За детското хранене с мляко – Рудолф Щайнер

За детското хранене с мляко - Рудолф Щайнер

Представяме ви извадки от цикъл от лекции на Рудолф Щайнер. Със съдържанието на книгата може да се запознаете на сайта на издателя >

Лекциите са интересни и разширяващи познанията в областта на човешката физиология и ранните състояния на земята.

Предложените извадки са само идеи, които имат за цел да подтикнат заинтересованите да се насочат към цялата книга, в която са разгледани по-подробно поставените въпроси.

 

Трябва да разгледате макар и само това, защо детето се храни различно от възрастния човек; даже оттук да извлечете твърде много за познанието на човека като цяло. Детето, както знаете, в началния период на живота си, трябва да пие мляко. На първо време то се храни изключително с мляко. Какво, всъщност, означава, че детето се храни само с мляко? Това ще можем да си представим, изяснявайки предварително от какво се състои млякото.

Млякото се състои, — за това обикновено не се замисляме, — 87% от вода. Даже ако като деца пием мляко, по този начин изпиваме 87% вода, и само останалите 13% се състоят от нещо друго. В тези останали 13% белтъчините са само 4,5%; 4% са мазнините, а в останалата част се съдържат други вещества, соли и така нататък. Посочените вещества са най-същественото от всичко, което приема детето в млякото. Но основно то приема вода.

Казвал съм ви, че човек изобщо се състои основно от течности. И детето трябва постоян­но да увеличава количеството на тази течност. То трябва да расте и затова му е необходима много вода. Тази вода то приема чрез млякото.

Бихте могли да кажете: нищо няма да се промени, ако дадем на детето тези 13% храна, а останалата вода му дадем да изпие. Но видите ли, човешкото тяло съвсем не е приспособе­но към това. Това, което получаваме с млякото, са не само обичайните 13% белтъчини, мазнини и така нататък; защото всичко това — белтъчини, мазнини — е разтворено в млякото, разтворено е в тази вода, която се съдържа в млякото. Работата, следователно, стои така, че ако детето пие мляко, то във вече разтворен вид получава веществата, от които се нуждае. А това е различно, ако тялото трябваше първо да извърши работата, необходима за разтварянето.
Ако си спомните, че вече съм говорил за храненето, тогава ще кажете: хранителните вещества, които приемаме през устата, също трябва първо да ги разтворим. Природата ни позволява да получаваме през устата твърди хранителни вещества; след това ги на разтваряме с помощта на нашата собствена течност. Следващите части на тялото, стомахът, червата и така нататък, въобще могат да използват само разтвореното. Детето първо трябва да добие способност да разтваря; то трябва първо да получи такава способност. То, следователно, не е в състояние от самото начало да се грижи за това самостоятелно. То трябва да получава това, което предварително е разтворено. Можете да се убедите в това: детето се изтощава, ако менюто му е претоварено с някакво изкуствено хранене със сложен състав.

Бихте могли да кажете: и все пак, възможно ли е да се произвежда изкуствено мляко? Тоест ако смеся тези 13% белтъчини, мазнини и така нататък с вода, така че всичко това външно да прилича на мляко; би ли било това мляко толкова полезно за детето, както и това, което то получава по естествен начин? В никакъв случай, гос­пода!

От другите видове мляко най-близко до човешкото е магарешкото мляко; така че ако няма възможност детето да се храни от майчината гръд или с мляко от друга жена, възможно е по-нататък детето да се храни с магарешко мляко. Макар и да е доста комично, но фактически магарешкото мляко най-много прилича на човешкото мляко, и, следователно, ако е невъзможно да се осигури изхранването на детето с мляко от жена, по необходимост е възможно да се отглежда магарица за да се осигури мляко на детето. Това, което сега ви казвам, е само хипотеза, предназначена за да видите, как са свързани тези неща в природата.

Ако сравните сега млякото като хранително средство, например, с кокошото яйце, ще откриете, че кокошото яйце съдържа около 14% белтък, тоест много повече, а по-точно, четири пъти повече от млякото. Ако се започне да се дава на детето храна, съдържаща много повече белтъчини, то трябва вече да добие посочената сила за разтваряне. То трябва да умее да разтваря самостоятелно.

Оттук виждате, колко е необходимо за детето да получава течна храна. Но каква течна храна? Такава течна храна, която вече е участвала в жизнените процеси и, по възможност, още участва в тях, още живее; това условие е изпълнено, ако детето се сложи на майчината гръд.

При детето е много забележимо, че ако то пие мляко и това мляко преминава през устата и хранопровода в стомаха — едва тук то за пръв път се умъртвява в човешкото тяло, — това мляко после отново може да стане живо в червата. Така че с примера с детето ние непосредствено виждаме, че животът на храната първо трябва да бъде подложен на умъртвяване, Понеже този живот засега е претърпял само незначителни измене­ния, на детето са нужни малко сили, за да го възобнови, когато пие мляко; по-малко, отколкото ако като храна се използва нещо друго. И така, виждате, какво непо­средствено отношение към живота има човек.

Тук може да се постави въпроса: нима не може от самото начало да се храни детето с краве мляко?
Трябва да се каже така: в първоначалния период на детето храненето с краве мляко не е много благопри­ятно. Но не трябва, обаче, да мислим, че ще извършим страшен грях по отношение на човешкия орга­низъм, ако храним детето с краве мляко, което е по съответен начин разредено и така нататък. Разбира се, млякото при различните същества е раз­лично, но тези различия не са толкова силни, че да се откажем от използването на кравето мляко вместо майчиното мляко при хранене.

Подобен вид хранене се осъществява така, че на детето, което пие само мляко, не му се налага да дъвче. Вследствие от това някои органи на тялото функ­ционират по-интензивно, отколкото в по-нататъшния пе­риод, когато по необходимост се използва твърда храна. Млякото има едно съществено свойство; то, бих могъл малко пресилено да кажа, е още живо, когато го получава детето. То почти е своеобразно течно жизнено начало, течен живот, който детето приема в себе си.

Знаете, че в червата става изключи­телно важен за човешкия организъм процес, той е изключително важен. Това изключително важно нещо се състои в това, че всичко постъпващо през стомаха в червата, трябва да се умъртвява; когато всичко това премине през стените на червата в лимфата и кръвта, то трябва да се оживи отново. Най-важно от необходимото за разбиране се състои в това, че човек първо трябва да умъртви приеманата храна, а след това отново да я оживи. Живеещото извън човека, бидейки прието от него като храна, не може непосредствено да се използва вътре в човешкото тяло. Приетото вътре, човек трябва първо да умъртви със собствената си дейност, а след това отново да го оживи. Необ­ходимо е да се знае поне това. Обикновената наука не знае това, тя не знае и, че човек има в себе си силата на живота. По същия начин, както има в себе си мускули, кости и нерви, той има в себе си оживяваща сила, той има в себе си жизнено тяло.

 

Рудолф Щайнер, откъси от „Познание за съществото на човека по отношение на неговото тяло, душа и дух. За ранните състояния на земята„, Събрани съчинения 347, Десет лекции, изнесени за работещите на строежа на Гьотеанума в Дорнах от 2 август до 30 септември 1922 г. Превод от руски Евгени Мангуров.

 

Абонирайте се за новите публикации и се присъединете към още 3 725 абонати.