За обожествяването на Исус Христос

 

За обожествяването на Исус Христос

Скоро, в лекция на тема за ранното християнство, попаднах на теза, че обожествяването на Исус Христос е започнало няколко века след събитията на Голгота. Лекторът твърдеше, че това е станало, след като приближените, които са имали физически срещи с Христос са си заминали и т.н… и Исус от човекът, Учителят е превърнат в Бог. Това е теза, която за съвременното разбиране и начин на мислене е донякъде разбираема. Но тези твърдения не са верни и сега ще аргументирам защо. Но нека, преди това, само за момент да се спрем на въпроса защо е необходимо този въпрос да бъде осветен. Необходимо е да се покаже и тази страна, тъй разбирането на Христовото същество е важно за бъдещето на човечеството. Нека си припомним думите на Учителя:

“В бъдеще ще има една единна религия за цялото човечество, по цялото земно кълбо. Тази религия ще бъде езотерическото Християнство. То ще бъде мировата религия.” Още по темата може да видите във филма: “Учителя за Христа”.

(Изказвания със сходен характер – за бъдещето на християнството, можем да намерим при Слава Севрюкова, Ванга, Рудолф Щайнер и други.)

Нека сега да разгледаме аргументите, с които отхвърляме твърденията изказани на лекцията за ранното християнство. Ще е съвсем лесно, трябва да прочетем само малко от Евангелието на Йоан:

“В начало бе Словото; и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. … И словото стана плът, и всели се между нас (и видехме славата негова, слава както на единороднаго от Отца,) пълен с благодат и истина.”

Следователно още Йоан Богослов ни посочва кой е Христос, дори още в началото на Евангелието си. От тук нататък горната теза, че обожествяването на Христос е нещо случило се векове след събитията на Голгота и е несъстоятелна.

След като всичко това вече е ясно. Нека да прочетем какво казва и Рудолф Щайнер:

“От няколко столетия всред човечеството, което все повече се поддава на материалистическото светоусещане, се оформи истинско отвращение спрямо подобно схващане за историческото развитие, както то е изразено още в първите думи от Евангелието на Йоан. Помислете само върху това, че първите думи не допускат никакво друго тълкуване, освен че в Исус от Назарет, живял в началото на нашето летоброене, се въплъщава едно Същество от най-висш духовен ранг. Говорейки за Исус, авторът на Йоановото Евангелие не можеше да стори друго, освен да започне с това, което той нарича „Словото“ или „Логоса“; и той не можеше друго, освен да каже:

„Това Слово беше В началото и Всичко стана чрез Словото.“ (1, 2-3) или чрез „Логоса“. Ако вземем тези думи в тяхното истинско значение, трябва да кажем: Авторът на Йоановото Евангелие се вижда принуден да означи първичното начало на света, най-висшето, до което може да се издигне човешкият дух, като Логос, и да заяви: „Всички неща станаха чрез Логоса, първопричината на нещата!“ А после продължава и казва:

„И този Логос стана плът и живя между нас“ (1, 14)

Последното не означава нищо друго, освен: вие видяхте този, който живя между нас; вие ще го разберете, само когато го приемете в смисъла: ето, в него живя същият принцип, чрез който бе създадено всичко около вас – растенията, животните, хората.

Ако не искаме да тълкуваме произволно, трябва да кажем, че в смисъла на този документ някога в човешко тяло се е въплътил един принцип от най-висше естество. Нека сравним предизвикателствата, които поражда такава представа в човешкото сърце, с онова, което твърдят днес някои теолози. В днешните теологически съчинения Вие ще прочетете или пък в лекции ще чуете под една или друга форма следното: Ние не апелираме вече към някакъв свръхсетивен принцип; за нас най-скъп е онзи Исус, когото ни описват първите три Евангелия, защото тъкмо той е „скромният човек от Назарет“, близък на всички хора по света.

В известен смисъл, този възглед е станал истински идеал за много теолози. По начало хората се стремят да поставят всеки исторически факт на еднакво равнище с обикновените човешки възможности. Ето защо те се смущават, когато пред тях се изправя такава висша индивидуалност, каквато е Христос от Евангелието на Йоан. Те говорят за него като за един апотеоз на Исус, „скромния човек от Назарет“, който им харесва, защото си казват: „Ние имаме също и Сократ, както и други велики мъже.“

Той се различава от всички тях, но когато говорят за „скромния човек от Назарет“, хората си служат с критерии, взети от баналното ежедневие на човечеството. „Скромния човек от Назарет“ ще намерите не само в многобройни теологични статии, но дори и в академични теологични съчинения, в т.н. „просветено богословие“; и то е свързано с появилото се от няколко века материалистично мислене; защото това човечество вярва, че съществува само физическо-сетивният свят, и че само той има значение. В онези епохи от развитието на човечеството, когато погледът на хората все още можеше да прониква в свръхсетивния свят, те можеха да кажат: „Навън, в чисто външните си прояви, една или друга историческа личност може да бъде сравнена със „скромния човек от Назарет“ обаче всичко, което живя като духовна и невидима същност в тази личност, този Исус от Назарет е единствен!

Но след като човечеството изгуби способността да вижда в свръхсетивния и невидимия свят, то се лиши и от критериите за всичко, което се издига над средното човешко равнище, и това се прояви особено в религиозните схващания за живота. В това отношение не се поддавайте на никакви илюзии! Най-напред материализмът проникна именно в религиозния живот. За духовното развитие на човечеството, материализмът е много, много по-малко опасен когато се проявява в обясненията на външните естественонаучни факти, отколкото когато се промъква в самото схващане на религиозните тайни.“

 

Калоян Гичев, 21 ноември 2017 г., Велико Търново

 

Абонирайте се за новите публикации и се присъединете към още 3 875 абонати.