За възникването на органите

Всички наши органи са възникнали от наша предишна дейност. Бихме искали да посочим това с един пример. Имаше време, когато никой от нас нямаше още очи. По онова време човеците се движеха, като се носеха или плуваха в едно първично море. Техният усет за посока се предоставяше от орган, който присъства днес само като остатък. Това е т.нар. епифиза. Тя се намира в средата на главата (под черепа), малко навътре. При много животни тя може да се види, ако се повдигне черепа. С този орган в минали епохи човеците можеха да кажат дали приближаваха нещо, което би ги наранило, или би било полезно за тях. Преди всичко това бе орган за възприемането на топлината и студа. Когато по онова време Слънцето огряваше Земята, човеците не можеха да го видят, но епифизата ги отвеждаше на място във водното море, където Слънцето затопляше водата. И тази топлина им даваше чувство на блаженство. На такива места във водата те оставаха дълго време и идваха близо до повърхността, така че да могат да срещнат лъчите на Слънцето. И чрез лъчите на Слънцето, които падаха непосредствено върху телата им, бяха създадени днешните очи. Следователно, за да може да възникнат очите, бяха необходими две неща: Първо, трябваше да грее Слънцето; и от друга страна, човеците трябваше да плуват до местата, които бяха затоплени от Слънцето, и да се излагат на него. Ако по онова време хората не бяха направили това, а вместо това си бяха казали, “Аз искам да развивам само онова, което вече съществува в мен”, тогава те биха могли да развият още по-голяма епифиза, един чудовищен орган, но те никога нямаше да придобият очи.

Точно по същия начин трябва да си представяме развитието на духовните очи. Човек не трябва да казва: “По-висшите очи вече лежат в мен, аз трябва само да ги развия.” Човешките същества не биха могли да развият Слънцето от самите себе си, но биха могли да развият очите да го видят. Така ние също можем само да създадем органите, които са нужни за да видим духовното слънце, по-висшите светове, но не можем да развием това слънце от самите себе си. Ние никога не бихме могли да развием органите, ако над нас не свети духовното слънце, и ако едновременно с това не бързаме да се изложим на него, така че то да може да ни огрява. Местата, където духовното слънце грее за нас, са езотеричните школи, и онези, които работят в езотеричните школи, посрещат лъчите му, като се придържат към указанията на школата.

 

Рудолф Щайнер, събрани съчинрния 266/1.

Снимка: petardanov.com