Д-р Гайдурков: Как да се храним при настинка?

Д-р Гайдурков: Как да се храним при настинка?

Нека първо уточним, че понятието „настинка“ е лаическо. В съвременната медицина няма такава нозологична единица, съответно няма и такава диагноза. В най-опростен вид може да се каже, че при така наречените „простудни заболявания“ се случват две неща. Първо: нашият организъм може да бъде засегнат от огромната група на вирусите – полуживи същества, които могат да инвазират в клетките ни, да се включат в генома им и да ги накарат да произвеждат вирусни частици (репликация), като по този начин увреждат клетката, след което постъпват в други клетки и процесът се повтаря. Второ: поради неблагоприятни фактори, водещи до снижен имунитет, нашата родна бактериална флора, както и постъпили условно патогенни и патегенни бактерии, могат да се активират и да предизвикат възпаление на съответните тъкани – най-често лигавиците на горните дихателни пътища. Така се развиват, много пъти дори в рамките на часове, ринофарингити, тонзилити, трахеити, бронхити и т.н. с познатите ни симптоми – локално дразнене, кашлица, отделяне на секрети, както и общи прояви – температура, втрисане, неразположение и т.н.

Много важно за практиката е да отбележим, че в тази съвременна теория (а и практика, при която се прилагат профилактично противогрипни ваксини и нискоефективните противовирусни препарати, както и антибиотици, които , макар и недействащи на вирусите, също рутинно се изписват като превенция срещу евентуално насложена бактериална инфекция) има съществен пропуск. Още по времето на Пастьор, неговите опоненти са изтъквали факта, че колкото важно е „семето“, т.е. микробният фактор, толкова важна е и „почвата“, т.е. хранителната среда, в която се развиват тези микроби. Ако те нямат тази благоприятна за тях среда, те не могат да „поникнат“, подобно на семена, посяти върху камък. „Настинката“ (резки температурни разлики,въздушно течение, влажност и т.н.) са само провокиращи, допълнителни и улесняващи инфекцията фактори, а не съществената причина за тях.

Практиката показва, че когато ние се грижим за нашата вътрешна среда, за нейната тъканна хигиена, предпазвайки я от излишно натрупване на отпадъчни вещества на обмяната, тогава по нашите лигавици не виреят патогенни микроорганизми, тъй като те нямат хранителна среда – натрупаните органични отпадъци (слуз и др.). Напротив, тогава нашите повърхности – лигавици и кожа са богато поселени от нормалната, сапрофитна флора, която е естествена конкуренция и противодействие (имунитет) срещу други нежелани микроби.

Тъй като няма вещества в нашия организъм, които да не са получени от храната, точно нашето хранене се явява основният профилактичен и лечебен фактор при простудни заболявания. Нека повторим, че основната ни задача е предпазването от натрупване на отпадъци (профилактика) и активно подпомагане на очистването им, при вече развито заболяване (лечение). Всъщност, на по-дълбоко, екологично ниво, самата настинка е активен процес на прочистване на организма с провокиращата помощ на микробите, катализиращи (ускоряващи) този процес.

Първото ефективно нещо, което можем да направим при настинка (а най-добре предварително, за да не се развива такава) е да променим храненето, като дадем превес на предимно очистващите сурови растителни храни. Млечните продукти, термично обработените меса и технологично преработените храни (включително тестени изделия от пълнозърнести брашна) са основният патогенен фактор.

Както във всичко, природата предоставя най-необходимите неща във възможно най-проста и общодостъпна форма. В моята практика, предлагам, след консултация с лекар, едноседмичен или двуседмичен курс, който включва: свободно количество плодове , зеленчуци и сурови ядки. Сред плодовете е желателно да има пигментни такива – нар, червен грейпфрут и портокал, малини, къпини, боровинки (може и замразени), също така и високоензимни като ананас и киви. От зеленчуците морковът е основата, но също – червено цвекло, целина,магданоз, селъри, пащърнак и др. Задължително без сол и добавена мазнина! Препоръчителни са подправки, като естествени антисептици – чесън, лук, джинджифил, чимен (смляно семе от сминдух),куркума,босилек, джоджен,копър, сок от лимон, авокадо. Зеленчуците са особено полезни, освен като салата, също и като пресноизцедени сокове – от моркови, но може в комбинация със сок от селъри и от сурова тиква, парченце джинджифил. От суровите ядки – бадем и др. (без фъстъци, ленено семе и чия, които имат трипсин-инхибитори). Плодовете се консумират винаги на гладно, поне половин час преди хранене или два часа след. Ядките добре се съчетават със зеленчуците, като дресинг или песто. Соковете – между храненията. В допълнение: чай от джинджифил с лимон, чай- ехинацеа, ройбос, котешки нокът. Бъзак-плод (тревист бъз) – по 10-15 зрънца дневно или чаена лъжичка сироп от бъзак.

И най-важното: оставете вашето тяло да направи необходимото с помощта на „настинката“, не подтискайте симптомите му, израз на лечебно прочистване. Защото, както след бурята природата става по-чиста и свежа , така и след „простудата“ нашият организъм е по-чист и здрав. След това е времето да го нахраните пълноценно с естествена храна, която вече не го замърсява и не провокира следващо заболяване.

 

Д-р Георги Гайдурков, georgigaydurkov.wordpress.com

 

Абонирайте се за новите публикации и се присъединете към още 3 508 абонати.