Има един свят в нас – галерия със снимки на Рила
Има един свят в нас – невидим, реален, споделен. Пътят към него е красив и величествен. За да бъде извървян ни е необходима смелост, решителност и
Има един свят в нас – невидим, реален, споделен. Пътят към него е красив и величествен. За да бъде извървян ни е необходима смелост, решителност и
Очите на Рила са светлина. С очите на Рила изгревът носи вдъхновение и чистота. Очите от Рила виждат изгрева като море от облаци, озарени от слънце.
Р като радост, И като истина, Л като любов, А като абсолютни Много се радваме да ходим на Рила, всяко кътче от планината е толкова прекрасно. Потапяне се
Планината има и друго по-дълбоко значение. Като се качва човек по високите върхове, става обмяна със силите на Природата. Човек се качва на планината, за да се храни
Рила. Живата планина Изложба фотография на Любомир Розенщайн Рила. Светилището на България. Могъщият източник на светлина над българската земя през вековете. Отвъд формите на планинските върхове, скалите, езерата,
Достатъчно е да погледнете света през очите на Любовта, за да видите красотата навсякъде. В духането на вятъра, в течението на реките, в движението на светлината и в
Здраве приятели 🙂 За тези , които се чудите, де ли съм се дянал, с какво съм се захванал или пък какво ново съм прихванал, споделям,че не съм
Рисунка: Творецът В.Мен (Иван Андонов) От дълго време се каня да споделя моето мнение за Учителите и специално за Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), но с днешното така
Помнете: където и да ходите – по езера, по планини или върхове, работете съзнателно, учете и прилагайте. Докато работата е приятна, тя е Божествена. Щом не е приятна,
Здравейте приятели! Представям ви една практика, която възприех от известно време. Съсътои се в това – всеки ден да ям по малко сурово (или накиснато или покълнало жито).
Ей приятелчета :)))…. след дългата ми виртуална липса реших да започна с една бележка, в която да споделя личните ми наблюдения върху живота в обществото на “Бялото Братство”.
Понякога Учителят откупуваше уловената риба от някой рибар и я връщаше във водата на езерото. С това ни даваше пример. По-късно, когато Него Го нямаше вече между нас,
Получих чудесен подарък – поверение да продължим почистването на Окото (езерото под връх Мусала), което приятели бяха започнали. Благодаря за подаръка 🙂 Обърнах се към няколко души и
На езерото Балдер Дару съм. Вчера се запознах с брат Генко, поговорихме си добре. Каза ми, че всъщност на изворчето „Ръцете, които дават“, има вода, но изтича другаде