За понятието “извън матрицата”, космическата илюзия и апостол Павел

За понятието “извън матрицата”, космическата илюзия и апостол Павел

Като продължение на темата разгледана в статията “За заблудите на понятието “живот извън матрицата”” ще продължа разглеждането на въпроса като потърся източника на понятието или по-скоро на настроението, което носи идеята “извън матрицата”.

Под “Матрицата” често разбираме система, която държи в подчинение човешките същества, като същевременно се възползва от тях и техните сили. Тя създава един илюзорен свят от неистинни ценности и принуждава индивидите и обществата да вървят по нейните закони. От друга страна има осъзнати хора, които имат желание да излязат извън матрицата, но тя така ги е впримчила, че не могат да постигнат това напълно. В този ред на мисли “матрицата” е зло и прави злини, спирайки творческите сили на човека, вкарвайки го в определени рамки и използва силите му за собствени цели. Приемайки горният начин на мислене за матрицата, хората, които са хазяи на тези мисли, имат стремеж да напуснат матрицата и да живеят извън нея. Понякога описването на живот, който “е извън матрицата” прилича на друга матрица, която да е по-справедлива към тях самите и съответно те да са по-облагодетелствани, имайки повече възможности да развиват творческите си сили и да удовлетворяват желанията си.

И тук стигаме до въпроса – от къде може да идва всичко това? От къде може да идва цялото това настроение?

Нека да разгледаме следното предположение като се върнем много хилядолетия назад – в древноиндийската епоха, когато всичко е било много различно. Толкова различно, че чак е учудваща смелостта да си мислим, че можем да разберем древните текстове. И все пак нека продължим, като извикаме Рудолф Щайнер на помощ:

“В условията на източното развитие, на източното посвещение, целият стремеж се свежда до следното: Човекът трябва да се освободи от материалното съществувание, от всичко онова, което се разпростира във външната природа, защото това, което се разпростира там, във външния природен свят, според философията на Ведите, представлява не друго, а Майя! Всичко навън е само една илюзия, Майя; и човекът може да се освободи от Майя само с помощта на Йога. Нека да припомним още, как тъкмо Бхагавад Гита иска от човека да се освободи от всичко, което той желае, мисли и върши, от всяко удоволствие, от всяка наслада, и накрая като душа да тържествува над целия външен свят. Делата, в които човекът е така или иначе въвлечен, трябва да отпаднат от него и, почиващ в себе си, той трябва да стане напълно независим от външния свят. И всъщност пред всеки, който иска да се развива според учението на Кришна, се издига тъкмо този идеал: някога той да стане като един Парамахамза, или с други думи, да стане като онзи посветен, който е оставил зад себе си цялото материално съществувание и триумфира над своите собствени дела в сетивния свят, който живее в един чисто духовен свят и е преодолял сетивната реалност до такава степен, че не изпитва вече никаква жажда за прераждане, и не желае да има нищо общо с досегашния си живот в сетивния свят. Ето как Бхагавад Гита ни представя освобождаването от Майя, преодоляването на Майя.”

Сега нека посадим тази нагласа от горния цитат, да я отглеждаме векове, да я прекраме през материалистичното мислене и да се опитаме да я прозрем в днешно време. Един от плодвете ѝ може да бъде копнежът за “живот извън матрицата”. Разбира се, тук вече я няма славната поезия на Бхагават Гита, няма ги духовните светове, няма го разбирането за духовните същества, те са “убити” в абстрактното, мъртво, материалистично мислене. Така, както то превръща духовните същества, ангелските йерархии в понятия като “извънземни” или мъртви абстрактни “някакви сили” – по същия начин е превърнало идеята за космическата илюзия Майя в понятие “Матрица”. И ако някога във славните ведически времена подобно настроение за Майя е било адекватно, защото човечеството още е слизало в материалния свят и с такава нагласа е можело да се свързва отново с духовния свят, то днес подобна нагласа е атавизъм и е в обратна на еволюционната посока. Времето на подобни настроения е отминало и те вече не са адекватни към настоящата епоха и съвременното устройство на човека.

Днес всичко е променено и човечеството от посока на инволюция в материята се движи в посока на еволюция към Духа, но не назад с отричане на света и възгледи като Майя, а напред с одухотворяване и внасяне на Любовта като жива сила. Не чрез отричане на материята, а чрез одухотворяването ѝ, е пътят напред. Всичко останало води до разпад и безплодие. Старите славни времена на Ведите са преминали, ние сме различни, цялата човешка организация е различна и пред нас стоят задачите за еволюцията.

Нека отново видим какво казва Рудолф Щайнер:

“Колко различно е настроението в Посланията на апостол Павел! Ако Павел би се изправил пред това източно учение, тогава от най-дълбоките пластове на неговата душа щяха да бликнат приблизително следните думи: Добре, ти искаш да се освободиш от всичко, което те обкръжава във външния свят, от всичко, което си постигнал там. Ти искаш да оставиш всичко това далеч зад себе си! Обаче не представлява ли то нещо друго, освен самото Божие дело? И нима това, което искаш да оставиш далеч зад себе си, не е нещо божествено, създадено от Духа? И когато го презираш, не презираш ли Божието дело? Нима там не живеят Божиите откровения, откровенията на божествения Дух? Няма ли да потърсиш най-напред Бога там, в твоите собствени дела, увенчани с любов, вяра и упование, или ще поискаш да триумфираш над Божието дело?

Добре би било, ако вложим в душата си тези неизречени от Павел думи, но несъмнено пулсиращи дълбоко в неговата природа; защото в тях протича същинският нерв на всичко онова, което ние познаваме като откровение на западното мислене.”

Виждаме как една идея, неправомерна за днешната епохата, отдавана отживяла времето си, бива излагана и допълнително оцветявана от материалистичното мъртво мислене. Получава се нещо като мавзолей – идеята е мумифицирана, гримирана и изложена. Но ние трябва да търсим идеите, които са адекватни за сегашната епоха. Самото мислене за матрицата и търсене на изходи от нея е вече в известен смисъл матрица, шаблон на отбягване на отговорности и търсене само на права.

Представете си как едно дете израства извън матрицата, всъщност ще стигнем до изводите, че му трябва една или друга “матрица”, защото това е живият живот и не е времето да искаме да изезем извън живота и да станем напълно независими. Желанието за пълна независимост е едно от изкушенията в пустинята на Христос, който вече се е свързал с тялото на Исус. Там Изкусителят му казва да скочи от крилото на храма и, че ще бъде понесен на ръце. Но Христос отказва, той не иска да е над земните закони, а решава да се подчинява на тях, т.е. решава да стане напълно човек, да умре на кръста като другите двама разбойници, без да прави чудеса, за да се освободи. Нашия път не е да отричаме земния и физически живот, нито да ставаме напълно независими, защото сме зависими от всичко – от слънцето, от въздуха, от водата, от любовта на другите хора, от възпитанието, което сме получили, от уроците. Ние сме станали хора и се разкриваме като хора, благодарение на другите човешки същества. Обществените системи имат нужда от нашата активност за да бъдат оживени, защото в момента те са отражение на нашето мървто абстрактно мислене.

Разбирането и размислите върху произхода на шаблона за настроението “извън матрицата” могат да ни помогнат да насочим вътрешните си сили не в инволюционни идеи, а да търсим развитието.

“И не бива да се учудваме, че ако правилно вникнем в източното светоусещане, ще открием там не друго, а един подчертан материализъм, защото то не стига до духовните първоизточници на Майя, а чисто и просто се стреми да избяга от материалния свят. А това, което пулсира в Посланията на Павел и което занапред ще се разпростре под видима форма из цялата Земя, представлява едно истинско душевно учение, макар и в зародишен вид.” – Рудолф Щайнер

Ето какво казва Учителя:

В миналото много отшелници прекарвали в горите, в пустините; там са изучавали Христовото учение и са оставили ценни знания и опитности. Трябва ли и ние да се подвизаваме като тях ? Не, ние ще използуваме техните знания и опитности, като школа, която трябва да изучаваме. Сегашните светии трябва да живеят между хората, да опитат тяхната омраза и студ. Само така те ще възприемат любовта и ще дадат път на Божественото в себе си. Онези хора, колкото малко и да са те, посветили живота си в служене на Бога с любов, са в състояние да подобрят положението на своя народ в материално, социално и политическо отношение. От тях зависи всичко. Проследете историята на човечеството и ще видите, че е така. Бъдещето на един народ зависи от дейността на духовните хора в него.

И в новата култура всеки трябва да посвети сърцето си за служене на Любовта. Това не подразбира, че трябва да напуснете живота си, да станете отшелници. Вие трябва да се стремите към красивия, към великия живот. Не мислете, че като станете отшелници, ще бъдете добри. Добротата на човека седи в сърцето, което той е посветил на Любовта. В това сърце блика светлина; в това сърце блика живот. Човек с такова сърце знае, кой от какво се нуждае и може да му помогне. Отдето мине, той знае вече, какво трябва да прави. Целия ден, от сутрин до вечер, той е зает да помага.

 

Калоян Гичев, есента на 2017 г.

 

Абонирайте се за новите публикации и се присъединете към още 3 818 абонати.