За Теософското общество – от Рудолф Щайнер

За Теософското общество - от Рудолф Щайнер

Сред многото обвинения, отправени ми заради моята дейност в Теософското общество – в това число и от страна на самото общество, – беше повдигнато и обвинението, че съм използвал това имащо световно значение общество като трамплин, за да прокарам по-лесно пътя за собственото си духовно познание.

За това и дума не може да става. Когато приех поканата на обществото, то беше единствената институция, която можеше да се вземе на сериозно и в която съществуваше реален духовен живот. И ако убежденията, направлението и дейността на обществото си бяха останали такива, каквито бяха тогава, никога нямаше да става нужда аз и приятелите ми да излизаме от него. В този случай в рамките на Теософското общество можеше да бъде официално сформирана само отделна секция „Антропософско общество“.

Но още от 1906 г. в Теософското общество започнаха да се проявяват неща, които в ужасяващи размери указваха за неговия упадък.

Ако и още по-рано, по времето на Е. П. Блаватска, във външния свят да се е твърдяло, че са се случвали такива инциденти, то още в началото на века беше напълно вярно, че сериозността на духовната работа от страна на обществото дава компенсация за каквото и неправилно да се бе случило. Тези произшествия бяха оспорвани.

Но след 1906 г. в обществото, върху чието главно ръководство нямах ни най-малко влияние, започнаха практики, напомнящи на избуяването на спиритизма, които ме принуждаваха отново и отново да подчертавам, че тази част от обществото, която се намираше под мое ръководство, няма абсолютно нищо общо с тези неща. Тези практики достигнаха до своя връх, когато някои започнаха да твърдят за едно индуско момче, че е личността, в която Христос ще се яви в нов земен живот. За разпространението на този абсурд в рамките на Теософското общество бе сформирано специално общество, а именно „Звезда на Изтока“. За мен и моите приятели беше напълно невъзможно да приемем членовете на тази „Звезда на Изтока“ в Немската секция, както те желаеха и както възнамеряваше преди всичко Ани Безант в качеството си на президент на Теософското общество. И понеже ние не можехме да направим това, през 1913 г. ни изключиха от Теософското общество. Бяхме принудени да основем самостоятелно Антропософско общество.

 

Рудолф Щайнер, Събрани съчинения 28

 

Абонирайте се за новите публикации и се присъединете към още 3 797 абонати.