Закони на възприемчивостта - от Боян Боев

Какво би бил човек, ако нямаше само едно от сетивата, които има сега? Какъв велик свят се откри на човека, когато се явиха те! Всяко сетиво – осезание, вкус, зрение, слух и обоняние – открива по един свят, който иначе не би съществувал за него! И всяко сетиво безкрайно много е допринесло за идването на човека до днешното му състояние.

Но ние няма да говорим само за възприемането чрез сетивата, а ще употребим понятието „възприемане“ в много по-широк смисъл. Човек не възприема само чрез сетивата, но чрез целия си организъм, чрез цялото си естество. Той е потопен в един океан от сили и е в непрекъснат контакт и общение с тях.

Нали е доказано от последните научни изследвания, че пипалата на насекомите са радиоантени, възприематели, чрез които те долавят радиовълни отвън? Но не само това. И всеки косъм на главата и веждите е антена, чрез която човек възприема от околната природа всякакъв род енергии – физични и психични. Нещо повече. И всяка клетка – нервна или друга – е също така в прям контакт с околната природа и получава енергии от цялата околна среда.

Мозъкът и цялата нервна система представляват от себе си сложна система от антени, чрез които човек се скопчва не само с близката среда, но и с целия всемир, и възприема енергии. Даже нещо повече: човек възприема не само чрез физическото си естество, но и чрез по горните членове на своето естество.

Тая възприемчивост на човека спрямо околните енергии не е нещо второстепенно, тя е от първостепенна важност, понеже тези енергии му са необходими за поддържане на живота и за по-нататъшното му развитие.

Възприемчивостта на човека към енергиите, в които е потопен, зависи не толкова от околната среда, колкото от самия него, от неговото естество. Това прилича на следното. Да си представим стая, чиито прозорци са затворени с капаци. Слънчевите лъчи, макар и да блъскат отвън, не могат да проникнат вътре. А отварянето на прозорците, това съответствува на поставянето на човешкото естество във възприемателно състояние спрямо околните енергии.

Кои са законите на възприемчивостта?

 

Първият закон гласи:

От съдържанието на съзнанието зависи, в каква степен и какво ще възприеме човек в даден момент.

Изобщо възвишените състояния на съзнанието правят човека по-възприемчив към творческите животворни енергии в природата. Тогава се влива в човека течението на божествения живот, което слиза отгоре. И това е много лесно обяснимо, защото тогава човек е в хармония с това течение, както един радио приемател е в хармония с радиопредавателната станция, с която е нагласена. Ето защо любовта, милосърдието, чистотата, нежността, вътрешният мир и пр. усилват възприемчивостта.

Обяснимо е тогава, защо тия, които са в началото на събуждането на психичните сили, например на ясновидството и пр., на първо време имат опитности, само тогава, когато са в по-повдигнато състояние на съзнанието, например при молитва, размишление и пр.

Обяснимо е и защо тоя, който има първите наченки на тия по-дълбоки психични сили, ги изгубва, когато прояви някое отрицателно състояние, като гняв, нетърпение и пр. Тия състояния са сланата, която попарва нежните цветя в градината на вътрешния му свят. Тогава той слиза в по-гъста материя, в по-низка област, и неговата възприемчивост се намалява.

Обяснимо е от горното и защо човек познава само оня, когото обича. Защото тогава той е в съзвучие с възвишената, божествена природа на другия и е нагласен да възприема нейните качества, а когато не обичаш някого, съзнанието ти е вече в по-низка сфера и си нагласен да възприемеш само качествата на личността. А последната е само сянка на истинския, вътрешния човек.

Гореказаното обяснява и защо възвишените състояния на съзнанието имат връзка, между другото, и със здравето.

Какво нещо е грехът? Това е отклонение от великите закони, които лежат в основата на разумната природа. Всека мисъл, чувство, желание или постъпка, които отклоняват човека от тия закони, са в дисхармония с това течение на живота, което слиза отгоре. Той не може да го приеме. Тогава организмът е вече предразположен към заболяване.

Този въпрос има и една друга страна. Когато човек има отрицателни мисли, чувства, желания и постъпки, тогава съдържанието на неговото съзнание е в хармония с разрушителните енергии в природата. Защото той не е едничкото същество, което има такива отрицателни състояния. Такива имат и други в света. И тогава той се свързва с тях, свързва се с тия отрицателни енергии в природата, възприема ги и те го разрушават.

От друга страна човек, който има по-светли, по-възвишени състояния на съзнанието, е в съзвучие с съзнанието на по-напредналите, по-добрите, по-разумните същества и става по-възприемчив към тяхното благотворно влияние.

 

Вторият закон гласи:

Ако съзнаваш, че възприемаш нещо, ако вярваш в това, ти с това улесняваш процеса на възприемането.

И този закон има голямо приложение в живота Нека вземем един пример. Въздухът не е само смес от азот, кислород, неон, криптон, водни пари, въгледвуокис и пр.. Той е проникнат от тъй наречената жизнена сила или прана и от психични сили. Ако човек има съзнание за тях и при дихателните упражнения ги държи в своето съзнание, той влиза в по-голям контакт с тях и улеснява тяхното възприемане.

Този вторият закон можем да наречем още закон на мисълта; в широк смисъл можем да го наречем и закон на вярата.

Ето защо, когато имаме знание за по-дълбоките сили в природата и ги държим в своето съзнание, ние влизаме в съприкосновение с тях и ги възприемаме. Чрез неспазване на тоя закон колко велики животворни енергии могат да останат неизползувани от човека! Този втори закон отваря широко поле за работа. Ето защо, трябва да изучим природата около нас, силите, които я проникват, за да улесним Тяхното възприемане в нас.

 

Третият закон гласи:

Възприемчивостта зависи от по-фината, по-чувствителната организация на човека. Тук вече важи строежът на самата материя на тялото – дали тя има по-префинен или по-груб строеж.

В първия случай тя е по-чувствителна, по-отзивчива към трептенията на висшия живот, на висшите идеи и ги възприема. А във втория случай тя е чувствителна само към по-грубите, по-бавни трептения на низшите мисли, чувства и стремежи, на по-низшия живот. Това е аналогично на случая, когато един радиоапарат е нагласен да възприема едни вълни, а не други.

За да се види, каква роля играе строежът на организма, можем да си послужим с една аналогия: някой може да е виртуоз, но той не може да изяви своето изкуство, ако няма подходящ инструмент.

Човешката душа е обширна. Тя крие неподозирани сили и знания. Тя е по-обширна от това, което се проявява днес като човешка личност. И една от причините, поради които тя не може да се прояви с всичкия размах на своите сили, това са неорганизираните още тела на човека, чрез които тя се проявява. Тя е ограничена от тях. Че това е така, се вижда от следния пример: при случай на излъчване, душата и на обикновения човек проявява знания, сили, дарби, които далеч надминават нивото на обикновения и даже на талантливия човек.

И една от задачите, между другото, трябва да бъде постепенното префинване, усъвършенствуване на това тяло, за да стане все погоден инструмент за проявата на великите съкровища на Духа.

Този третия закон също отваря обширно поле за работа. Защото трябва да се изучат методите за префиняване материята на тялото. Трябва да се изучат и причините, по които тялото загрубява и става по-невъзприемчиво към околните вибрации. Тук важат много причини. Месната храна загрубява материята на тялото. Ето защо и в това отношение вегетарианската храна е за предпочитане. И това е лесно обяснимо. Растенията са лишени от тия инстинкти, страсти, похоти, влечения, които имат животните. А пък тия похоти и влечения на животното се отразяват и върху материята на тяхното тяло, т.е. удрят печат и върху нея. И тогава тя добива съответните по-груби трептения, а растенията поради това имат по-чиста, по-префинена материя. Също така и спиртните пития загрубяват материята на тялото, т.е. правят трептенията ù по-бавни, по-груби. Даже месоядството и алкохолизмът са две от причините за изпадането на човешкото съзнание от атлантската раса насам в материализъм.

Друг фактор, който оказва влияние върху строежа на материята на тялото, е характерът на човешките мисли и чувства. Знае се от окултната наука, че възвишените, чисти, благородни мисли, чувства и желания имат по-къси вълни, а по-низшите мисли и чувства – по-дълги. Ето защо, по-низшите чувства и мисли понижават характера на трептенията на материята на тялото и с това я загрубяват. По същата причина възвишените мисли, чувства, желания и пр. префиняват тая материя и я правят по-чувствителна, по-възприемчива към силите, които ни заобикалят.

От друга страна материалистичните мисли, материалистичният мироглед разхлабват връзките между човека и другите сватове и го поставят в контакт главно с физическия свят. Обаче нервната система не може да се развива правилно, ако няма постоянен приток в нея на енергия от висшите мирове. Ето защо, това е една от дълбоките причини за връзката между материалистичната епоха и отслабването на нервната система, появата на неврастенията и пр. Освен това, при един материалистичен мироглед човек при множеството мъчнотии, препятствия, спънки, които среща в живота си, по-лесно може да се поддаде на тревоги, безпокойствия, страхове и пр., отколкото оня. който има вяра и знания за разумността, която цари в природата, за висшия смисъл на всичко и доверие в разумните сили, които ръководят него и цялата природа, а тия тревоги, безпокойствия и пр. изтощават нервната система, те я разрушават. Това е друга причина за нервните болести в днешния материалистичен век.

Горните три закона имат голямо приложение в живота. Например, слънчевата светлина не представлява само механични етерни трептения. Тия последните са само външната дреха на светлината. Тя съдържа, освен това, сили от по-висш характер. Тя ни носи и идеите, които идат от един по-висш свят. Но ние можем да бъдем възприемчиви към тях, само ако спазваме горните закони. Иначе, ще имаме само механично отношение към слънчевата светлина. Това се отнася и за всичко друго в природата. Един плод, освен ония хранителни елементи, съставени от азот, въглерод, водород, кислород и пр., съдържа жизнени и по-висши сили. И чрез него ние можем да се свържем с оня възвишен свят на идеи, отдето са слезли творческите сили, които са изградили тоя плод.

Нека разгледаме тоя въпрос и от друго гледище. Има четири степени на съзнание. Подсъзнанието е присъщо на минералното и растително царства, съзнанието – на животинското царство, а самосъзнанието – на човека. Но човек се намира днес в преддверието на едно по-горно съзнание – свръх съзнанието Сегиз-тогиз проблясва в него лъчът на свръх съзнанието. Тъй наречената интуиция, която понякога озарява неговото съзнание, е лъч от свръх съзнанието. И колкото повече човек усилва своята възприемчивост, толкова по-добре ще долавя онова, което му се шепне от неговото свръх съзнание. И тогава той ще влезе в една обширна област, която ще му отвори неподозирани дотогава възможности и постижения.

Тук пак виждаме, как окултната наука има голямо приложение в живота. Тя е преди всичко опитна наука. Всички нейни твърдения могат да се проверят на опит.

Животът ни е дал всички условия и възможности. И всички те са на наше разположение, стига човек да изучи великите му закони и да ги приложи. И човешкото съзнание вече се пробужда за една нова култура, която ще отстрани всички противоречия на днешния живот. От тях човек може да се освободи само чрез светлината на едно ново съзнание, на едно ново разбиране за живота.

 

Боян Боев, списание „Житно зърно“ 12-1938 г.