Обратната страна на ранното развитие

Обратната страна на ранното развитие

Днес, както и преди 15 години, прогресивните майките са загрижени, че детето трябва да се развива направо от раждането. И как иначе! В крайна сметка, „След три години, вече е твърде късно.“ В услуга на майките са методите на Glenn Doman, Лены Даниловой (на основата на метода на Glenn Doman, подсилен и адаптиран към руската действителност), Cecile Lupan, Масару Ибука (като цяло, вариации на системата на Glenn Doman), Мария Монтесори, Павел Тюленев и Шиничи Сузуки , системата на Никитин, методичен материал Кюизенер, Денеш, Воскобович, Чаплыгин, училище „Седемте гнома“ … мисля, че това е достатъчно за начало. И това са само тези, за които си спомням. Сигурна съм, че в областта на ранното развитие работят много повече учители, психолози, или просто талантливи хора, които имат какво да предадат на децата.

Съвременният живот налива масло в огъня, без да намалява своите изисквания. Присъствах на случай, когато 3-годишно дете трябваше да бъдат интервюирано, за да попадне в елитна детска градина, а интервютата за допускане до курсове за подготовка за постъпване в училище – се провеждат многократно.

В този случай на детето се поставят редица изисквания, на които то трябва да бъде в състояние да отговори.

Родителите се страхуват, че ще изостанат от това темпо. И се започва: не успяло още да се роди детето, – 10 пъти на ден карти с кръгове, 5 пъти – занимания по програмата за развитие на интелекта, още толкова – физически упражнения, сън и сеанси по пълзене по писта; в къщата са провесени карти с думи, и освен това, трябва да се слушат всеки ден няколко музикални откъси и текстове на чужди езици, работа за развитието на паметта, визуално възприятие, тактилни усещания …

Мислете, че преувеличавам? Нищо подобно! Животът на по-големите ми деца протичаше точно по такъв график от раждането. Както и живота на още 52 деца на приятели и познати единомишленици, ентусиазирани, увлечени по това време по ранното детско развитие.

Математика, четене, интелектуално развитие, музика, рисуване, чужди езици, физическо възпитание, образователни игри от всякакъв вид – ето какво изпълваше техният детски живот. Време за „нищоправене“ просто не съществуваше. Ако децата играеха, възрастните наблюдаваха, играта да покрива с точност зоните на развитие и по този начин да развива детето. По време на разходка – занятия за обкръжаващия свят. Кубчета на Зайцев и пръчки на Монтесори, средната ми дъщеря все още си ги спомня с носталгия (колко е било забавно да гризе първите, и да се бие с вторите). Допълвахме картината на ранната социализация и цялостната развиваща среда (здравейте класове по монтесори и валдорфска педагогика, за вас също не забравихме).

До началото на училищната възраст бяхме повече от доволни от резултатите: общителни, преждевременно физически и интелектуално развити, разумни, начетени (а как иначе, нали четяха всичко – най-късно от 2 години), независими, добре социализирани, с огромен кръгозор деца – за какво още могат да мечтаят родители? С такива деца, е толкова удобно и приятно да се хвалиш!

Ние не виждахме никакви отрицателни ефекти от интензивното ранно развитие, напротив, само плюсове.

И тогава всички започнаха училище. И училищата бяха различни. Трябва да кажа, че не знам какъв би бил резултата от експеримента, ако някои от тези деца бяха продължили само домашно обучение, тъй като цялото поколение родени през 1997-2000-те години, отиде на училище.

Трудностите започнаха още в първите класове. Нашите деца просто скучаеха, дори и в училищата за най-напредналите. От една страна, те знаеха много и по много въпроси, много повече, отколкото очакваната програма. От друга страна това знание се характеризираше с липса на гъвкавост, несистематичност и в отделните дисциплини се откриваха големи празноти, които не даваха възможност да се прескочи в по-горен клас.

Преодоляването на празнотите със скоростни темпове не можеше да се направи, тъй като желанието да учат, да опознават нови неща, да търсят и да придобиват знания в тези деца бяха изчезнали напълно.

Страшната част на айсберга на ранното детско развитие, изплува на повърхността – тези деца не искаха, и не обичаха да учат! Те бяха свикнали, новите знания да им се поднасят на поднос, приготвени по-рано, много преди в тяхното съзнание да се е появило искане за нова информация. Те не разбираха – защо е нужно още, и още нещо да научаваш, тъй като самият процес, в продължение на 6-7 години предишен живот, ги беше напълно преситил. Мотивацията за обучение фактически отсъстваше.

Някой родители успяха да върнат радостта от ученето, към някои деца намериха правилният подход учителите, други, макар и в това вяло състояние успяха да докуцукат почти до края на училището (най-голямото дете в момента е в 11 клас).

В юношеството се появиха и редица други проблеми, а тъй като всички те се оказаха общи (ние родителите периодично все още комуникираме помежду си, много от нас работят на едно и също място, така че обменяме информация), след всичко това, с голяма сигурност можем да кажем, че корените на тези проблеми се крият там, в ранната детска възраст, която беше изцяло посветена на „развитието“.

Всички деца имат много лабилна самооценка, като тя скача драстично от рязко понижена до неадекватно повишена, но никога не е съответна на реалността.

Почти никой от тях не умее силно и истински да се сприятелява, въпреки че повърхностното общуване в колектива за всички е много лесно. Никой от тях няма „най-добър приятел“.

За всички е характерна силна ориентация към връстниците, и загуба на привързаността към родителите (тъй като с нея, с привързаността, никой не се занимаваше, някак си, не ни беше до това).

Тези деца имат големи затруднения с професионалното ориентиране и намиране на път в живота – нищо не ги привлича, всичко предварително изглежда скучно и безинтересно.

Сред тях са много малко креативните хора и на практика няма изследователи по природа, които да можем да наречем търсачи на истината, експериментатори.

 

Защо написах всичко това?

Оказа се, че в продължение на почти 16 години от раждането на най-големия ми син, нищо не се е променило. Родителите, също както и преди, преследват ранното развитие. Хвалят се с успехите на своите 3, 4, 6-годишни деца …

Често чета по форумите за родители, от майки на деца в предучилищна възраст: „детето стои в детската градина по цял ден, а с привързаността към родителите, всичко е наред“ …

А на мен ми се иска да попитам, как тези майки искат да видят детето си през юношеството? И дали са готови да се изправят пред този труден период с обратната страна на ранното развитие?

По-голямата част от техниките за развитие на малкото дете, не развиват креативността, не стимулират творчеството, не учат, как да учим, не внушават любов към знанието, въобще не те учат да осъзнаеш, че ето, този познавателния интерес се появява в мен , и аз трябва да удовлетворя тази потребност с нови знания.

Също така, повечето от методите на обучение, учат децата на решаване на проблеми в специално организирана среда, без да ги научи да прехвърлят уменията в реалния живот. Ако детето ви нанизва връвчица на рамка на Монтесори, а на следващата, бързо закопчава копчета, това не означава, че утре то ще бъде също толкова успешно с копчетата на ризата си и възките на ботушите си. Всички техники на Glenn Doman – обичайните тренировки, предполагат преход от количество към качество, което не винаги става. Кубчета на Зайцев перфектно учат детето да чете, но извън интереса на голяма част от тези педагози, а следователно и за децата, е значението на четенето, и разбирането на емоционалните преживявания на героите (и това също трябва да се научи – да съпреживяват, да съчувстват, да развиват своето отношение към доброто и злото, да виждат нееднозначността на света …) И така може да се продължава безкрай….

Няма нито една методика за ранно детско развитие, която би развила привързаност, сърдечни отношения, любопитство, спонтанна креативност, жажда за знания, устойчивост, когато се сблъскват с трудности по пътя …, единствено паметта, вниманието, мисленето, скорост на умствените операции, мускулната сила, зрителни, слухови, тактилни възприятия …

И кое е по-важно – всеки родител сам избира за себе си … и за своите деца.

Послепис: Сега имаме в къщи малко дете, което е на 6 месеца. Ние с него също се занимаваме с отделни упражнения от най-различни методики, но само когато и то, и аз сме в настроение, тогава, когато нищо не правим, и не сме в настроение да правим нещо по-полезно, като например: да се кърмим или да поспим заедно 🙂 т.е. само за мое забавление и никога систематично.

 

Ольга Родичева, психолог, майка на три деца

Публикувано с разрешението на: feylandia777.blogspot.bg

 

Абонирайте се за новите публикации и се присъединете към още 3 720 абонати.