За житния режим и сравняването му с лечебното гладуване

За житния режим и сравняването му с лечебното гладуване

В следващите редове ще изложа мнение по въпроса за сравнение на житния режим с лечебното гладуване (сухия и воден пост). Има тенденция двата метода да се сравняват по ефективност. И се стига до позиции, които казват – “защо да правя житен режим, като мога да постя – по-ефикасно е”. Както и: “защо да се връщам в първи клас на житен режим, като мога да правя сух пост”. Мисля, че използването на израза “първи клас” е уместно само в смисъла, че още далече не сме стигнали до това ниво в познанията си за човека. Има толкова много внушения и вярвания и малко знание. Базовото непознаване на човека и устройството му могат до там да замъглят мисленето, че да възприемаме храната само като материални елементи. Тази заблуда често отпада, когато човек се изправи пред тяло, което вече е напуснато от обитателя и насреща е наличен само един труп без оживяващите го невидими същности. В такъв момент човек усеща нещо особено, нещо, което може да се изплъзне на циничния и хладен ум, но така или иначе това нещо води до един трепет. С тази картина имам предвид, че както човек не е само тяло, а има и невидими тела и същност, така и храненето далеч не е на принципа на колата – слагаш, гори и върви, т.е. само химични реакции на елементи. Има много сили и процеси, които още не познаваме и опростявайки нещата – ние се отдалечаваме от познанието. На израза „нещата в природата са прости“ бих попитал кое точно в природата е просто?

От Духовната наука и от древната мъдрост знаем, че човек е съставно същество от физическо, етерно, астрално тяло и Аз. Животните имат физическо, етерно и астрално; растенията пък от своя страна имат  физическо и етерно  тяло; а минералите имат само физическо тяло. Следователно, използвайки растенията за храна, ние далеч не приемаме само атоми и молекули, каквито внушения днес са налични. Ние приемаме и етерни (нематериални) сили. Според Антропософията нашето физическо тяло постоянно бива разрушавано от астралното тяло (свързано с чувствата и страстите) и вечер, когато заспим – етерното тяло започва възстановяване на разрушеното през деня. Благодарение на тези процеси ние можем за дълъг период от време да имаме възможност да обитаваме физическото тяло и да сме свързани с него. Този период най-често наричаме земен живот, през което време телата на човек се износват и в края му човек прекрачва прага на невидимия свят и преминава в живота между смъртта и едно ново раждане.

В този контекст не е едно и също дали ще постим, т.е. ще се въздържаме от храна и вода (или само от храна) или ще сме на режим от плодове или на житен режим. В единия случай сме подложени на цялостните влияния на житото, а в другия случай сме лишени от влиянията на приеманата храна. Кое е по-добре не мога да кажа. Зависи от човека и от нуждите. Житото носи едно настроение, което постът без храна не носи. Има благост в житото, има и стремеж нагоре – към Слънцето. Свързването със силите в житните зрънца и изобщо приемането на съществото Жито има значително влияние. Със сигурност не можем да сложим знак за равенство и знак за подобие в смисъла на влияния на сили. Тук ясновидски поглед би разрешил въпроса, но тъй като сме в епохата, в която е необходимо да развием разумността и да проправим път на разума към невидимите светове – следва да се опитваме да оживим мисленето си и някак да прескочим от мъртвите абстрактни понятия към живите идеи. Това е процес и ако сме падали, докато се научим да ходим и докато се научим да оживяваме мисленето и да стигаме до идеите ще бъркаме, но ето днес ходим. Така и някой ден ще осъзнаваме още повече от устройството на човек, взаимовръзката му със заобикалящия свят и задачите му в живота.

Пиша тази статия, за да се осветли този въпрос и от тази гледна точка. Не смятам принизяването на житния режим спрямо лечебното гладуване без храна за състоятелно. Не намирам нито теоретични, нито практични основания за такива позиции. Желанието за състезание по пост пък е съвсем вредно. Харесвам и сухия и водния пост и ги практикувам както и житния пост, заедно с това отхвърлям степенуването им и противопоставянето на тези практики, вярвам, че те имат място в живота на човек и трите, а дори и уместността на още разнообразни пречистващи режими – примерно 3 дни на плодове или един ден на сокове и т.н. Хубаво е да имаме букет от методи.

В края на това разглеждане ще засегна и въпроса за одухотворяването по време на пост – това не е автоматично действие. Пречистването на физическото тяло е важна задача изискваща усилия. Пречистването на сърцето и на ума са още по-трудни задачи и те не са автоматичен резултат от физическата чистота. Чистотата на тялото е добра основа, но всъщност трябват още повече усилия за облагородяването на характера, отколкото пречистването на физическото тяло. И тук са нужни и много знания и опити, и много работа, за да имаме “сърце чисто като кристал и ум светъл като Слънцето”.

Ще отворя още една подтема: от къде произхождат мненията, че чистото тяло води автоматично до чисто сърце и светли мисли, т.е. че физическото директно и неотклонно е фактор за душевното? Произходът на подобна нагласа към живота навярно може да бъде открит в старите времена, когато физическото и кръвно-родовото са били много важен фактор. В статията “Пътят на кръвта и пътят на духа” съм засегнал някои аспекти на въпроса. Изводът е, че ако някога физическото тяло, дадено ни от Боговете (под Богове разбирам небесните йерархии, които са под Светата Троица, а не някакво многобожие. Използването на това значение не е подмяна на термини, а една отметка към дългата тема за сътворението на човека и ангелските йерархии, които са взели участие в сътворението на физическите ни тела) е било много определящо и важно за нас, то с еволюцията ние ставаме все по-свободни и по-увътрешнени, т.е. за нас вътрешното ще става все по-голям фактор за външното. Все повече душевното развитие ще определя физическото проявление в тяло. Старите разбирания, че тялото ни определя ще важат все по-малко. Именно в такава позиция можем да намерим основания  да полагаме искрени усилия за чисто тяло, чисто сърце и чисти мисли.

Заключителната мисъл е, че житният режим не е по-малко качество пост, а пълноправна, правомерна практика, чиито благотворни влияния ни се разкриват чрез приложението му. Светъл житен режим на всички, които откриват скъпоценностите във връзката със житните зрънца!

 

Калоян Гичев, 16.02.2017, втори ден от февруарския житен режим.

 

Абонирайте се за новите публикации и се присъединете към още 3 460 абонати.