12 положения – съпоставяния върху разбиранията и живота на ученика

Учителя Беинса Дуно

Дванадесет положения – съпоставяния върху разбиранията и живота на ученика

1. Ученикът трябва да разбира добре това, което ще направи и да гледа да е съобразно с великите принципи на живата Природа.

– Колко е отрадно, когато ученикът в своето невежество постъпи тъй, както малките деца, без предварително да обмисля, какво да направи, и дали трябва да го направи.

2. Ученикът не трябва да вижда какво става наоколо му. Той за всичко трябва да е сляп.

– Колко е хубаво, когато ученикът вижда всичко, което се върши около него и се ползва от всичко това за своето развитие!

– Колко е благородно, когато ученикът мълчи!

3. Ученикът трябва винаги да мълчи, когато е пред Учителя си.

– Колко е сърдечно, когато ученикът разкрива душата си пред Учителя си!

4. Ученикът трябва да прави винаги това, което Учителят му казва.

– Колко е лазурно, ако ученикът изпълни волята на Учителя си, без Учителят да му е казал това!

5. Учителят сам извиква учениците си.

– Колко е Божествено, когато ученикът сам отиде при Учителя си!

6. При Учителя ще бъде само най-добрият ученик.

– Колко е покъртително, когато съзнаваш, че си лош и си при Учителя си!

7. Ученикът трябва да има винаги разположение в сърцето си и отзивчивост в душата си към Учителя си.

– Колко е искрено, когато ученикът изживява пред Учителя си вътрешните си борби!

8. Ученикът трябва да е много скромен и смирен.

– Колко е силно, когато ученикът постъпва смело!

9. Ученикът никога не трябва да иска от Учителя си. Учителят му знае кога и какво е необходимо да се даде на ученика.

– Колко е радостно, когато ученикът поиска нещо от Учителя си! А колко е благословено, когато Учителят от само себе си даде нещо на ученика си.

10. Ученикът трябва за всичко да благодари и винаги да е радостен.

– Колко е трогателно, когато ученикът скърби и плаче за несполуките си!

11. Ученикът трябва да е винаги при Учителя си.

– Колко е хармонично, когато далеч от Учителя, ученикът мисли за Учителя си.

12. Ученикът трябва винаги да мисли за Бога.

– Колко е богоугодно, когато ученикът и в най-малките неща в живота си вижда Бога в своето Величие и Слава.

 

Велико е, когато ученикът слуша Учителя си!

Трептяще, е когато ученикът е радостен, че служи на Бога!

Съзнателно е; когато ученикът благодари и хвали Бога всякога и за всичко!

 

Учителя Беинса Дуно,  III Младежки събор 5-7 юли 1925 г.

 

Абонирайте се за новите публикации и се присъединете към още 3 581 абонати.