Благодарността като акт към съзнание

Скоро, изпитвайки благодарност, се зарадвах да осъзная, че благодарността освен осветяващ и стоплящ характер има и един друг аспект. И той се състои в това, че тя бива изпитвана към нещо живо и разумно. Когато благодарим на Слънцето за светлината и за топлината то се явява пред нас, като живо и разумно, различно от умъртвената представа на съвременната мисъл за Слънцето. Когато благодарим на вятъра за свежестта или на дъжда за капчиците или на дървото за плодовете – ние съживяваме. Преживяваме това, към което е насочена благодарността като живо нещо. По този начин правим скок към живото мислене – в което зад всичко стои разумния духовен свят.

В този смисъл именно липсата на благодарност е добра почва за умъртвеното мислене, изпълнено с празни понятия.

В миналото, когато Платон е говорил за идеи, той е разбирал живи същества, а не както разбираме днес – една неясна абстракция, лишена от живот.
Благодарността съживява мисленето да открием духът зад всичко. Зад всяко природно явление има невидими сили и е въпрос на умъртвено мислене да си представяме процесите само като механични. Но именно с благодарността, може да възвърнем баланса и да направим крачка напред към новото мислене.

Изпитването на благодарност – като тих вътрешен процес е съживителен за нашите същества, който украсява миговете и носи вдъхновение, радост от живота и стремеж към доброто.

Наука е да можем да благодарим. Вероятно благодарността е по-лесно да бъде изпитана към човек, после към животно, растение, време и т.н. Стига се до там, че да чуваме: “Благодаря на съдбата” – и хоп, съдбата вече е съживено същество. Благодаря на крушата за плодовете – живо същество. Благодаря на Слънцето – живо същество. И тук под живо разбираме съзнателно, такова в което има съзнание.

Благодаря ти Господи – също е оживяваща мисъл. При оживяване на мисленето абстракциите оживяват в конкретна разумност.

Благодарността е жива вода. Благодаря ти, Господи, че ме научи на това, благодаря ти, че мога да благодаря. Аз ще благодаря! Искрената благодарност оживява!

 

 

Калоян Гичев, 5 април 2016 г., София.

 

Абонирайте се за новите публикации и се присъединете към още 2 924 абонати.