Притча за кокошите яйца

Притча за кокошите яйца

В един монастир служили няколко калугерки. Те имали една добра, благочестива игуменка. Освен религиозните си обязаности, тя се грижела и за стопанството на монастира, дето хранели няколко кокошки, които снасяли яйца. Игуменката забелязала, че яйцата липсвали. Тя се чудeла, кой взима яйцата. Най-после дошла до заключение, че калугерките взимат яйца от курниците и ги пекат, или варят в килиите си. За да не стават злоупотребления с яйцата, игуменката издала строга заповед, да не се пали огън в килиите. Въпреки заповедта ѝ, яйцата продължавали да изчезват. Една вечер тя решила да провери, какво правят калугерките в килиите си. Тя погледнала през ключалките на вратите и видяла, че някои от калугерките се молели, други се разговаряли или четяли книги. В една от килиите тя видяла нещо особено: две калугерки държали в ръцете си тел, на която било закачено яйце, което пекли на свещ. – Чудна работа! На каква майстория ги е научил дяволът! Да пекат яйце на свещ! Дяволът бил около игуменката, чул обвинението, което тя хвърлила върху него, и казал: Напразно ме обвиняваш. Този майсторлък и аз виждам за първи път. – Какво да се прави тогава? – Нищо друго, освен да не отглеждаш кокошки в монастира. – Как да не отглеждам кокошки, когато ми трябват яйца? Щом трябват на тебе, и на калугерките трябват – отговорил дяволът и продължил пътя си.

 

Откъс от „Не дири своето си“ беседа от Учителя, държана на 17 август 1939 г. 

 

Абонирайте се за новите публикации и се присъединете към още 3 580 абонати.