Предхристиянско и християнско кръщение

Предхристиянско и християнско кръщение

При Кръщението в река Йордан Йоан, потапяйки шоково хората напълно под водата, е предизвиквал у тях процес, подобен на умирането, при който етерното, астралното тяло и душата са излизали от физическото. Душата изживявала триединството на своето битие: тя поглеждала надолу към физическото тяло, което носи силите на Отец; поглеждала нагоре към духовния Аз, който беше съединен с нея в земното съществуване и го съзерцавала като гълъб или огнен език. Така виждала всичките си прегрешения и пропуски в живота, както това винаги става през първите дни след смъртта или при случаи, близки до нея. И след като за известно време е била съединена с плуващия над нея Аз, тя отново е стъпвала на сушата – вече новородена, чувствайки се чрез кръщението като Син, стоящ между Отец и духовния Аз. Йоановото кръщение бе едно съкращаване на целия предхристиянски култов живот и бе практикувано известно време при първичното християнство, но след проникването на Аз-а в телесната и душевна обвивка, тялото се втвърди. Измени се съотношението на различните съставни членове на човешкото същество, въпреки че външно не си личеше някаква особена промяна. Днес би било съвсем противоприродно да се извършва Йоановото кръщение, защото душевно-духовното естество трудно би се отделило от тялото и преди всичко не би могло да се върне отново в тялото и да намери необходимата еластичност на органите. На мястото на водното кръщение извън тялото идваше кръщението със Светия Дух и Огън ВЪТРЕ В ТЯЛОТО ЧРЕЗ ИЗЖИВЯВАНЕТО НА ХРИСТОС! Когато Исус от Назарет влезе в р. Йордан, предхристиянското и християнското кръщение се съединиха: първото бе изпълнено външно – етерно-душевното се излъчи от физическото, но вън в тази жертвена чаша се вля Христовото Същество като Аз, състоящ се от чистия Огън на Любовта. И когато етерно-душевното се върна отново в тялото, Христовият Аз се въплъти – освобождение от тялото и изпълване на тялото се срещнаха заедно. Пътят от несвободата на излъчената душа към изпълването с Духа и свободата бе ПРОКАРАН. На Петдесятница изпълненият от Христа духовен Аз на човека влезе в него и оттогава всеки от нас може да стане човек-Аз в християнски смисъл, ако трансформира низшия си аз (малкия пазач на Прага или Ангела на смъртта) и позволи на Висшия Аз да изгрее в него под знака на думите: „Не аз, а Христос в мен“. Това развитие на Аз-а е кръщението в християнски смисъл със Светия Дух като чиста ДУШЕВНОСТ и Огънят на Христовия Аз, които влизат в човека не като заличават съзнанието му, а като го пробуждат в духовния свят, въпреки че живее в земно тяло.

 

Откъс от „Преходът“ – лекция на Димитър Мангуров, 16.04.2006 г.

 

Абонирайте се за новите публикации и се присъединете към още 3 507 абонати.