За изработването на собствена преценка у децата

За изработването на собствена преценка у децата

Със седмата година започва времето, когато можете да започнете да възпитавате с умишлени мерки етерното тяло. При това трябва да се имат предвид две неща – навиците и паметта, които са свързани с развитието на етерното тяло. Според това дали човекът има един или друг навик, или задържа едно или друго в паметта си, той изгражда етерното си тяло. Затова следва да опитаме да дадем добра жизнена основа на подрастващия човек, която да се опира на добри навици. Който всеки ден върши нещо друго, няма сигурна база за действията си, той ще стане безхарактерен човек. Да се изградят определени навици е подходящо времето от седмата до четиринадесетата година. През това време трябва да се въздейства и върху паметта. Следователно се изисква детето да получи солидни навици и съкровище от запаметено знание. В действителност е грешка на материалистическото време да вярва, че детето трябва да се подтикне възможно по-рано да си изработва собствена преценка. Напротив, би трябвало да се направи всичко, за да се опази детето от това. През това време детето трябва да си усвоява нещата от авторитета. Хората, които са около детето, следва да въздействат върху него не вече чрез собствения пример, а директно чрез указания. Силни паметови съкровища се изграждат не винаги със «защо» и «понеже», а чрез това, че всичко се опира на авторитета. Затова детето трябва да е обградено с хора, на които може да разчита, към които има доверие и които да събудят в детето добрата вяра в собствения авторитет. Едва след този жизнен период следва детето да бъде насочено да преценява и до самостоятелно познание. Чрез предварителното освобождаване от авторитета отнемате на етерното тяло възможността за солидно изграждане. Оттам е най-добре, ако през втората седемлетка на детето не се представят доказателства и оценки, а примери и притчи (сравнения). Съжденията действат само върху астралното тяло, а то не е узряло още за това. Би трябвало на детето да се разказва възможно повече за велики личности. Разглеждането на такива исторически личности действа върху детето така, че то просто подражава на тези образи.

По този начин се апелира към изграждащата сила на фантазията, а не към силата на разсъдъка. Колкото повече си служите с картини, толкова повече въздействате върху детето. Нищо по-хубаво не е можела да направи майката на Гьоте21, освен да му разказва хубави морални приказки. Тя никога не му е държала морални проповеди. Понякога не завършвала разказа си и той сам си съчинявал края.

Особено неблагоприятно е за подрастващия човек, когато преди четиринадесетата година е подтикван да критикува, да изгражда собствени съждения, когато изгуби благотворителната власт на намиращите се около него авторитети.

Много е лошо за него, ако няма личности, към които да може да поглежда. Етерното тяло закърнява, отслабва и упада, когато той не може да израсне нагоре чрез великите примери. И тогава действа особено зле, когато твърде рано си усвои свое собствено верую и иска да произнася съждения за света. За това узрява, когато астралното му тяло се разгърне свободно. Колкото повече може да бъде опазен преждевременно да съди и критикува, толкова е по-добре за него. Възпитателят действа умно, когато до освобождаването на астралното тяло се опита да доведе до разбирането на реалността чрез притчи, а не да приканва младия човек към твърдо установено верую, както все повече става чрез материалистическото образование. Хаосът между вероизповеданията бързо би изчезнал, ако това би се спазвало. Силата за преценка, разсъдъкът, би трябвало да се употребява възможно по-късно, едва когато с освобождаването на астралното тяло се събуди чувството за индивидуалното. Преди това човекът не би трябвало да се решава за индивидуалното. Трябва да има някаква даденост, в която той да вярва.

Така виждате, че ако правилно се изучат трите тела на човека, действително получаваме най-практическите основи за правилното възпитание и развитие на човека. Духовната наука не е непрактична, не е витаене в облаците, а нещо, което ни дава най-доброто указание за справянето с живота. Именно това е, което прави днешното духовнонаучно задълбочаване така необходимо, понеже хората иначе стигат до задънена улица.

 

Рудолф Щайнер, Събрани съчинения 96.

 

Абонирайте се за новите публикации и се присъединете към още 3 373 абонати.