За следването на сърцето

Правете наблюдения, щом мислите и във вас има известно безпокойствие, то се дължи винаги на сърцето. Когато сърцето ръководи, в мислите винаги има безпокойствие. Когато умът работи, тогава има чистота, човек е тих и спокоен, невъзмутим, тогава човек се повдига.

Ще знаете, когато умът работи сам, човек всякога е тих, а когато сърцето ръководи, човек всякога се намира в едно състояние тревожно: реши едно, смени го – все прави и все недоправи. Казва: „Еди колко книги ще прочета, туй ще направя, онуй ще направя“, и в края на краищата нищо не направя. Всеки ден хиляди желания сменява, все решава, решава. После, като го попиташ: „Защо не го направи“, каже, че условия няма. Аз наричам сърцето е едно дете, което знае само да яде. Ако майка му е сготвила нещо, то всичко изяжда. Но не е ли приготвила нищо, целия ден ще има само цирикане. Такова нещо е сърцето. Англичаните го наричат: „място на постоянно безпокойство.“ Когато дойдат тия състояния, ще ги познавате, те са на сърцето. То е детинско състояние, едно детинско своенравно състояние. От неща нищо и никакви, които пет пари не струват, някой минал и те побутнал, дигнеш цял скандал. Детински работи са това. Такова е състоянието на сърцето.

 

Откъс от “Законът на внушението. Закон за равновесието” – беседа, държана от Учителя Беинса Дуно на 28 декември 1924 г., Младежки Окултен Клас, София.