Сега се обърнете от вашия личен живот към природата. Виждате ли тия камъни тук, защо ли са турени? Те представляват разрушение. Някога това място е било величествено. Тук боговете живели, а сега то е пустиня. Днес хората идват само за екскурзия и бързат да се върнат назад. Сега най-първо ще ви попитам нещо и вие ще ми отговорите. Трябва ли овцата да изневери на своя принцип, да вземе метода на вълка – да яде месо? – Не трябва. Писанието казва, че човек е направен по образ и подобие Божие. Трябва ли тогава той да вземе Божественото и да Го цапа? – Не трябва. Тогава виеОтвори >

„Най-скъпото нещо, което ще ти дадем като слезеш долу – това ще бъде дреха. Ще я наричаш тяло. Внимавай, пази я. Тя е пропускът за това училище и без този пропуск не може да учиш там. Като слезнеш долу ще забравиш много неща. Така трябва. Пази тялото си. Това е най-скъпата вещ, която ще имаш. Безценно и незаменимо е. Пази го, полагай усилия да го поддържаш и не прави компромиси с него в името на нещо друго от онзи свят. Даваме ти тялото като пропуск, за да може да слезнеш и да учиш. За теб най-важно е знанието, което ще придобиеш, със знанието ще сеОтвори >

Мнозина говорят за своето минало. Миналото е отживяло времето си. Настоящето трябва да се реализира. Ако не се реализира, то ще се обезсмисли тъй, както езерото се изпарява, когато в него не приижда вода да го опреснява. Ако няма притоци, езерото непременно ще се изпари. Следователно, докато човек живее със старите си разбирания и постоянно говори върху страданията на Христа, върху Неговия живот, без да прилага Словото Му, в скоро време ще се изпари, ще замяза на пресъхнало езеро. За да не дойде до това положение, всеки ден човек трябва да реализира по една красива мисъл и по едно възвишено желание. Това струва повече отОтвори >

Денят на отворените врати в градина „Вита“ беше дъждовен, чудесен и свеж. Започнахме с разходка по лехите и обсъждане на някои похвати.   Имаше и работа, както в градината слагаме колове, плетем мрежи, по които растенията да се качат, да цъфтят и зреят – така и във вътрешните светове имаме градини, които трябва да обгрижваме, за да получим благословението на плодът на Духа.   Георги Изворски ни обърна внимание върху най-различни въпроси и заедно се опитахме да се докоснем повече до онзи свят, който е вътре в нас.   Радостта весели лицата и сърцата.   Брат Иво беше сънувал сън, че засаждаме розите. Лехата бешеОтвори >

Градинарят открива радостта в цъфналите цветчета, в растящите листенца, в слизащите капки дъжд, в семената, в бликащия живот. Благодарим ти, Господи, за всичко, което си ни дал и за всичко, на което си ни научил. Аум С охлювчетата освен, че се снимаме, имаме и договорка – да ги събираме и носим надалеч, до едни места с буйна растителност, в която да си живеят свободни.   Един млад художник трябва да умее да поглежда на нещата и наопаки… 🙂      Отвори >

Един от великите царе в историята Акбар бил наричан от хората Хранител на човечеството заради доброжелателството и справедливостта си. Той значително укрепил и разширил Индия по времето на управлението си. Царят често обикалял столицата си и се спирал всеки път, когато някой от поданиците му искал да се обърне лично към него с някаква молба. Веднъж той спрял при един просяк, който гръмко го възхвалявал и възклицавал: „Само царят може да ми даде щастие!“ Царят обърнал внимание на един просяк, седящ недалеч от първия, който като че ли възразявайки на първия, крещял още по-силно: „Само Бог може да облагодетелства човека, само Бог може да муОтвори >

„В това първо интервю за национална медия, което Георги Изворски реши да даде, той разказва за първи път за себе си. Акцентът е на лечителските му дарба, но той е много повече от лечител и фокусът на работата му не е там. На многобройните беседи из цялата страна, много хора след лечебните медитации с него се зареждат, лекуват, променят начина си на живот. Всъщност последното е най-важното, за да дойде истинско и трайно изцеление…“ Силвина Белопойчева  Отвори >

Всяка вечер, когато започвала медитация, една котка влизала в храма и се разхождала, отвличайки вниманието на медитиращите. Гуруто наредил по време на богослужение котката да се завързва. Минали години, гуруто умрял, после умряла и котката, тогава учениците в манастира купили нова котка и всяка вечер я завързвали по време на медитация. Минали векове… Учените последователи на този гуру съчинили трактати за ролята на завързаната котка за правилната медитация.  Отвори >

Помнете едно правило: Божествените работи сами идат при нас. Божественото не се търси. Тия работи, които търсите, са човешки. Божествената светлина сама иде; въздухът сам иде – около тебе е. Вие често се заблуждавате, мислите, че като ходите по целия свят, ще намерите Божественото. Човек трябва само да измени своята посока, и Божественото ще го намери. Трябва да усвоим Божественото добре, за да усвоим и човешкото добре. Понеже не сте усвоили Божественото, както трябва, и човешкото, което търсите, не може да усвоите – там правите погрешки. Ако Божественото се усвои добре, и човешкото лесно се намира. И човешкото е необходимо, но то е второстепенно.  Отвори >

Д-р Гайдурков, първата ви книга е озаглавена Човешкото хранене, какъв всъщност е човешкият стил на хранене, този който природата ни е отредила? От много столетия насам науката може много точно да отговори на този въпрос. За жалост тази информация не е много популярна за широката публика, но специалистите знаят, че всеки биологичен вид има своята дадена от природата храна. Само от позиция на сравнителната анатомия, т. е. наука, която разглежда хомоложните и аналожните органи при различни видове, един сравнителен анатом може да каже със сигурност дали едно животно е хищник, дали е тревопасно или пък всеядно. Има редица стигми, редица особености, най-малкото на стомашно-чревния тракт,Отвори >

Взимам думата приятност в прост смисъл. Само добрите неща са приятни. Понякога лошите неща са приятни в началото, а накрая горчиви. Има неща, които в началото са горчиви, а накрая – сладки. На земята почти всички плодове, с малки изключения, в началото са горчиви, после стипчиви, кисели и най-после стават сладки. Растенията имат знание, могат да превръщат горчивината в сладчина. Те изваждат горчивите елементи от почвата и ги превръщат на сладки. Някои растения не прилагат изкуството си, затова плодовете им остават горчиви. В този смисъл, растенията не са тъй невежи, както ги мислят. Те имат обширни познания по своята специалност. Казвам: Следвайте и вие пътяОтвори >

Още отдавна, преди да дойда тук и сега, този който ме изпрати ми каза: „Не забравяй да бъдеш волеви, да прилагаш волята винаги и постоянно. Това е правилния път. Като те пратим долу ще ти бъде трудно, но не по-трудно отколкото можеш да носиш. За по-тежките товари, ние ще се погрижим. Запомни – пътят на волята е пътят на Любовта. Това е твоят път. Не смесвай упорството с воля. В съседно царство на това, в което ще си ти, ще е запазено правилното значение на думата воля – обичам. Волята е онзи импулс, който идва в теб, когато обичаш. Бъди постоянен във воленето, тогава щеОтвори >

д-р Емилова - лекция

…И все повече се тъпчем с какво ли не, и все по-рядко си лягаме между 22 и 24 часа, и не се замисляме, колко малко енергия остава за горките ни мозъчни клетки. А като си легнем, се чудим, как да заспим!  Отвори >

На ученика Докен заръчали да отиде до един далечен манастир. Той много се разстроил, защото смятал, че това ще забави учението му с няколко месеца. Затова казал на приятеля си, по-напредналия ученик Соген: — Моля те, поискай позволение да дойдеш с мен. Има толкова неща, които не зная, а ако сме заедно, ще можем да разговаряме за тях и по този начин ще се уча, докато пътувам. — Добре, — казал Соген. — Но нека те запитам: ако ти си гладен, а аз ям ориз, ще те засити ли това? Ако си сакат в краката, утеха ли ще е за теб, че аз крача сОтвори >

Д-р Емилова: Мигрената и дебелото черво

Става дума и за дебелото черво. Не се усмихвайте с ирония и погнуса! Ще ви разкрия тайната, че голяма част от нашите заболявания се дължат на лошата и неефективна работа на дебелото черво и то по наша вина! Ако, обаче, обърнем малко внимание на непосилния, черен труд, който извършва не чуждото, а забележете – собственото ни дебело черво, ние ще решим много от проблемите си – физически, духовни и материални.  Отвори >

Откъс от „Малкият принц“ Антоан дьо Сент Егзюпери …Но се случи така, че след като дълго бе вървял сред пясъци, скали и снегове, Малкият принц намери най-сетне един път. А пътищата винаги водят при хората. – Добър ден – каза той. Беше стигнал до градина с цъфнали рози. – Добър ден – казаха розите. Малкият принц ги погледна. Всички приличаха на неговото цвете. – Кои сте вие? – попита ги той смаян. – Ние сме рози – казаха розите. – А! – рече Малкият принц. И се почувства много нещастен. Неговата роза му казваше, че тя е единствена по рода си в цялата вселена. А ето че тук, само вОтвори >