Всичко е същества или предпоставки за лично отношение – Калоян Гичев

Всичко е същества или предпоставки за лично отношение - Калоян Гичев

Здравейте, приятели, ще разгледам някои въпроси от духовната наука. В днешно време е разпространено схващането, че има там нещо, което е като Бог, но го наричаме енергия, вселена и т.н. При това положение това нещо е абстрактно и някак бездушно или ако не бездушно, то поне не лично. Ситуацията много напомня на това, което сме възприели още като деца – че Слънцето праща живот и светлина, и същевременно с това, Слънцето представлява горящи газове и т.н., т.е. неодушевен предмет, нежива природа. Нещо неживо дава живот! От там и този живот е някаква случайно стечение на механична еволюция. Това сме го заучили добре, а после по тези коловози на абстрактното мъртво мислене сме пуснали и други понятия. Така стигаме до положението, в което гледаме на природата като на нещо случайно и механично. Мисленето днес е мъртво абстрактно – изпълнено с празни понятия.

И така, според тези възгледи, има някаква сила, която действа, безлична и механична. Духовната наука има друга позиция. Скоро в статията “Мисли за живата разумна природа” ви представихме мисли от Учителя Беинса Дуно за живата разумна природа. Учителя е категоричен:

“Под думата природа в моя ум всякога възниква една особена идея. Природата представлява една съвкупност от всички разумни същества. Те направляват целия сегашен Космос. Това аз наричам разумна природа. Деятелността на всички тия същества е така разпределена, че всяко същество знае как да работи, какво да работи и по кое време да работи.”

Щайнер също, изнасяйки дарa на архангел Михаил – Антропософията, ни посочва, че всичко са същества. Дори в приказките, които сме наследили от древните времена, всичко е живо и зад всичко има същества. Стесненият кръгозор вижда в това наивност на древните. Но ние виждаме прадревна мъдрост. Вярвам, че човечеството ще надмогнем тази слабост на мисленето и ще възкресим мисловния процес в живо мислене. Разбира се, нямаме схема за това, метаморфозата на мисленето е сериозна задача с множество опасности. Нещо като ходене по тънко въже като от едната страна е пропaстта на лозунгите, а от другата страна на апатията или на гордостта на материалистичното мислене.

Разбира се, хората сме се променяли през епохите и ще се променяме усвоявайки нови способности и изгубвайки стари. И всичко това с цел – еволюция, но не онази мъртвата, която свършва с космически прах, безлюдни планети и угаснали звезди. А онази – живата еволюция, в която Отец е благоволил да ни даде Царство. За еволюцията, може да прочетете в публикацията: “Християнски и антихристиянски идеи за еволюцията

И ако се върнем на Бога, ако го приемаме като безлично абстрактно нещо, тогава как бихме могли да имаме връзка и отношение с Него или с другите духовни същества? Мисленето ни има създадени коловози, чрез, които е съвсем по-лесно да си представим среща с извънземни и отношения с тях, отколкото с духовните същества. И това не ни е дошло отгоре или отвътре, а е било възпитано и после самовъзпитано и утвърдено.

Ще споделя една случка – преди време, докато върших нещо в стаята, си мислех за духовния свят, помислих си за Христос. Представих си го в онези 3 години, когато е бил свързан с тялото на Исус – времето между кръщението в река Йордан и Голгота. Тогава човек би могъл да го срещне и да говори с него – да има лично отношение с него. Това е изключително вълнуващо – да може да срещнеш Бога, слязъл в човешка форма (само веднъж за цялото съществуване. Други пъти Бог може да е говорил през хора, примерно чрез библейските пророци, но да се свърже с телата на човек и да стане човек – това се е случило само веднъж и няма да се повтори никога). Значи ако преди 2000 години човек е можел да има лично отношение към Бог, защо сега да не може да го има също?

 

Завършвам с думите на Учителя Беинса Дуно:

„…ако човек иска да направи грамадна крачка в своето развитие, тогава непременно трябва в своето размишление, молитва, да тури Христа. За да стане това, нужни са две неща. Първо – любов към Христа, едно вътрешно отношение към Него. Силна връзка можеш да имаш с човека, когото обичаш. Ако имаш любов към Христа, връзката ще е силна и тогава Неговият Дух започва да работи в тебе.“ (още в: Как да направим грамадна крачка в развитието си – от Учителя).

 

Калоян Гичев, 5 ноември 2016 г.

 

Абонирайте се за новите публикации и се присъединете към още 3 713 абонати.