Не унищожаване на личността в безличното, а покачване към свръхличното

Духът никога не се отразява в едно измъчено лице. Дори това, което човекът трябва да изживее като болка, се преобразява в лицето на мислителя и се появява облагородено. Изразът на болката се показва пречистен в хармоничното лице на мислещия. Измъченото лице е израз на все още непреодолян егоизъм. Науката за духа ни насочва да излезем от себе си навън, но не да се изгубим, а външният свят да ни запази. Тя ще ни изведе от личностното не чрез унищожаване на личността в безличното, а чрез покачване към свръхличното.   Рудолф Щайнер, Събрани съчинения – 96.  Отвори >

Човек трябва да бъде носител на новата мисъл

Сегашните хора не са дошли и не могат да дойдат още до новата, до истинската наука. Те не са готови още за нея. Поради невежеството си в известни области, вместо да направят добро, те ще направят зло. Истински ученият знае, че не само клетките биват смъртни и безсмъртни, но мислите и чувствата на човека също така са смъртни и безсмъртни. Безсмъртните мисли и чувства идват в човека на своето време. Изпусне ли този момент, с него заедно човек изпуща и благото, което тия мисли и чувства носят със себе си. Нещастието на съвременните хора се дължи, именно, на това, че когато доброто минава покрай тях,Отвори >

Орфическата космогония и астрономичното познание на прабългарите

Лекция от 20.03.2017, София, Клуб на Архитекта, Галина Герасимова, Андрей Грива – Общество Бяло братство. – С деня на пролетното равноденствие започва новият астрологичен цикъл, а това, разбира се, го прави най-подходящия ден за празник на древната небесна наука, чиито корени са скрити някъде в хилядолетията. В тъкънта на българите са вплетени здравите нишки на орфическата космогония, астрономичното познание на прабългарите, родило перфектната календарна система, мистичната сетивност на славянството, тайнственото звездно слово на богомилите… Интересът към космичното знание след Освобождението в България се събужда отново заедно със стремежа за нов живот. За да ти влияе звездното небе и всички звезди и слънца на небето трябва даОтвори >

Новият закон

Днес всички хора искат да бъдат физически здрави. Те казват: Здрав дух, в здраво тяло. Физическото здраве се обуславя от два елемента: от въздух и от храна. Следователно, ако диша правилно и ако се храни правилно, човек ще бъде здрав. Дишането и храненето са два процеса, които съществуват и в духовния свят. Вътрешната или духовна страна на дишането е правилното мислене. Вътрешната, духовна страна на храненето е правилното чувстване. Значи, между дишането и мисленето, както и между храненето и чувстването съществува тясна вътрешна връзка. Ако дишането не се придружава от вътрешна мисъл, и ако храненето не се придружава от вътрешно чувство, тия два процеса неОтвори >

Рудолф Щайнер: Абстрактни понятия и живи идеи

Имаше един момент, когато абстрактността като жизнен принцип, достигна своя връх. Всичко е необходимо – разберете ме правилно – не искам да критикувам всичко наред, не изхождам от симпатии и антипатии когато говоря, аз характеризирам научно. Не порицавам триумфа на епохата на абстрактните мирови идеи, не ме разбирайте така. Тази епоха беше тогава, когато с изключителна абстрактност бяха провъзгласени идеите: Свобода, Равенство и Братство. Те бяха провъзгласени с чиста абстрактност. Говоря не от консерватизъм или реакционност, а характеризирам развитието на човечеството. Призивът за Свобода, Равенство и Братство, раздал се в края на 18 век, звучи не от душевното, а от мислещия мозък. И в 19Отвори >

Биодинамична характеристика: април 2017 г.

Навлизаме в месец април с надежди за по-правилен ритъм на работа след големите промени през март и незавършените планирани дейности в градината. Тези надежди се подкрепят и от двата пълни цикъла на Луния месец. Започваме с Низходяща Луна от 3-ти до 17-ти и Възходяща от 18-ти до 30-ти. Първият период ни дава възможност да довършим резитбата и засаждането на плодни дръвчета и лози, а през втория да сеем семена на средноранни и късни плодни растения, зеленчуци и кореноплодни. Силни светлинни имлулси имаме на 3-ти и 4-ти , плодни – на 6-ти и 8-ти, чудесни дни за картофите на 10-ти, 11-ти, и 12-ти и завършваме сОтвори >

В страната на мензите (приказка)

Когато най-младият син на великия владетел на еспертите Бен-Ир навърши десетата си година, царят го повика при себе си и му каза: – Сине мой, утре ще напуснеш страната на твоя баща и на твоите деди, ще отидеш в царството на мензите! Там ти ще станеш прост овчар и с пот на челото си, ще изкараш своята прехрана! Малкият, десетгодишен Ир изслуша внимателно баща си, сложи малката си ръка върху своето туптящо сърце и, с тих но твърд глас, отговори: – Да бъде според твоята воля, татко! Благослови ме и аз ще отида да се приготвя за дългия път. – Върви! – каза царят иОтвори >

В страната на мензите (приказка)

Българите, например, казват: “Велик цар беше Симеон велики! Велик цар беше Самуил!” Питам: Какво остана от великата България на Симеона велики, на цар Самуил? Смешно е човек да се хвали с неща, които вече не съществуват. Смешни са българите, като се хвалят с величието на някогашна България. Да се хвали и гордее човек с някакво минало величие, това е лъжлива философия. По този начин съвременното човечество не може да се възпита. Обаче, днес всички съвременни народи се възпитават именно по този начин, което показва, че те вървят в крив път на своето развитие. Има нещо велико в света, но то не е нито великата България,Отвори >

Изкушенията на Буда - дълбочината зад разказите

Всеки, който умее да чете с духовен поглед, с погледа на истинския езотерик, дори и в екзотерично съставената биография на Буда, ще може сам да предусети нещата, за които става дума сега. Нека отново подчертаем: Човек не може да разбере кой знае какво от екзотеричните предания, без да проникне в езотеричната им основа. И това, което най-малко може да се разбере от екзотеричните предания, е животът на Буда. Странно би трябвало да изглежда за всеки, когато ориенталисти и други, занимаващи се с живота на Буда, описват как в своя дворец, Буда е бил заобиколен от „четиридесет хиляди танцьорки и двадесет и осем хиляди жени. ЕтоОтвори >

Група лекари на разговор при Учителя

Ранна пролет – 11 април. Навсякъде по Изгревските градини са се явили вече първите пролетни цветя; иглика, теменуга, нарцис, минзухар. Люляците са готови вече всеки миг да се разлистят. Млада трева покрива полянката. Свежият ù зелен цвят вдъхва в душата чувство на радост в очакване на великото тържество на силите на живота над силите на смъртта. Привечер група лекари са пред стаята на Учителя. Те отдавна са слушали за него, но след прочитането на „Новият ден“ интересът им е засилен. Нови въпроси е събудила тая книжка в тях. Придружава ги един от Братството, техен добър приятел. Всички са млади, жизнерадостни, идейни, жадни за творчество, заОтвори >

За Теософското общество - от Рудолф Щайнер

Сред многото обвинения, отправени ми заради моята дейност в Теософското общество – в това число и от страна на самото общество, – беше повдигнато и обвинението, че съм използвал това имащо световно значение общество като трамплин, за да прокарам по-лесно пътя за собственото си духовно познание. За това и дума не може да става. Когато приех поканата на обществото, то беше единствената институция, която можеше да се вземе на сериозно и в която съществуваше реален духовен живот. И ако убежденията, направлението и дейността на обществото си бяха останали такива, каквито бяха тогава, никога нямаше да става нужда аз и приятелите ми да излизаме от него.Отвори >

Църквата и Бялото братство - смисъл отвъд институциите

“Църквата, това е общение на живи души, в които Христос живее. Те съставляват едно цяло в себе си. Тази Христова църква не седи в тия църкви, които ние имаме; тя не седи и в този салон, в който сме сега, но седи в душите на живите членове в тази църква, не само на тази църква тук, но и на всички църкви по целия свят. Тя свързва всички разумни души, в които живее Христос. Тия хора образуват едно тяло, а Христос е глава на туй тяло във великия Божествен живот. “ – Учителя Беинса Дуно Още от горния цитат задавам определена посока и смисъл на настоящотоОтвори >

Ден на Посвещението - запис на отбелязване на дата от 7 март 2017 г.

7 март 1897 – Ден на Посвещението Важна дата в пътя на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), когато духът слиза върху него. Людмила Димитрова – лектор Гиргина Гиргинова – сопран Магдалена Далчева – виолончело   *Датата 7 март 1897 е по стар стил.    Запис от 07.03.2017, град София.  Отвори >

Всички религии имат едно и също съдържание - това звучи безкрайно повърхностно

Работата е там, че трябва да се полагат усилия по пътя на познанието, да се търси както единството, така и различията, и едва с оглед на различията да се търси по-висшето единство. Тази методологическа забележка рано или късно следваше да бъде направена, защото по отношение на духовното проучване тя напълно отговаря на живота. Тук лесно би могло да се възрази: Всички религии имат едно и също съдържание и всички основатели на религии ни го предлагат по различен начин. Но всичко това звучи безкрайно повърхностно, макар и да е изразено с толкова красиви думи. В този случай не бихме могли да стигнем доникъде, както и, например,Отвори >

Така наречените извънземни (Тема 18) - Димитър Мангуров

Последната тема от цикъла мини лекции с Димитър Мангуров от 4 февруари 2017 г. е за извънземните. Разглеждането, разбира се, е в контекста на духовната наука. Всички лекции може да видите тук: Среща с Димитър Мангуров: 04.02.2017   Видеото е запис от среща с Димитър Мангуров във Варна от 04.02.2017 г.  Отвори >

Ели-Pa и Ариман-Дез

Години наред в царството на Соломон-Ра идваха царски синове от близки и далечни царства, да искат ръката на неговата единствена дъщеря, Адита. За нейната мъдрост и красота се приказваше по всичките краища на тяхното царство. Тоя слух прехвърляше границите и като благодатен вятър се носеше по всички съседни страни. Уви! Нито един от тези царски синове не се удостои с това голямо щастие, да вземе най-красивата и най-умната жена на времето. Чакаше ли някого тя? Това знаеха само ония, които можеха да четат бъдещето и които все казваха: „Не е ударил часът“. Чакаше царят, чакаше и Адита. И ето веднъж в тяхното царство дойдоха двамаОтвори >