Трансформация
Кога се заражда идеята,че искаш нещо? Когато го помислиш,видиш? Когато го осъзнаеш или почувстваш?… Някъде там-между чувствата, съзнателния разум и желанието започнах и аз. Как звучи само- „Започнах”.
Кога се заражда идеята,че искаш нещо? Когато го помислиш,видиш? Когато го осъзнаеш или почувстваш?… Някъде там-между чувствата, съзнателния разум и желанието започнах и аз. Как звучи само- „Започнах”.
Лили беше 19 годишна наперена красива жена. Студентка по право. Работеше в правна кантора в София. Понякога се появяваше в телевизионни реклами, защото беше много чаровна. Имаше звънлив
Приказка Всичко започна като приказка точно. В живота ми приятелка добра ролята на фея изигра. Със свойта пръчица докосна тя патето невзрачно, грозно. И почна моето преобразяване, себеопознаване,
От мънички дечица ние започваме да възприемаме света чрез инструментите, които ни дава природата, а това са сетивата. Дадени са ни били и разум и душа, които ни
Родих се в малко, зелено родопско селце. Нямах много приятели докато растях, но имахме голяма градина. И обор. И животни. И именно сред тях аз открих истински приятел.
Здравето е най-голямото богатство.Човек в своя живот минава през какви ли не етапи на развитие. За да живеем добре търсим – по-добра и високоплатена работа,живеем на квартири и
Добра среща на всички, които ще се докоснем до тези мисли. С изпълнена душа от чувства ги споделям с вярата, че ще бъдат полезни някъде из пространството от
Вечерта се беше настанила в мъглата. Притихнала, се беше сгушила и бавно поглъщаше влажния й поглед. Изпотените стъкла на очилата я притискаха и тя ставаше все по-непрогледна и
Моят път към съзнателното хранене започна случайно и с късмет, а и няколко „случайности” ме убедиха да го споделя, тъй като съм стъпил на този път не отдавна.
Днешният човек, почти не се замисля какво яде. Почти не се замисля с какво се храни, било то физическа или духовна храна. Човекът повече се грижи за своята
Вярвам, в това, че всеки човек има избор, винаги и за всичко. Но знам, че е трудно, ужасяващо трудно, да признаеш, че имаш избор, да направиш своя избор
Път като път – с много уж случайни спирки. Погледнеш ли го малко по-мащабно, заприличва на изрядно подготвен маршрут, достоен за завист дори и от най-добрата туристическа агенция.
Една радостна песен с чудесни послания! Благодарим на Ицо от Разград за сътворяването на песента и за споделянето й за конкурса: “Моят път към съзнателното хранене”.
Животът е безценен дар, който всеки от нас получава! Път, който ни води през училището на сърцето свое и познанието светлината на душата. Сходен в същината цяла и
Зелено… Хмм странно заглавие за есе, не мислите ли ? Избрах го, защото беше първата спонтанна дума, която изникна в съзнанието ми, щом видях заглавието “Моят път”. Ще