Църквата и Бялото братство – смисъл отвъд институциите

Начало » Всички публикации » Здрав дух » Размисли за живота » Църквата и Бялото братство – смисъл отвъд институциите

Църквата и Бялото братство – смисъл отвъд институциите

Църквата и Бялото братство - смисъл отвъд институциите

“Църквата, това е общение на живи души, в които Христос живее. Те съставляват едно цяло в себе си. Тази Христова църква не седи в тия църкви, които ние имаме; тя не седи и в този салон, в който сме сега, но седи в душите на живите членове в тази църква, не само на тази църква тук, но и на всички църкви по целия свят. Тя свързва всички разумни души, в които живее Христос. Тия хора образуват едно тяло, а Христос е глава на туй тяло във великия Божествен живот. “ – Учителя Беинса Дуно

Още от горния цитат задавам определена посока и смисъл на настоящото изложение. След като с тези думи Учителя посочва какво е църквата – именно: “общение на живи души, в които Христос живее”, следва ясно да осъзнаем, че отъждествяването на църква с различните институции, които през хилядолетията сме създали, е погрешно. Църквата не е тази или онази организация, а общението на живи души, в които Христос живее. Нищо друго! Независимо от титли, чинове, наименования и структури. Тук нямам за цел да говоря против организации. Към тях изпитвам уважение и благодарност за доброто, което са успели да приложат.

Някак така е станало, че от нещо живо, от едно тайнство идеята за църква с времето е станалa понятие за институция. Но виждаме Учителя казва, че не е! Толкова ясно звучи: “Църквата, това е общение на живи души, в които Христос живее”. Църквата е свещена, но не тази църква, която днес разбираме зад понятието, а онази, която Учителя описва. В структурата няма нищо свещено – свещени са хората, в които любовта живее. Те са истинските свещеници. Разбира се, между съвременното разбиране за църква и посоченото от Учителя може да има съвпадение. Така също може един добър човек, който носи любовта не като външни отличителни символи, а като действия и живот, непричисляващ се към църковна организация – да бъде част от църквата, за която Учителя говори. В този смисъл може да има различни случаи.

Подобно седят нещата и с Бялото братство. Бялото братство не е светска организация, която може да бъде посочена.

“Това трябва да се отпечата в умовете ви. Бялото Братство не е нещо видимо, то не е секта, не е църква, то е нещо живо, извън тези покварени условия, в които живеят хората. Тъй както живеят хората сега, това, което имаме, това не е братство.” – казва Учителя.

Значи, ако допуснем представата, че Бялото братство е формална организация, това би било неточно разбиране. Следователно наименованието, условната приемственост, външните отличителните символи не са признаци за разпознаване на Бялото братство. Съществуващите такива организации (общества, движения, асоциации и други) може да вършат много добри неща, но би било погрешно да смятаме, че това е Бялото братство, за което Учителя говори. Разбира се, Бялото братство може да работи през различни хора и организации, като невидимо вдъхновява и дава импулс за добри дела.

В случая с църквата и с братството може да сбъркаме, ако приравним идеята с дадена структура. Това би било неправилно. От подобни грешки произлизат отрицателни последствия. Понякога, в така наречените светски организации, може да има много присъствие на църква или на братство. А често църква или братство може да има в неформални събирания. Така или иначе не е определяща формата и наименованието. Определящ е стремежът, духът, приложението и на първо място Любовта, както ни казва и Апостол Павел.

Надявам се тези думи да не бъдат използвани против никоя организация или човек, те нямат за цел да коригират тази или онази структура, а да припомнят основния смисъл изявен и в думите на Учителя, с които започнах. Във всяка организация без значение светска или духовна, във всяко време ние може да изберем доброто и да търсим адекватни методи да го изявим. Организациите могат да бъдат полезен инструмент, ако пазим живи думите на Учителя за смисъла на църквата и на братството.

“Да любиш, това не значи да изгориш, но и умът, и сърцето, и цялото ти тяло трябва да светнат. Дето минеш, всичко да осветяваш. Дето минеш, всички да заразиш с любовта си. (…) Любовта примирява всички противоречия.” – Учителя.

И още една чудесна мисъл този път от Рудолф Щайнер:

„Ние не провъзгласяваме човешко братство посредством програми, а поставяме основите на братството всеки път, когато сходни идеали биват запалвани в много човешки същества, всеки път, когато други поглеждат нагоре като нас към онова, което ние считаме за свято.“

Накрая да си пожелаем да влезнем в тази църква и да се свържем с това братство, за които говори Учителя и на които глава е Христос! Вероятно всеки ден имаме възможности да се приближим, да имаме разбирането и силата да вървим по този път, по пътя на Любовта!

 

Калоян Гичев, зима 2017 г.

 

Абонирайте се за новите публикации и се присъединете към още 3 101 абонати.

Споделете с приятели