Рудолф Щайнер: за детските кукли и фантазията

Рудолф Щайнер: за детските кукли и фантазията

Свободно формиращият дух на детето създава човешка фигура от парче дърво, което има няколко точки и черти за очите, носа и устата. Но когато детето получи възможно добре оформена кукла, има нещо, за което е вързано. Поради това вътрешната духовна сила е залепена за това, което вече съществува и не бива призована към собствена дейност – тя е обвързана – и с това изграждащата сила на фантазията почти се изгубва за през следващия живот.

Позволете ми да кажа нещо доста еретично: Възрастните обичат да дават на децата кукли, “особено” красиви кукли. И те не забелязват, че децата всъщност не желаят това. Децата ги връщат, но възрастните пак им ги натрапват. Красиви кукли, добре изписани! Много по-добре е да дадете на децата една носна кърпа или ако Ви е жал за носната кърпа, тогава нещо друго. Ето тук кърпата се връзва, тук е главата, рисуваме носа, две очи и т.н. Здравите деца много повече предпочитат да играят с това, отколкото с “красивата кукла”, защото тук не остава място за тяхната фантазия: доколкото куклата е изписана възможно най-красиво, дори с червени бузи, тогава за фантазията не остава нищо. Редом до красивата кукла детето опустява вътрешно.

Можем да направим на детето кукла като сгънем стара салфетка, от двата края направим краката, от другите два върха – ръцете, от един възел – главата и после нарисуваме очи, нос и уста. Може и да купим една т. нар. „красива кукла“ с истински коси и изрисувани страни, и да я дадем на детето. Не е нужно изобщо да споменаваме тук, че подобна кукла, естествено, е отвратителна и разваля естетическия усет за цял живот. Основният възпитателен въпрос е съвсем друг. Ако детето има пред себе си куклата от сгъната салфетка, трябва да я допълни във фантазията си. Тази дейност на фантазията влияе изключително формиращо върху мозъка. Той се развива така, както мускулите на ръката се развиват от съответната работа. Ако детето получи „красивата кукла“, мозъкът му остава неангажиран. Той закърнява и изсъхва, вместо да се развива. Ако хората можеха да проникнат в развиващия се чрез формите си мозък така, както това прави Духовната Наука, сигурно щяха да дават на децата си само такива играчки, които са способни да стимулират способността на мозъка за изграждане на образи. Всички играчки, които се състоят само от мъртви математически форми, действат опустошаващо и убийствено върху градивните сили на детето, и обратно, всичко, което стимулира представата за живото, въздействува правилно. В нашето материалистическо време се произвеждат малко добри играчки. Каква полезна играчка например е тази, която чрез две летвички, които се разместват, показва двама ковачи, които обработват с чуковете си даден предмет като се навеждат последователно. Такова нещо може да се купи днес само на село. Много полезни са и онези книги с картинки, чиито фигури могат да се местят с конци отдолу, така че детето само да оживи мъртвата картина. Всичко това създава вътрешна подвижност на органите, а оттук се изгражда и правилната им форма.

 

 

Рудолф Щайнер, Откъси от лекции.

 

Абонирайте се за новите публикации и се присъединете към още 3 797 абонати.