Да вярва човек, това не значи, че не трябва да работи

Да вярва човек, това не значи, че не трябва да работи

Всеки човек трябва да работи. – Ама аз вярвам! – Това не е достатъчно. Да вярва човек, това не значи, че не трябва да работи. И при най-голямата вяра човек пак ще преживее разочарования, но като работи, той ще трансформира състоянията си. Аз познавам хората, зная кой от тях ще ме излъже, но все пак вярвам. Аз вярвам в доброто на човека. И при най-големите му слабости, аз вярвам, че има нещо добро в него, че той може да се изправи. Колкото пъти да ме излъже, аз пак вярвам, че ще излезе човек от него. Това е качество на Бога. Когато всички хора се откажат от някого и престанат да му вярват, Бог остава последен при него и му казва: Не се страхувай, тази работа ще се оправи. Ти ще успееш, ще излезе човек от тебе. И наистина, както казва, така става.

Вярвайте в Онзи, Когото обичате! Вярвайте и в себе си, когато обичате! Любовта е мярка за нещата. Когато Бог ви люби, това е реалността в живота. Когато ние любим, и това е реалност. Вън от любовта никаква реалност не съществува. Щастието се определя от любовта. Без любов животът не е реален.

 

Откъс от “Свободно даване” – беседа от Учителя Беинса Дуно, държана на 22 август 1937 г.

 

Абонирайте се за новите публикации и се присъединете към още 4 329 абонати.