Общение с Бога – аудио беседа от Учителя, 23.11.1930

Общение с Бога

Животът, в своите прояви, има една реална и една нереална страна. Тия прояви имат свои практически и теоретически значения. Запримeр, да вярва човек, това е една от теоретическите страни на живота. Каквото и да мисли човек за вярата, това е все още теория. В такъв случай всички хора се различават в своите теоретически възгледи за вярата и за живота. Обаче, по отношение на реалното в живота, т.е. по отношение на съществената страна на живота, всички хора, както и всички живи същества, изобщо, имат еднакви схващания, както и еднакви опитности. Значи, в реалността на нещата има единство. Например, когато дойде радостта, тя произвежда еднакви условия, еднакви промени във всички живи същества. Тези промени се забелязват най-добре у хората. Когато те се радват, пулсът им се увеличава, приливът на кръвта в сърцето се усилва и всички органи се разширяват. Изобщо, радостта причинява разширение в човека. Друга реална страна на живота е молитвата. Който не знае да се моли, той само теоретизира. Обаче, да се теоретизира върху молитвата, това не може да се нарече истинска молитва. Съвременните хора мислят, че молитвата, моленето е достояние само на простия човек. Те считат молитвата за нещо долно по отношение на учения, на гениалния човек или на светията. Всъщност, ако се вземе предвид живота на гения, на учения или на светията, ще се види, че той от начало до края представлява само молитва. Животът му започва с молитва и завършва с молитва. Молитвата на гения, например, показва, че той е бременен с някаква велика идея, с която иска да допринесе нещо на света. Такъв живот е напълно безкористен. И затова казваме, че както геният, така и светията не търсят в живота си своето лично благо.

И тъй, всички хора, които са готови да разберат по вътрешен, интуитивен начин молитвата, само те са в състояние да разберат нейния дълбок смисъл. Между съвременните езици няма нито един, който е в състояние да изрази великата идея, която се крие в понятието „молитва.“ И днес, по нямане на съответна дума, ние си служим в разните езици с думи, които приблизително поне изразяват понятието молитва. Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към Онзи Източник на живота, от който си излязъл. Ако човек огрубява, това се дължи на факта, че той рядко си спомня за Първата Причина, т.е. за Първоизточника на живота. Следователно, падението, до което съвременното човечество е дошло, се дължи на една дълбока вътрешна причина – немарливост към Първия Принцип, от който е излязло. Днешният човек е немарлив към Бога, вследствие на което често чувате да казва: аз съм свободен човек, мога и без Бога, мога и без молитва.

Така разсъждава човек, който се мисли свободен, но това разсъждение логически не е правилно. То не е правилно по единствената причина, че реалното, т.е. абсолютното в света не може да се раздвоява. Както Бог, Който ни е създал, не може да ни забрави, така и ние нямаме право да Го забравяме. Ако Той ни забрави, всичко е свършено с нас. Ако Той ни забрави, ние умираме; обаче, ако и ние Го забравим, пак умираме. Казвате: защо умираме? Ще ви докажа защо иде смъртта. Когато някой пита, не може ли да живее без молитва, то е все едно да пита, не може ли да живее без да диша. Щом човек се счита свободен, независим, нека се опита да спре дишането си само за един час. Спре ли дишането си за един час, той ще разбере каква е необходимостта от него. Ако дишането представлява голяма необходимост за човека, тогава мисълта за Бога е хиляди пъти по-голяма необходимост. Колкото повече човек си спомня за Бога и Го държи в себе си, толкова по-благороден е той. Благородството на човешката душа зависи от мисълта му за Бога. Значи, искаме ли да бъдем благородни, ние трябва да си спомняме за Бога, като същина, която протича през нас. Във всички положения на живота си, и в радости, и в скърби, ние трябва да си спомняме за Бога. Вън от Бога никакво възпитание, никакво благородство, никаква наука, никаква религия, никакви изкуства и занаяти, нищо не съществува.

Някой казва: културата може да съществува и без Бога. Казвам: колкото животът на земята може да съществува без слънце, толкова и културата може да съществува без Бога. Колкото растенията могат да съществуват без вода, толкова и културата може да съществува без Бога. Колкото хората могат да съществуват без въздух, толкова и културата може да съществува без Бога. Това са сравнения, които показват голямата необходимост от молитвата. Мисълта на човека не може да се развива без молитва. Ние не говорим за изопачените човешки мисли, според които идеята за Бога е представена в най-карикатурен вид. Идеята на съвременните хора за Бога е идея на падналото човечество. Това, което те считат реалност, всъщност не е никаква реалност. Колко пъти човек се е молил на Бога, без да е получил някакъв отговор! Защо не получава отговор на молитвата си? Да се моли човек на Бога и да не получава отговор на своята молитва е положение, подобно на жадния, който сънува, че пие вода, но като се събуди, пак усеща жаждата. Водата, която той пие на сън, не задоволява жаждата му. Значи, това пиене на вода не е реално. Реалността се отличава по това, че тя е в сила да задоволи всяко чувство, от което човек вътрешно се измъчва. В реалността човек непрекъснато, постоянно расте.

Това вечерно събрание е свикано за реалността на молитвата, да разберете, как трябва да се молите. Бих желал да чуя от някои как се молите. Когато се молите, т.е. когато отивате при Бога, вие се стеснявате. Можете ли да се молите правилно, щом се стеснявате? При това, на какво се дължи стеснението? Когато ученикът е научил урока си, както трябва, той става от местото си смело, решително и отговаря добре на всеки въпрос, зададен от учителя му. Не е ли научил урока си, ученикът се стеснява и казва: учителят ще ме скъса. Когато се молите на Бога, имайте предвид следните Негови качества: Той е крайно търпелив, но и много взискателен. Когато човек се моли, той трябва да се моли за реални, за действителни неща. Бог не обича да се молим за празни работи. Празни работи са онези, изпълнението на които зависи от нас. За тези работи ние не трябва да очакваме на Бога, Той да ги направи. Смешно е, например, да отидеш при Бога и да се молиш: Господи, научи ме да се храня. Или, научи ме, Господи, как да пия вода, как да се ръкувам с хората, как да се обличам и т.н. Много от молитвите на съвременните хора са от този тип.

Казвам: съвременните хора се нуждаят от молитва, която да изправи живота им и да премахне от тях всякакво користолюбие. Користолюбието е порок, язва, която разяжда човешката душа. Като облак то помрачава съзнанието на човека и огрубява неговото сърце. Користолюбивият цял ден мисли само за себе си: да се е нахранил добре, да е хубаво облечен, жилището му да е топло и удобно, да е здрав и т.н. Що се отнася до страданията на другите хора, той казва: това не ме интересува. Да не се интересува за своя ближен, това е чуждо състояние, на което човек се поддава. Това състояние рядко обхваща човека, но то мирише толкова неприятно, че дълго време той трябва да се чисти, докато се освободи от него.

И тъй, помнете следната Истина: няма по-благородно нещо в живота на човека от молитвата. Каквото друго и да ви казват хората, не забравяйте значението и необ- ходимостта от молитвата, от общението с Бога. Нито знанието, нито любовта, нито мъдростта на земята са в състояние да се сравнят с общението с Първата Причина, каквото има в молитвата. Силата на молитвата седи в това, че като се моли човек, той впряга всичките си добродетели на работа. Молитва, в която човек не впряга всичките си добродетели, не може да се счита за истинска. Молитвата трябва да включва в себе си качествата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на милосърдието и на ред още добродетели. Отидете ли при Бога с такава молитва, вие ще мязате на дърво с узрели плодове. Види ли ви Бог така накичени, ще Му е приятно, че пред Него седи разумно дете, което знае да говори на такъв възвишен, ангелски език. Ще кажете: всички не можем да бъдем разумни деца. – Нищо от това, Бог търпи и глупавите деца, но има разлика между едно разумно и едно глупаво дете. Глупавото дете никога не може да има резултатите на разумното дете. Това виждаме навсякъде в живота: разумният учи, а глу- павият всякога отлага; разумният се възнаграждава, а глупавият се утешава.

Казвам: ако съвременните хора не знаеха да се молят, те биха изгубили и това малкото, което до днес са запазили. Всичко хубаво, всичко велико и красиво, което те са запазили, се дължи на молитвения дух, който работи в душите им. Тъй щото, благодарение на молитвата, макар и не тъй правилна, каквато е в съвременното човечество, все пак нещо от хубавото се е запазило и нещо ново се придобива. Благодарение иа молитвата ние ставаме проводници на възвишени сили и благодатни средства, чрез които се крепи целият човешки род. Душата има нужда от вътрешна, духовна храна, която може да се достави само чрез молитвата.

Сега, като ви наблюдавам, аз забелязвам следното нещо: вие сте забогатели със знания, които ви преподавам, но не сте научили как да се молите. В много отношения вие мислите като мене, философствате като мене, проповядвате като мене, говорите като мене, но едно нещо не знаете – не знаете да се молите като мене. Единственото нещо, на което не мога да ви науча, е да се молите. Аз никога не си позволявам да науча някого как да се моли. Защо? –Според мене молитвата е най-свещеният акт, който е достояние само на душата. Някой ме запитва: ти как се молиш и кога се молиш? – Как се моля, не мога да ти кажа, но всякога се моля: аз се моля и като ям, и като пия вода, и като чета, и като работя — всякога и навсякъде се моля. – Не ти ли става тежко от толкова много молене? – Напротив, по-леко ми става. Животът се заключава, именно, в молитвата. Престане ли човек да се моли, и животът изчезва. Велико нещо е молитвата! Тя не се изразява чрез бъбрене, чрез шепнене на молитви. Като се научите да се молите, и животът ви ще се осмисли. И учениците Христови не знаеха да се молят, затова се обърнаха към Христа с думите: „Учителю, научи ни да се молим!“ Христос им отговори: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи.“ Обаче, те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа.

Казвам: всеки човек може да научи да се моли. Щом молитвата е в зависимост от добродетелите, човек трябва да постави доброто за основа на своя живот. Постигне ли това, той няма да забележи как способността му да се моли ще се яви като естествен резултат на живота. Тогава душата на човека ще цъфне като дърво с хиляди благоуханни цветове. Когато човек изпадне в молитвено разположение, зло не съществува за него. Той е разположен към всички. На всичко се радва, за всичко благодари. Като гледа как червеят пълзи, той се спира пред него, иска да му помогне с нещо. Като погледне към някое дърво, на което вятърът люлее листата, той изпитва разположение към него и пожелава да му помогне. Пред този човек всичко оживява. Той вижда навсякъде Божия Дух, Който работи и помага. Това събужда подтик в него и той да работи, да се освободи от ограничителните условия на живота.

Казвате: само човек ли се моли? – Всяко живо същество се моли. И животните, и растенията се молят. Благоуханието, което растенията разнасят из въздуха, е тяхната молитва. Когато растението изгуби своето благоухание, то изсъхва. Докато растението благоухае, то расте и се развива. Има растения, от листата на които, както и от техните цветове излиза благоухание. Следователно, и човек, когато се моли, издава благоухание, както и растенията. Колкото повече се моли той, толкова повече и благоуханието му се увеличава. Престане ли да се моли, и благоуханието му постепенно изчезва. Който никога не се е молил и е забравил да се моли, той мирише неприятно. От качеството на растението зависи неговото благоухание. По същия начин се определят и добродетелите у човека. Колкото добродетелите на човека са по-развити, толкова по-силно е и неговото благоухание.

И тъй, молитвата е най-важната работа в живота. Що се отнася до това, как да се молите, това е лична работа, която всеки сам трябва да научи. Ако аз ви науча да се молите, вие ще чувате само едно ехо, което най-после ще ви дотегне и ще се откажете от молитвата. Молитвата има смисъл само тогава, когато тя излиза от дълбочината на душата. Искате ли някой да ви покаже как да се молите, той ще ви каже: аз ще се моля за вас, а вие ще работите за мене. Такъв е законът. Работите ли за някой човек, той пък непременно трябва да се моли за вас. Не се ли моли за вас, и вие не трябва да работите за него. Такива са отношенията между духовните хора. Ако пък вие се молите за някого, той ще работи за вас.

Тази вечер аз искам вие да се молите, аз да работя; или, аз да се моля, вие да работите. Или пък можем да се разделим: едната половина да работят, а другата половина да се молят. Каквото и да приемете, едно е важно за вас: всички да вземете участие, да отправите ума си към Бога. Няма по-тържествен момент от този, да отправим ума и сърцето си нагоре, към Този, Който ни е дал всички блага. Ако работите по този начин непрекъснато, в продължение на цяла година, вие ще бъдете през всичкото време радостни и весели и ще чувствате присъствието на Бога. Тази молитва ще бъде в сила да ви помага във всички случаи на живота. Наука без молитва отегчава човека; религия без молитва отегчава човека; любов без молитва отегчава човека; ядене без молитва отегчава човека. Всичко, което се върши без молитва, е тягостно за човешкия дух. Има хора, които са много взискателни в молитвата си; тяхната молитва е строга, отмерена, сдържана. Обаче, има хора, особено между бедните, молитвата на които се излива непосредствено, свободно, както чувстват в дадения момент. След такава молитва лицата на такива хора просияват, засмиват се, а същевременно и в душата им става някаква промяна. Слушате някой беден да се моли: „Господи, има нещо в мене, което желае да се моли, но не зная как да се моля. Съжалявам, че употребяваш грижи и време за мене, но още не съм се научил. Правя усилия да върша волята Ти, но не успявам, постоянно греша. Ако речеш да ме удариш, ръката Ти ще ме смаже. Съжали се върху мене, втори път няма да повтарям същите погрешки.“ Бог, като чуе тази молитва, изпраща благословението си върху тази душа и казва: „Умно дете е това, то ще се изправи.“

Аз изнасям нещата по човешки, както стават между хората. Кой не е срещал в живота си чистосърдечен, откровен човек, който да му говори от дълбочината на душата си? Като слушате такъв човек да говори, вие чувствате, че той е готов на всякакви услуги, на всички жертви за вас. Тогава и вие изпитвате разположение към него, и ако той ви е направил някаква пакост, вие сте готови веднага да му проститете. Казвам: ако вие не прощавате прегрешенията на вашите ближни, и вашите прегрешения няма да се простят. Често вие се обръщате към Бога с молба да ви се открият някои тайни. Много неща ще научите, но само когато се научите да се молите, както трябва.

Сега, като ви наблюдавам тази вечер, виждам, че между вас има и млади, и стари. И всички казвате, че се обичате, че имате братски отношения помежду си. По какво се отличава старият от младия? Старият брат се отличава с готовността си да услужва на по-младия си брат, а младият брат се отличава с готовността си да работи. Значи, и младият, и старият брат са готови да вършат всякаква работа, която им се представи. Всеки човек трябва да има в душата си абсолютна готовност да служи на Бога, както ангелите и напредналите братя имат готовност да помагат на всички, без разлика на положение.

Казвате: накъде трябва да се обръщаме, като се молим? Едно трябва да знаете: молитвата не търпи никакви правила, никакви ограничения. Когато човек се моли, както трябва, той винаги е обърнат към Бога. Вие не можете да се молите, ако не сте обърнати към Бога. Ако се молите на Бога, а мислите за някой човек, бил той ваш приятел, или ваша майка, или ваш баща, значи вие се молите на тях. Ако се молите на Бога, а мислите за парите си, за къщата си, на тях се молите. Ако се молите на Бога, а мислите за някой светия, вие се молите на този светия, а не на Бога. Следователно, искате ли молитвата ви да бъде приета от Бога, мисълта ви трябва да бъде насочена изключително към Него. Във време на молитва умът ви трябва да бъде свободен от всякакви странични мисли.

И тьй, молите ли се, образът на Бога трябва да седи в ума ви. Никакъв друг образ! Ще кажете: ние не знаем какъв е образът на Бога. Не, вие знаете този образ, но сега трябва само да Го възстановите. Има един момент в живата, когато всички същества, от най-малките до най-големите, отправят ума си към Бога. В такъв случай, мистичната страна на молитвата се заключава в това, човек да схвазне този момент, да се присъедини към тази обща молитва и да каже: Отправям ума, сърцето, душата и духа си към Този, към Когото всички се отправят в този момент. При това, всеки ще отправи мисъл, съответна на неговото развитие. Бог ще отговори на тази колективна молитва, като ще изпрати всекиму толкова светлина, колкото му е необходима.

Сега, нека всички прочетем Добрата молитва и отправим ума си към Този, към Когото всички се обръщат тази вечер. Тази молитва е обща, не само за човечеството, но и за цялата вселена: за всички ангели, арахангели, началства, власти, сили. Само по този начин ще измолим Божието благословение, за да можем да растем и да се развиваме съобразно Неговата воля.

 

Беседа от Учителя, държана на 23 ноември, 9 ч. в. 1930 г. Изгрев.

 

Абонирайте се за новите публикации и се присъединете към още 3 565 абонати.