Кои фибри са по-полезни – разтворими или неразтворими ?

Кои фибри са по-полезни – разтворими или неразтворими ?

Растителните фибри или в превод влакнини, наречени още баластни вещества, представляват голяма и разнородна група сложни въглехидратни (нескорбелни) олиго- и полизахариди. Друг техен синоним е терминът „неусвоими въглехидрати“. От ботаническа гледна точка морфологически фибрите са клетъчните стени на растенията, които придават здравината и ригидността на растителната тъкан, като същевременно пазят съдържимото на клетките от нежелани посегателства – бактерии и др. Обединението на фибрите в едно понятие е до голяма степен условно не само като химически състав, но също и като физиологични и метаболитни отнасяния. Същото се отнася и за тяхното разделение въз основа на дисперсията им във водна среда – разтворими и неразтворими. Поради това, през 1998г. Организацията по прехрана и земеделие (FAO) към СЗО предложи разграничаването между разтворими и неразтворими влакнини да бъде преустановено. Въпреки това, поради така зададения въпрос, ще се опитам да се придържам към тази двуделност.

Към разтворимите фибри можем да причислим: пектин, клей, гуми и смоли, а неразтворими са главно: целулоза, хемицелулоза и лигнин. В естествен неизолиран вид те на практика винаги са смесени и разликата е в техните съотношения и превалирането на един или друг компонент. Всички фибри са на практика неусвоими от човешкия организъм и имат свойството да увеличават обема си, а оттам и на чревното съдържимо с 8 до 20%. Разтворимите се подлагат в по-голям процент на бактериална ферментация в червата. Част от продуктите на тази ферментация (включително от неразтворимите фибри) в по-долните отдели на дебелото черво играят ролята на пребиотици – бутирова киселина и др. Това са вещества, които благоприятстват развитието на благородна флора в нашите черва, която на свой ред измества болестотворните микроби. Основният физиологичен ефект на всички фибри е ускоряването на чревния пасаж, с всички последствия от това. Спомагат за редовното изхождане,възпрепятстват гниенето и освобождават от токсични вещества. По този начин ни предпазват не само от заболявания на стомаха и червата, но също и от нарушения на обмяната свързани с повишени масти и кръвна захар. Разтворимите имат предимство в профилактиката на метаболитния синдром – нарушен глюкозен толеранс, влошен мастен профил на кръвта, високо кръвно налягане, затлъстяване. Неразтворимите имат функция главно като промотори на перисталтиката и предпазват от заболявания на дебелото черво – колити, както и дегенеративни – рак и др.

Всичко на този свят обаче има две страни и фибрите не правят изключение. Всяко тяхно полезно качество преекспонирано или изведено от контекста може да се превърне в реална опасност за нашето здраве. Всички фибри могат да намаляват киселинността на стомашния, както и на жлъчния сок и така да спомагат за развитието на патогенни микроби, вкл. и небезизвестния Хеликобактер пилори. Това също води и до недобро биохимично и ензимно смилане на храната, а оттам и до потенциални дефицити – намалено усвояване на есенциални мастни киселини, мастноразтворими витамини – А,Д,Е,К, както и соли – калций,калий, цинк,желязо и много други. Главно неразтворимите фибри могат да имат и силно дразнещо действие върху лигавиците на стомаха и червата. Отделят се и токсични и/или подуващи газове като метан, водород, въглероден диоксид и др. Това може да доведе до хронични възпаления и дори дегенерация.

Специално трябва да подчертая, че деленето на „полезно“ и „вредно“ е също чисто условно. То се отнася изключително и почти само за случаите, в които ние изкуствено добавяме в храната си фибри. В повечето естествени продукти тези баластни вещества са комбинирани не само помежду си (външната ципа на плодовете се състои главно от неразтворими, а вътрешността – от разтворими фибри), но също и с безброй други буферни системи и протагонисти на обмяната. Природата е предвидила всички те да действат по взаимобалансиращ се и синергичен начин и никога не като отделни съставки.

Лично аз препоръчвам добавянето на фибри да става само по индикации и то за ограничен период от време и никога не като перманентна добавка към храната. Най-добрата и физиологична употреба на фибрите е като консумираме достатъчно подбрани за конкретния случай сурови плодове и зеленчуци, сурови ядки, както и на зърнени и бобени варива. Животинските продукти не съдържат фибри. При проблеми с дебелото черво, за даден период от време, добър ефект оказват разтворимите фибри напр. от живовляк – псилиум. При метаболитни нарушения (висок холестерол и др.) подходящи са пшеничните трици – по 1-2 суп. л. разбъркани в чашка кисело мляко (последното предпазва от нежелана ферментация в триците!) – 1-2 пъти дневно, между храненията.

 

Д-р Гайдурков, georgigaydurkov.wordpress.com

 

Абонирайте се за новите публикации и се присъединете към още 3 213 абонати.