Учителя: Болшевиците ще изорат нивата

Болшевизъм има три вида: едни носят празни меховете; други ги пълнят; а трети влагат сила в тях. Сегашните болшевици правят сами формите – по съветски управляват. Тия болшевици са евреи. Сега Мардохай управлява.

Вторите болшевици ще видите кои са.

В крайните елементи се забелязва стремеж за духовна култура. Те съзнават, че имат нужда от честен живот, от морален живот. Нашите болшевици и тия в света са демократични души, т. е. то е едно събуждание на расовото съзнание и откриване път към споразумение. Сега трябват духовните хора. Болшевиците ще изорат нивата, после ще дойде дъждът и духовните хора трябва да поемат готовото семе и да засеят, и с влековете да завличат и засипят посятото. Това е вълна, която не ще може да се спре. Духовните хора трябва да са готови за работа.

Казвам: Няма по-неприятно нещо за мене от това, да срещна човек, който не говори истината. Ето защо, аз изисквам от българските владици да вършат всичко по убеждение и любов. Ако постъпват така, аз съм с тях. Не постъпват ли с любов, не съм с тях. Нека дадат на българския народ нещо повече от това, което аз давам. Нека му говорят истината. Това иска Христос от всички. Каква полза ще има България, ако очаква да дойдат страданията, както на Русия? Чрез страдания ли тя трябва да разбере истината? Защо българите не вземат поука от Русия? Ако българските управници и духовенство не вземат поука от страданията на руския народ, и тук ще дойде същият закон. Те сами тласкат народа си към бедствия. Мислите ли, че и в България няма да дойде същият закон? Ще дойде, но ние искаме да го предотвратим. Аз не искам православната църква да хвърли дрехата си, но да приложи закона на любовта. Нека всички владици и свещеници кажат: Ние искаме да служим по любов и без пари. Нека те първи дадат пример. Нека любовта излиза от сърцата им и облива окръжаващите. Но те трябва да се откажат и от месото. Има изобилно храна за тях: ябълки, круши, ориз, жито. Като опитат тази храна, ще разберат смисъла на много неща. Тогава, като се срещнем, ще се познаем и ще кажем: Това е доброто семе, паднало на добра почва. Какво обсъжда духовенството днес? Защо идвали при мене хора? – Защо да не идат? Обществото отпадало, и причината за това съм бил аз. Аз не искам да ви спъвам, но казвам: Вие сами направете реформи и посейте навсякъде любовта. Нека църквата се пълни с хора. Аз ще се радвам, ако любовта е в църквата. Още повече ще се радвам, ако любовта е в сърцата на хората. (Откъс от “Добра земя” – 1922 година)

Питам: Защо грешат съвременните хора? – Защото те искат със своята грозота да бъдат велики хора. С грозотата си човек не може да бъде нито велик, нито гениален. Когато човек се влюби в Бог, само тогава той ще придобие Божественото в себе си, само тогава ще стане велик и гениален. Кога стана Толстой велик? Като четете живота на Толстой, виждате, че той се молеше на Бог за пробуждане на висшето съзнание у него. Той беше дошъл до самоубийство, но щом се влюби в Бог, каза: „Досега аз бях само един разбойник, и животът нямаше смисъл за мене, но сега вече придоби смисъл и разбирам, за какво трябва да живея. Два разбойника има в света: единият е този, когото разпнаха на кръст заедно с Христос. Той се молеше на Христос да помене и него в Царството Божие. Другият разбойник съм аз, но още не съм разпнат. Какво трябва да правя сега?“ След това в ума на Толстой се роди свещената идея да посвети живота си на Бог. От този момент в живота на Толстой стана голям преврат. Ако руският народ и руското духовенство бяха приели възвишените идеи на Толстой, те щяха да бъдат сега в съвсем друго положение от днешното. Аз не говоря за външния живот на Толстой, но за вътрешния; аз не говоря и за неговата първа литературна деятелност, към която се отнася романът „Война и Мир“, но имам предвид една от неговите последни работи – романа „Възкресение“, в който Толстой се опита да примири личния си живот с Бог. Той намери разрешение на този въпрос, но нямаше условия да го прояви и затова трябваше да замине за онзи свят, а Русия да преживее един голям катаклизъм. В сътресенията, които и до сега още преживява руският народ, се изрази събралата се от хиляди години негова карма. Дворянството, духовенството, както и целият руски народ трябва да се пречисти и да се пробуди в него Божественото съзнание, след което Толстой отново ще дойде между руския народ, за да завърши започнатата си работа. Божието дело никога не пропада! – Такъв е законът. Всяко възвишено и благородно дело, което е започнато веднъж, ще се завърши, но затова се изисква вяра. Човек не може да свърши всичката си работа само в един живот. Колкото свърши в един живот, той трябва да е доволен и да бъде готов, като дойде ангелът на смъртта да си замине… (Откъс от “Дело свършено” – 30 януари 1927)

Та казвам: Кой е виноват? Не е виноват руският народ. Виновати са управниците. И в еврейския народ бяха виновати свещениците, фарисеите, книжниците, които ръководеха народа. Заради тях страда целият еврейски народ. И в славянството, тъй наричаме ние управляващите в Русия – и те да знаят. Аз се чудя, които поддържаха болшевиците, поддържаха науката. В човека има религиозно чувство. Ако хората за 100 години възприемат безбожието, по същество. Ако го приемат, главата ще се спити. След 200 години главата ще се повърне назад. Долната челюст ще изпъкне и ще замязат на животните. Единственото нещо, което облагородява хората, то е Божественото чувство. То подига човека. Той е човекът, направен по образ и подобие на Бога. Онази религия, която не дава красота на човешкото лице, на човешкия череп. Онази религия, която не дава красота на човешкото тяло, тя не е вярна. Животните нямат религия. Мене много пъти са ми правили възражения. Казват всичките тия заблуждения съществуването на религиите, е погрешно схващане. Които казват, Господ е създал религиите, това е погрешно. Казвам: Блажени животните, които нямат никаква религия. Какъв е техният живот? По-добър ли е? Между тях има ли съгласие? Две кучета заедно, месото дават ли си? По-голямото вземе месото от по-малкото. Дойде друго по-голямо, то натисне голямото куче и му вземе кокала. Каква идея имат? Кучето мисли като нас. Една кост ще направи нещо. Казвам: Ние сме в една епоха, в която този, недостъпният свят за нас става достъпен. Иде нещо ново в света, което нас ни смущава. То иде като страдание. Ние се плашим за бъдещето, което иде. Какво ще стане с нас? Хубаво, какво има да се плашим? Ако ние вярваме в Онзи, Който (е) създал вселената, и че всичко е разумно и Този, Който (е) начертал пътищата на земята, на слънцето, да се движат, който предвидел условията за всеки един живот, приготвил храна и условия за всички. (Откъс от “От Неговите ученици” – 19 октомври 1941 г.)

И ако православната вяра беше толкова права и силна, тогава как допуснаха те болшевизма вътре в Русия? Едно учение с такива порядки дойде в Русия, [в] която минаваше за много набожен руският народ. Значи в Русия това имаше – една добра заложба, за да вървят в Бога, и там Христовото учение не се прилагаше. (Откъс от “Земята като училище” – 22 декември 1935 г.)

 

Казвате, че има много болшевики, не знаете, какво ще стане вас Не се безпокойте. Вие се плашите, че реката е придошла, че водата се е вдигнала на височина четири-пет метра и причинява пакости: вдига къщи, огради, отнася животни, хора. Вие се страхувате, че тя ще отнесе целия свят. Не се страхувайте. Това ще трае, докато се стопят снеговете. Щом всички снегове се стопят, водата ще почне постепенно да спада и ще се прибере в коритото си. Болшевиците са сили, събирани от хиляди години. – Какво ще направят те? – Ще кажат на хората да не си правят къщи край реките. Само така ще се оправи светът.

Казвате, че болшевизмът е лошо нещо. Не е така. Болшевиците ще направят корекция в живота на богатите хора. Бог ги изпраща като бирници, да вземат от богатите това, за което от две хиляди години нищо не са плащали. Богатите хора не изпълниха своите задължения към Бога.

Какво представят болшевиците? Те са бирници на Бога. Дали вие ги признавате, или не, това е друг въпрос. Аз гледам на въпросите другояче и зная, че всичко ще стане така, както трябва. Ето, и Павел беше един от правоверните, но убеждението му се измени. Той отиваше от Ерусалим за Дамаск – един културен център, и падна от коня си. Тогавашните християни бяха болшевици, които застрашаваха старата култура, затова ги гонеха и преследваха, да ги накажат. Срещна го Христос и го запита: Савле, защо ме гониш? Защо гониш моите хора? Савел запита: Какво искаш от мене, Господи?

Казвате: Тогава всички да станем болшевици. – Ако всички можете да възприемете болшевизма на равностранния триъгълник, в който обичта, любовта и духът крепят нещата, станете болшевици. Но болшевизъм, който убива хората, не е истински, това е революционерство.

Сега аз ви говоря върху тоя въпрос, за да не се плашите. Защото всички обществени явления вървят по определени закони. Това, което става сега в Европа, е предвидено. Всеки народ си има своя програма и своя роля, която трябва да изиграе. Никой не е виновен за това, което става днес в света: нито французи, нито англичани, нито германци, нито руснаци. Всеки народ си играе своята роля. Виновни са ония, които не разбират Божиите закони и едни на други си пакостят. Ония от болшевиците, които не разбират Божиите закони, казват: Да избием и да обесим богатите. Бог им казва: Няма да колите и да бесите! Аз и друг път съм казвал: Човек няма право да беси и да убива! (Откъси от “Господ му рече” – 6 април 1919 г.)

Някои мислят, че болшевиците ще оправят света. Те ще го объркат, но няма да го оправят. Там дето има убиване и бесене, животът не може да се оправи. Болшевиците са незаконните деца на аристократите и царете. Това незаконно дете казва на баща си: Ти ме изостави, пусна ме в света да скитам, от всички гонен, хулен. Намерих те вече и ще ти отмъстя за злото, което ми направи. Днес турят ръка на собствеността, без да се замислят, какво всъщност е собственост, Собственост е само онова, което носим в себе си. На тая собственост никой не може да посегне. Земята не принадлежи на никого. Никой не може да я владее. Тя е условие, средство, общо достояние на всички. (Откъс от “Като го видя Петър” – 20 април 1919 г.)

От години говоря на българите, но те не разбират и не слушат. Те не знаят, че щом сляза от това място, болшевиците ще дойдат. Аз говоря за мир и любов, за Божествения принцип, който ще спаси човечеството. Ние трябва да се молим да дадем път на Божествения принцип в себе си. Откажем ли на тоя принцип, ще дойде омразата.

Казвам: Съществуват два вида болшевици. Едните наричам бели светли болшевици. Те не си служат с насилия и ограничения. Аз съм с тях и ги поддържам. Другите наричам тъмни болшевици. Те си служат с насилието. Те са стари болшевици, с нов надпис. Те трябва да разберат Христовото учение и да го приложат. Щом сме дошли на земята, трябва да се ползуваме от Христовото учение. (Откъси от “Кога се молиш” – 27 април 1919 г.)

Хората от света казват за някои “ето тези са благочестиви християни”. В какво се състои тяхното благочестие? – “Ходят редовно на църква”. – Не, не, църквата, това сме ние; тези живи тела, това са църквите. Ако не можем да живеем един чист, почтен живот, какво ще стане с нашите църкви? Какво стана в Русия? Русия не послуша гласа на Толостоя, който бе глас на Бога Живаго. И духовенството доведе болшевизма. Болшевизмът, това е камшикът на Бога в Христовата ръка. (Откъси от “Новото човечество” – 19 август 1920 г.)

Болшевиците искат да спечелят на своя страна другите страни чрез дипломатическа война. Тяхната шпионска мрежа е първа в света. И англичаните се уплашиха от тях- пари идват в Англия, отгде обаче, не може да се узнае. Те са “Бог хак” – Божи камшик, но не са Христовият Дух. (Откъс от “Съвети от Учителя” – 2 януари 1921 г.)

И руснаците разчитаха на свети Никола, но отидоха. Като дойдоха болшевиците в Русия, повече от три милиона народ трябваше да излезе вън от пределите на своето отечество. И ти, ако не мислиш правилно, ще дойдат болшевиците да турят ред и порядък в твоите мисли. Какво трябва да правиш? Ще мислиш, преди още да са дошли болшевиците у тебе. Казвате: това е руският болшевик. – Оставете настрана руския болшевик. Питам: какво ще правиш ти, ако руският болшевик дойде у тебе? Под „болшевик” аз разбирам всеки, който дохожда в дома ти, разрушава старото и поставя нов ред и порядък във всичко. Когато дойдат разбойници в някоя къща, мислите ли, че след като си заминат те, всичко ще бъде в ред и порядък? Обаче, това е само отрицателната страна на болшевизма. Той има и положителна страна. (Откъс от “Чрез Него стана” – 14 юли 1930 г.)

 

Откъси от беседи от Учителя Беинса Дуно. Съставител: Калоян Гичев, 2018.