Мангуров: синтез между импулса на Учителя и Антропософията

Мангуров: синтез между импулса на Учителя и Антропософията

“Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син и тогава ще заплачат всички земни племена, като видят Човешкия Син идещ на небесните облаци, със сила и голяма слава. Небето и Земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.”

Сбъднаха ли се пророческите думи на Спасителя от преди 2000 години? Защо Второто Му Пришествие е толкова неясно възприемано от външното християнство като събитие, което трябва само да се изчака и ще има по-скоро виртуален характер? Учителят Беинса Дуно ясно го каза: “Няма епоха в човешката история, когато Христос да е работил така. Сега Христос работи най-много. Преди няколко века е бил горе, в най-висшите светове, а сега е слязъл по-ниско, в астралния и етерния свят, по-близо до материалния свят. Ще станат ДВЕ ВЕЛИКИ НЕЩА. Първо, ще почне вселяването на Христовия Дух в човека, разбира се, отначало в готовите души. Ръката на Христа ще се докосне до ума, сърцето, душата и духа на човека и ще ги преобрази. Второто, което иде, е следното: Готовите души през тази епоха ще станат способни да виждат Христа, ще влизат в общение с Него. Не в материалния свят, но чрез етерното и астралното ясновидство, тези хора ще влязат в общение с Христа. Виждането на Христа е велик момент”. И още: “Разбирането на вътрешния живот на Христа е най-важното средство за интимно свързване с него. Това е влизане във връзка с Неговото Съзнание”. Кои са готовите души? За тях са думите на Учителя: “В бъдеще ще има една единна религия за цялото човечество, по цялото земно кълбо. Тази религия ще бъде езотеричното християнство. То ще бъде мировата религия”. Към това бъдеще гледат пробудените души и без никакво колебание работят за него ЧРЕЗ СИНТЕЗА В ХРИСТОС МЕЖДУ ИМПУЛСА НА БОДХИСАТВАТА И АНТРОПОСОФИЯТА. Рудолф Щайнер отдавна ни предупреди: “Все по-малко и по-малко ще бъде числото на хората, можещи да разберат християнството, без да преминат през Духовната наука. Духовното познание, като известяване на новото време, не отива на НИКАКВИ компромиси с другите светогледи. То се обръща със строги думи към тях. За този, който ще се стреми към сключване на компромиси, с цялата строгост ще звучат насреща му думите, които някога произнесе Христос: “Оставете мъртвите да погребат своите мъртви! ВИЕ ВЪРВЕТЕ СЛЕД МЕН”. Мъртвите – това са отделните култури, склонни към материализъм; в тях самите вече е заложена способността да отведат себе си в гроба”. Нужно ли е да доказваме, че в толкова многото импулси, идващи от Изток, от Русия и от Запад, отдавна е проникнал материализма и те са напълно безплодни днес. Същото се отнася и за трите големи клона на външното християнство – православие, католицизъм и протестантство. За последиците от това Щайнер казва: “Колкото повече показваме ние в определени кръгове, че притежаваме истината, толкова злостна ще бъде тяхната враждебност и колкото по-действена се оказва тази истина, толкова по-интензивно ще се проявява тази вражда. Може да се забележи, че логиката на противниците на Духовната наука, по същността си не представлява нищо друго, освен извинение на собствената душа за нейния СТРАХ пред Духовната наука”. Къде се корени този страх на душата? Щайнер отговаря: “Усиленият стремеж към познание задълбочава душевния живот до тези области, където ни дебне високомерието, надценяването на себе си, безучастност към другите хора и т.н. Който малко се стреми към познание, той все пак влиза в тази област, но в по-малка степен. Тогава му се предоставя възможност да спи в дълбините на душата си. Подвижният живот на познанието тревожи неговия сън. Такъв човек се отказва от намерението да развива в себе си истинския човек. Това е недостойно за човека – да парализира разбирането от страх пред слабостите на характера”. И още: “ Духовната наука трябва да се взима толкова на сериозно, че тя да обхване човека в ЦЯЛАТА негова душа”. Тогава тя ражда ентусиазъм в нас, защото “намира прехода от нервната система към системата на кръвта. Когато ние можем да се сгреем от истините на Антропософията, – само тогава ние я разбираме”. Като резултат в нас се поражда “интензивно, силно и смело мислене” и правилния контакт с духовния свят се осъществява, за да станем проводници на волята Божия и я осъществяваме на земен план. Но Щайнер ни посочва една опасност: “Главният въпрос не е в това: как аз много да науча?, но как да стана съвършен човек, как да се приближа до своето предназначение? Едно действие, извършено от истинска човешка любов, е по-ценно от всичките съкровища на антропософското знание, ако те останат безплодни”. Любовта е възможна само в свобода, а свободата се постига чрез Азът. За това и Учителят е категоричен: “Всички хора трябва да заченат и да родят Аза в себе си, който е истинският човек. Азът е това, чрез което човек съзнава, че е човек. И великата наука може да се предава само на този, в който е роден Азът”. Този Аз е Висшият Аз или Духът – Себе и той е КРИТЕРИЯТ, по който се определя дали един човек е ученик. За него са думите на Щайнер: “Ние трябва всичко, което ни се дава от духовните светове като милост, да го приемаме като учебен материал. То иска непоносимо напрежение, изучаване, постоянно продължаващо ученичество, постоянно вникване във всичко. Никаква жертва не трябва да бъде за нас твърде трудна: напрежение, време – ние сме длъжни всичко да принесем тук. Обаче не всички са способни на това. Възниква желание понякога да престанем да учим. Но именно тогава могат да се намесят луциферическите сили. Те съблазняват с удобствата – не учи повече, а само гледай към мировия Учител. Но в такъв случай той няма да дойде. За какво му трябва на него човешкото удобство?” И още: “Борбата за духовни ценности трябва да заема по-голямата част от времето в живота”.

Мировият Учител е изпратеният от Христос Свети Дух, който подготвяше две хиляди години Второто Му Пришествие, действайки чрез толкова много учители, светии, мъченици. Кулминацията бе в 20-ти век. Защо? От началото на Михаиловата епоха през 1879 г. и края на Кали Юга през 1899 г., в съзнанието на човека се вливат все по-силно ДВЕ централни духовни влияния: първото е силата на Михаил, която гарантира новата човешка способност за чисто, логическо мислене и индивидуално изживяване на свободата и второто е новото свръхсетивно възприемане, което от 1933 г. позволи на човека да възприема появяването на Христос в етерния свят. Сега потоците на Михаил и Христос, които в 20-ти век бяха изявени мощно чрез Антропософията и Бодхисатвата, трябва и ЩЕ СЕ ОБЕДИНЯТ и САМО ТОГАВА Азът на съвременния човек може да се изживява като свободно себе, т.е. като Висш Аз.

 

Откъс от „Представителят“ – лекция на Димитър Мангуров, 01.04.2007

 

Абонирайте се за новите публикации и се присъединете към още 3 794 абонати.