Началото… от Емине до Велека през 20 български планини

DSC_1124

Нощувка на плажа на Иракли в компания от добри приятели. Палатки на пясъка, тичащи деца, все още прохладно море. Почти пълна луна, изгряваща от морето и осветяваща нощта ни.

DSC_0994

На сутринта, без да бързам си приготвям багажа. Къпане в ободряващата морска вода. Повечето приятели могат да дойдат някъде по маршрута, но с морето се разделям за два месеца. Качваме се на колите и до с.Емона. От там до н.Емине пеш в компанията от снощи. Сбогуване. Получавам разнообразни добри пожелания и съвети. И тръгвам по червения маркер.

DSC_1133

С мен е Галин. Ще вървим заедно два дни. Приятелят ми е човек с широка култура и толкова сходни на моите интереси, че със сигурност няма да скучая и миг. Така по-лесно ще приема тежестта на раницата.

DSC_1119

Багажът ми е оптимизиран до крайност. Благодарение на фирма БГ Агро, имам чисто нова, модерна екипировка, с която спестявам около 5-6кг. тегло. Раница, палатка, пухен спален чувал, водоустойчиво яке и панталон, термо бельо, блуза-полар, две фланелки, къси гащи, кърпа и сандали. Останалото облекло е на гърба ми. Нося си още пакет с лекарства за спешна помощ, челник, компас (никога по-рано не ми се е налагало да използвам), тетрадка и химикал, карта на България. Подробните топографски карти са около 50 броя за моя маршрут, поради което реших, че няма да ги използвам. Твърде много хартия бих употребил, а и тежестта им не е за пренебрегване. Книга със същото тегло, би ми донесла много повече. Сапун, четка и паста, изчерпват тоалетните ми принадлежности. По пътя ще ми донесат прибори за бръснене и сега си спестявам няколко грама. Лек фотоапарат, телефон и зарядни. За храна нося килограм лимец, малко сурови бадеми и зеленчук за първите два дни. Спонсорът ме зареди с лимец на корем, но ще го взимам на порции на различни места. Засега е това. По- нататък ще видим. Въоръжението ми се изчерпва с нож. Острието му е около 10см., заради което не съм сигурен, че е подходящ и за диня. Имам и лютив спрей (за пръв път), против овчарски кучета. Тези добри пазачи, понякога са толкова смели, че не спират и пред дебела сопа. Изпитвам известни угризения, че съм „въоръжен“ с подобно нещо, още повече, че не тая никакъв страх от кучета. Съд за вода с обем 1л. на кръста ми и още един двулитров в раницата. Като че ли това е всичко. Австрийският психолог Алфред Адлер е констатирал: „Главната опасност в живота е, че можеш да вземеш твърде много  предпазни мерки“. Мисля, че не съм в такава опасност.

 

Сайтът на Валентин Грандев – www.vprirodata.com

 

Абонирайте се за новите публикации и се присъединете към още 3 619 абонати.