Призоваването на апостолите е ръководство за вътрешния път

Призоваването на апостолите е ръководство за вътрешния път

Призоваването на учениците край езерото Генисарет е до най-малките си подробности едно ръководство за необходимата първа крачка по този вътрешен път. Ето защо първите четирима ученици трябва да напуснат своите лодки и да се изкачат до брега. Първата вътрешна крачка може образно да се представи така: човек трябва да премине от морето към земята. Всяко заспиване нощем може да се сравни с едно откъсване от здравата земна твърд, с едно навлизане в откритото морско пространство. Здравата и твърда Земя е светът на физическата телесност, в който живеем през будния ден. Морето е душевната и духовна сфера, в която се потапяме при заспиване. И всяко утринно пробуждане е едно връщане от морето към твърдия бряг. Изкачването към брега от двете братови двойки е един външен образен символ за така необходимото пробуждане на душата в началото на вътрешния път. Дълбоката първична образност на тази сцена води до пълно покритие между външната форма и вътрешното съдържание. Целият външен процес е същевременно онзи имагинативен образ, в който поемащият по своя вътрешен път човек – постоянно и за всички времена – ще намира отразени първите усилия на своя собствен прелом.

За рибарите от Ветсаида тази стъпка от морето към земята означава и още нещо. Хората, родени и израснали край Галилейските брегове, които чрез риболова постоянно вдъхват тайната на онази загадъчна граница между вода и земя, тези хора в своето душевно устройство задължително трябва да са различни от хората, родени в Юдея и живеещи там. През миналите столетия много от пътешествениците из Палестина, например французинът Ернест Ренан, описват, че около езерото Генисарет са срещнали значителен брой хора с „второ зрение”, тоест притежаващи останки от старото ясновиждащо съзнание. Райските условия на Ветсаида не допускат щото тукашните хора да бъдат завладени така силно от интелектуалното съзнание на главата, защото то предпоставя здрави корени в твърдата земна почва . Старите ясновиждащи способности са в процес на угасване, но тук те са все още живи. Пейзажът на Галилея предизвиква постоянно в тези хора едно леко откъсване излъчване на душите, едно изживяване, пълно с предчувствия и имагинативни елементи. Съществено и важно е, че за ученици бяха призвани именно хора с древно ясновиждащо наследство, хора, които не бяха слезли до нулевата духовна точка, характерна за жителите на Юдея, точка, към която са устремени

днешните хора. Дори и днес ние срещаме останки от това древно атавистично ясновидство, предимно в крайморските области, например във Фризийските острови; то впрочем бързо угасва, или пък се изражда в „черно” ясновидство, магьосничество и така нататък. Живот в близост до водата винаги пробужда в душите способности за предчувствие. Душата много по-лесно навлиза в свръхсетивния свят точно там, където се допират земя и вода. И така, какво иска да ни каже този образ, тези четирима мъже, които напускат лодките и морето, за да стъпят на твърдия бряг? Вътрешният процес – който напълно съвпада с външното физическо събитие – означава пробуждане от сънищното ясновидство, отхвърляне на природнодадената връзка със свръхсетивния свят. Учениците трябва да се сбогуват не само със своята родина, но и с онова съзнание за Небето, което израства от елементарните сили на тази родина. Спрямо силите и способностите на своите души, всички те трябва най-напред да обеднеят. Външният процес на излизането към брега означава отказ от старите духовни сили. Един сънищен и образен свят ще бъде разменен сега с трезвата плоскост на земното предметно съзнание. И ако досега мрежите се изпълваха с риби, то беше символ на това, как сънищното море даряваше излъчените души с предчувствия, сънища и образи. Заедно с лодките мрежите учениците оставиха зад себе си един цял свят, но чрез това те намериха света на Този, когото последваха.

 

Откъс от книгата „Трите години“ на Емил Бок.

 

Абонирайте се за новите публикации и се присъединете към още 3 362 абонати.