли минал през всички изпитания и е вегетарианец, а другите не са останали. Гълъбът не се е съблазнил. Какви са били причините и досега той да употребява само зрънца? Ето характер! Някои обясняват месоядството с особените условия, при каквито се е намирал и гълъбът, но не всички са устояли на тях. При зачатието, при бременността, майката трябва да внесе вегетарианската идея в децата: да им внуши, че те трябва да бъдат вегетарианци. Ако една майка се изкушава във време на бременност и иска месо, то и детето, като майката, ще иска да яде месо. Та затова, основата на вегетарианството трябва да се постави в организма още в началото. Сегашното вегетарианство е хубаво, но то е приготовление. Обаче има хора, които са родени вегетарианци и имат отвращение към месото: те са естествени вегетарианци. Вегетарианството е естественото положение. Земята ще стане пълна с плодни дръвчета! Щом се подобрят климатичните условия, ще има възможност навсякъде за вегетарианство.

Българите са почти вегетарианци. Българинът счита месото за лукс, за аристократическо ядене. Като дойде неделя, българинът ще заколи една кокошка и ще си позволи едно голямо угощение, и ще го счита като нещо аристократическо. А англичаните ядат много месо: сутрин, обед, вечер. Животът, в своята първична форма, е по-близък до растенията и растенията по-лесно могат да ни поддържат, отколкото животните. Растението е по-добър трансформатор на природните енергии. Животинската енергия е опасна, защото всички извержения, нечистотии на клетките, след заколването на животното, остават там. После, друго – когато се колят животни, те се изпълват със страх и омраза, които причиняват отрови в тъканите. И на това се дължи днешната неврастения. И ако хората днес разбират психологическата страна на въпроса, то, заради благото на бялата раса, трябва да се откажат да колят какви да е млекопитаещи – за подобрение на расата. Защото така, както вървят, не ги чака нищо хубаво. – Защо пък само млекопитаещите? – Не трябва да се убиват изобщо животните, но споменах млекопитаещите, понеже те страдат повече. Едно млекопитаещо, например волът, чувства като човек. Страданията на един охлюв или мида не са толкова интензивни. Изобщо месната храна дава отрицателен резултат. Тя не е хигиенична. Хигиена няма в нея. Тя носи повече отрови, отколкото хранителни вещества. Следователно от нея има по-малко придобивки, отколкото загуба. Разбира се, не говоря за моралните съображения, които са най-важните.

 

Откъс от Един разговор с Петър Дънов – Учителя

 

Абонирайте се за новите публикации и се присъединете към още 3 569 абонати.