Приказка за Вяра, Надежда, Любов и майка им София

Приказка за Вяра, Надежда, Любов и майка им София

Някога в далечни времена, когато на света не били познати много неща, в къщичка една живеела жена с трите ѝ красиви и добри деца.

Къщата била построена така, че се виждала цялата земя на едно много, много високо място. Майката се казвала София, тя била мъдра и справедлива жена, май нямало друга като нея на света. Тя се грижила чудесно за трите си дъщери – Вяра, Надежда и Любов и те растели с радост, разбирателство и задружни детски игри.

Един есенен ден, както децата си играели в градината, до тях кацнал бял гълъб, който носил в човката малка торбичка. Приближил се до момичетата и я оставил. Вяра, Надежда и Любов взели чудния дар, отворили го и вътре намерили три житни семенца и един орех. Те се зачудили какво да правят с тях и отишли да ги покажат на майка си. Когато ги видяла, София се усмихнала и притаила дъх. Помълчала малко и не след дълго казала:

— Скъпи мои деца, с тези зрънца могат да направят чудеса и да нахранят много хора по света, но е необходимо да им помогнем за това!

— Но как така, мамо? – казали в един глас момичетата.

— Сега те са само три на брой и са малки и крехки, но вие имате възможност да им предадете от вашите знания и сили и те да пораснат и да се справят с всички трудности. Сега ви моля да помислите как бихте могли да помогнете на житните зрънца и кога бихте постигнали най-голям успех.

Трите момичета се погледнали, помълчали малко и в един глас казали:

— Най – много успехи имаме, когато работим заедно! Вяра никога не изпитвала съмнения, че работите ще се наредят, Надежда винаги ходила усмихната и подкрепяла всички добри идеи докрай независимо от трудностите, а Любов разбирала и знаела всеки от какво има нужда и можела да прави така, че всички да се чувстват добре.

Тогава Любов станала и хванала двете си сестрички за ръце и в този миг те се превърнали в нейни крила. Така Любов полетяла на крилете на Вярата и Надеждата, вземайки трите житни семенца. Поставила ги в най – плодородната земя, но дори и там било тъмно и студено, а те били толкова крехки и несигурни и не искали да остават сами, но те не били, защото Любов ги обляла с цялата си топлина и грижа, толкова силни, че и най-големият студ да не може да ги прекърши, Вяра ги погалила нежно като тих полъх и им дала сили, че всичко е наред и те имат сили да се справят с трудностите. Надежда им се усмихнала толкова красиво, както само тя можела, и им продумала, че те са много здрави и в тях има голяма мощ да растат силни и красиви и да направят нещо велико – хлябът за хората.

Така житните зрънца придобили силите на Вярата, Надеждата и Любовта и благодарение на това се превърнали в големи житни класове и така години наред те следвали напътствията на трите сестри. Ако и днес за вас има хляб, то е защото житните зрънца все още растат с Вяра, Надежда и Любов, с тях можем да растем, да се учим и успяваме и ние, защото Вяра, Надежда и Любов с радост желаят да помогнат на всички.

А може би се питате какво станало с ореха, който донесъл гълъба в торбичката…Той, както житните зрънца, също приел силите на трите сестрички, станал красиво дърво и започнал да дава плодове. Вяра обгърнала негова зелена обвивка, която да няма съмнение, че ще устои на всички трудности. Надежда направила неговата черупка много силна и здрава точно каквато била и тя, а Любов се спотаила в сърцевината на ореха и го направила вкусен, полезен и щедър към хората. Такива чудеса трите сестри се радват да правят неуморно.

Затова те обикалят цялата земя и помагат на всички живи същества да растат и да осъществяват своите добри дела. Те са толкова вълшебни, че могат да бъдат навсякъде и във всички ни, а ние бихме могли да ги приемем и да се радваме на добри успехи и щастие. Пожелаваме го на всички от сърце.

Приказка за Вяра, Надежда, Любов и майка им София