Биткойн - дълбаене в нищото или на другаде

“Да мислиш, че спечелил би без труд,
то значи да живееш като луд.”

Един опит за размишление по темата:

Темата за Биткойн става популярна и разбира се, интересна – с възможността за добри доходи. Понякога може да има една лека мисловна въздишка: “ако се бях включил по-рано”. Но такава “въздишка” може да се породи в най-различни области на живота. Пред кого ли не е стояло това събитие – да прозре дадено нещо и да се яви в него леко съжаление, че не е прозрял по-рано? Разбира се, в такива случаи – чувството за благодарност, че вече прозрението е настъпило е далеч по-хигенично от гледна точка на чувствения свят, който е в нас. Такава е ситуацията пред нас човеците – споделяме общи качества в развитието си, както растенията в градината споделят общи условия.

Нека да се върнем на биткойните – да кажем, че слабостта да имаме желание за бързо забогатяване е част от съвременна епидемия, разпространяваща се в чувствения ни живот. Може би това е една болест на човечеството, която с времето ще преодолеем. Може би някъде в прехода от абстрактно към живо мислене – някъде там, където започнем да виждаме реалността и се освободим от удобните понятия и лесните шаблони, там някъде ще оставим много илюзии, които възприемаме за истина. С биткойните не можем да забогатеем бързо – те се придобиват бавно и все по-бавно, освен ако нямаме суперкомпютри. И ето тук стигаме до същността на изложението. Зад биткойните стои не човешки труд и принадена стойност, не нещо, което е съзидателно и направило света по-добър, нещо полезно за някого. Не, зад биткойните стоят изчисления от машини и спекулации, извършвани от хора. Разбира се, това може да се каже донякъде и за съвременните традиционни валути, но нашата тема сега е биткойнът, а където нещата съвпадат – то проблемите са общи. И все пак – зад крипто валутата стои много по-малко от човешкото, от човешката съзидателност и много повече от машинното и спекулативното.

Забележете:
Платежните единици биткойн се създават като възнаграждение за извършена изчислителна работа по криптиране, при която потребителите проверяват съществуващите блокове от блоковата верига и създават нови с помощта на изчислителната мощ на компютрите си. За да е легитимен, всеки блок трябва да съдържа доказателство за извършената работа, което подлежи на проверка от другите участници, когато на свой ред получат нов блок за изчисление. Процесът на придобиване чрез изчисления се нарича „добиване“ или „копаене“ (на английски: mining или на английски: digging). Добиването е замислено така, че да са необходими значителни изчислителни ресурси… (Източник: Уикипедия)

Явно тук сме изправени пред следното нещо: благата и ресурсите, създавани от хората, са обменяни на база на изчислителна мощ.

В случай че направим аналогия с копаенето на злато, все пак има значителни разлики. Зад добива на златото стои повече човешка душевност. А освен това зад физическата материя стоят същства, можем да кажем дори правомерни същества, които подпомагат еволюцията на човечеството. Зад криптовалутите вероятно също стоят същества, но от тези, които пречат на еволюцията.

Изглежда, че биткойните са един опит за нещо, което в бъдеще би могло да заеме значително по-голяма част от стопанския живот на човечеството и той да бъде контролиран все по-малко от човешкия ум, човешките чувства и воля.

Все пак вероятно биткойните нямат такова бъдеще поради особеностите, които тази крипто валута има. Освен спекулации и прибирането на реални пари за сметка на изчислени от машини биткойни – това явление едва ли ще има значително влияние над световната икономика. Т.е. биткойните в момента са инструмент за финансови спекулации.

Сега ще направя една аналогия, която в известна степен може да звучи пресилена, но това е с цел да акцентирам върху още един проблем. Моля, приемете това само като аналогия, без претенции да бъде твърдение – в даден контекст бихме могли да разгледаме криптовалутите като “печата на Звяра”, а не чипирането или друго действие, защото тук става въпрос за замяна на човешкото с машинното или по-скоро със сили, които изместват човека в една от най-важните сфери – управлението и импулсирането на стопанския живот. По този начин всъщност човешкият труд и деятелност, чиито плодове излизат на пазара, ще носят “печата”, защото в основата ще стоят не съзидателни човешки сили, а други, демонични сили.

Вероятно за преодоляването на това явление ще трябва да се активират мощни сили в човечестото и от криза да се стигне до освобождение (или при неуспех – до оковаване, ако тези сили останат спящи). Това няма да е лесно. А отричането на стопанския живот в смисъл – “извън матрицата”, когато имаме да даваме, а като имаме да взимаме – по удобство, това отричане е безплодно. Ние трябва много добре да познаваме стопански живот, силите, които стоят зад него, за да може да търсим по-адекватни начини за устройването му. В този ред на мисли трябва да познаваме връзките между стопанската сфера, духовно-културно-образователната сфера и правовата сфера. В момента в съвременните държави тези сфери са смесени неправомерно, което води и до социални катастрофи, но вбъдеще, изправени пред все по-големи кризи, ние можем да намерим сили да ги разберем и устроим не според мислите си, а според духовните необходимости и задачите на настоящата епохата.

Биткойните и сега се копаят. Нещото, което променя всичко, е съзнанието. Ние трябва да имаме будно съзнание за случващото се и тогава и промените ще се случват. Със спящо, сънуващо празни понятия съзнание, ще се изправяме пред все по-големи кризи и събития, които ще ни оковават и ще изтласкват човешкото, заменяйки го с друго.

Вероятно криптовалутите и стоящото зад тях изместване на човека и човешкото ще продължат. Материалистичният интелект ще шества в култовете, които създава. Борбата с това вероятно е обречена, но разбирането и будността ще помогнат на човешкото да премине и през това изпитание. Зависи от нас. Все повече всичко зависи от нас и нашето будно съзнание. Революциите, най-често, са събития завладяни от сродни на стоящите зад биткойните сили. Така че те на са средство за разрешаване на задачите, а по-скоро за тяхното усложняване.

И колко хубаво от една страна, че няма кой да свърши работата вместо нас, нали! Нито държавата, нито църквата, нито квантовият преход, нито ню ейджът, нито интелектът. Само ние – с будно съзнание, с благороден и обичащ чувстващ свят и с добра воля.

Моля, да приемете тази публикация като опит за отправяне на вниманието по един въпрос от една гледна точка. Ще се радвам на коментари и мнения.

 

Използвани спомени от прочетени и изслушани автори и книги:

  • Рудолф Щайнер: “Тричния социален организъм”, “Духовете на мрака” и други;
  • Димитър Мангуров – лекции.

 

Калоян Гичев, февруари 2018 г., София.