Учителят говори - Истина

За Бо­га ние има­ме две по­ня­тия. Ко­га­то из­ли­за­ме от Не­го, ние Го раз­би­ра­ме ка­то не­що, ко­е­то се ог­ра­ни­ча­ва са­мо в Се­бе Си. А ка­то за­поч­нем раз­ви­ти­е­то си, из­хож­дай­ки от край­но­то, гра­нич­но­то и оти­вай­ки към оно­ва, ко­е­то е без на­ча­ло и без край, схва­ща­ме Бо­га ка­то без­г­ра­ни­чен, без­на­ча­лен. Ис­ти­на­та, ко­я­то е из­ляз­ла от Без­г­ра­нич­но­то, е нап­ра­ви­ла не­ща­та гра­нич­ни. Тя е, ко­я­то е изя­ви­ла Без­г­ра­нич­но­то. Бог ка­то Ис­ти­на ни прив­ли­ча, а Хрис­тос по­каз­ва ис­тин­с­кия път на на­ше­то вът­реш­но дви­же­ние към Бо­га. И за­то­ва Ис­ти­на­та е на­со­ка към Без­г­ра­нич­но­то и Без­на­чал­но­то, ко­е­то има връз­ка с ог­ра­ни­че­но­то. Ка­за­но е: „Гла­ва на Тво­е­то Сло­во е Ис­ти­на­та“.(Псалом 119:160, бел. ред.) АОтвори >

Рила планина

От­де­ля­не­то на чо­веш­ка­та ду­ша от Бо­га със­та­вя един от най-ве­ли­ки­те мо­мен­ти в Би­ти­е­то. То­ва от­де­ля­не е из­вес­т­но в ан­гел­с­кия свят под наз­ва­ни­е­то „за­зо­ря­ва­не на чо­веш­ка­та ду­ша“. Ду­ша­та из­ли­за от своя Пър­во­и­з­точ­ник ка­то Бо­жес­т­вен лъч и вли­за в не­о­бят­на­та Все­ле­на, за да из­вър­ши ра­бо­та­та, ко­я­то й пред­с­тои. Ду­ша­та е веч­на. Тя е та­ка веч­на, как­то Бог е ве­чен. Но до­ка­то Бог е аб­со­лют­но не­и­з­ме­нен, ду­ша­та неп­ре­къс­на­то се из­ме­ня, ка­то по та­къв на­чин се раз­ви­ва и до­би­ва но­ви ка­чес­т­ва. Чо­веш­ки­те ду­ши жи­ве­ят и се дви­жат в Бо­га. Те съ­щес­т­ву­ват у Не­го във веч­ност­та, ма­кар и да са се про­я­ви­ли в раз­лич­ни мо­мен­ти. Те съ­щес­т­ву­ват за­е­д­но, ма­кар иОтвори >

Роза

Из­вор на жи­во­та е Лю­бов­та. Лю­бов­та но­си пъл­ния жи­вот. Жи­во­тът ста­ва ре­а­лен, ко­га­то чо­век поз­нае Лю­бов­та. Ако чо­век не раз­бе­ре Лю­бов­та, не мо­же да раз­бе­ре и жи­во­та. Ако не раз­бе­ре жи­во­та, не мо­же да раз­бе­ре и вре­ме­то, в ко­е­то той про­ти­ча ка­то неп­ре­ри­вен про­цес. Ако не раз­бе­ре вре­ме­то, той ще из­гу­би му­зи­кал­ния ри­тъм на жи­во­та и ще из­пад­не в ред дис­хар­мо­нич­ни със­то­я­ния, ко­и­то ще го нап­ра­вят не­щас­тен. Най-ве­ли­ко­то не­що из­вън Лю­бов­та е жи­во­тът. Жи­во­тът е плод на Лю­бов­та. Но Лю­бов­та и жи­во­тът не са ед­но и съ­що не­що. В жи­во­та пос­то­ян­но се из­вър­ш­ват два про­це­са: еди­ни­ят про­цес е про­цес на съг­раж­да­не, а дру­ги­ят – про­цесОтвори >

Изгрев над Рила

Правила за ученика в окултната школа на Учитея Беинса Дуно Ученикът, който иска да учи, трябва да има желязна воля, нищо да не го отчайва. Ученик, който се усъмни и рече: “Докажи, че тази окултна сила наистина съществува”, той не е ученик. В окултната школа няма никакви разисквания и спорове, тя не е школа за проверяване на факти и истини. Ние не се занимаваме с мъртвите истини, а с живите истини на света. Ученикът не мисли, че другите спъват неговия ум, но че той сам се спъва. Той не мисли, че някой може да спъне неговото сърце, понеже светът на чувствата е толкова широк, чеОтвори >

Изгрев на Рила

Естеството на любовта Любовта е най-важният въпрос на живота. Разрешите ли него, ще разрешите всички останали въпроси, от какъвто и характер да са те – личен, обществен, семеен или общочовешки. Любовта е сила, която преобразява всичко и спасява човека. Тя идва в реална, жива форма и премахва всички прегради. Който се домогне до нея, влиза в областта на разумността. Физическата любов е с прегръщане, с целувка. Реалната любов е с докосване, а идеалната е само отдалеч, от разстояние. Физическата любов носи големи промени. Който иска да я опита, трябва да знае, че ще се движи от едно състояние в друго, от радост в скръб, иОтвори >

Рила, Езерния връх

Записано от Боян Боев: Нека кажем предварително няколко думи общо за молитвата. При една екскурзия с Учителя до Мусала, през лятото на 1926 г., се събрахме около него, близо до долното Мусаленско езеро. Във време на разговора един брат попита: „Учителю, защо има нужда да се молим, когато в Писанието е казано, че Бог знае нашите нужди?“ Учителя каза: „Да, Той знае нашите нужди и е приготвил блага за нас, а ние, като се молим, отиваме да си ги вземем.“ Това означава, че чрез молитвата ние влизаме в съзвучие с Божественото, ставаме възприемчиви за това, което е приготвено за нас и го приемаме. Ще поясняОтвори >

Изгрев на Рила

Разговор Първий – Упътвание (25 юни 1900 година) Аз зная самата истина, но и да я изкажа или да я туря във видима форма, ще ли те ползва теб, за когото се говори всичко. Тази истина е велика. Но как стои твоята вяра спрямо Бога, готов ли си да ме послушаш и да изпълниш това, което ще ти кажа? Ако е така, то Бог няма да закъснее в своите намерения да ти не открие това, което трябва да знаеш и което е необходимо за твоя дух. Силата е в търпението, но и то си има своите граници. Защото ако има някой да се нарече дълготърпелив,Отвори >