Първо посей житото, а после яж баница

Първо посей житото, а после яж баница

Отде произлиза думата „ограничение“? – От граница. Всъщност, не всяка граница е ограничение. Реката има два бряга, които определят посоката на нейното движение. Значи бреговете са граници, без да я ограничават. И обратно: не всяка свобода е истинска. Да мисли, да чувства и да постъпва човек, както иска, както намери за добре, това не подразбира свобода. Свободата е разумен, съзнателен акт. От гледище на свободата, всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка трябва да има определена граница, т.е. определена форма. Като говорим за ограниченията, добре е човек да се наблюдава, да види на какви външни и вътрешни ограничения се натъква. Когато мислите на човека имат земен характер, той навежда главата си повече надолу, към земята. Колкото по-тежки стават мислите му, толкова повече натежнява главата. Тази е причината, дето понякога човек подпира главата си с ръце. Когато главата натежнее, това показва, че човек се движи в гъста материя. Направлението на човешката мисъл към центъра на земята или към центъра на слънцето дава свобода на човешките действия, или ги ограничава.

Като говорим за ограниченията, имаме предвид разумния човек, който лесно се справя с тях. Той разбира смисъла и важността на нещата и знае кога трябва сам да се ограничава и кога – не. Запример, един разумен студент се нуждае от учебник и получава от баща си пари, колкото му трябват, за излишни работи няма. Отива да купи книгата, но вижда по магазините хубава баница. Очите, стомахът му силно желаят баницата. Ако си хапне баница, част от парите за учебника ще отиде. Като разумен, той веднага съобразява, че учебникът е по-необходим и доброволно ограничава желанието си да яде баница. Закон е: Първо посей житото, а после яж баница.

 

Откъс от „Разумно ограничение“ – беседа, държана от Учителя Беинса Дуно на 8 януари 1928 г., София. 

 

Абонирайте се за новите публикации и се присъединете към още 3 794 абонати.