Сега, тази древна мъдрост имаше една особена характеристика, която никога не трябва да губим от поглед. Имаше една характеристика, заради която юдаизмът, по-малкият поток по онова време, който подготвяше християнството, трябваше да бъде представен като оазис.
Ако правилно разберем това древно езичество, ще установим,че то съдържа величествена, дълбокопроникваща мъдрост, но не и морални импулси за човешките действия. Тези импулси не са били съществени за човечеството, защото, за разлика от това, което днес минава за човешко познание, за човешко разбиране, тази древна езическа мъдрост даваше на човека чувството, че е част от целия космос. Хората, движещи се по Земята, не само се чувстваха съставени от веществата и силите, намиращи се около тях в земния живот, в минералното, в растителното и животинското царство, но те усещаха, че силите, действащи например в движението на звездите и Слънцето, работеха и в тях.
Това усещане за част от цялата Вселена, не беше просто абстракции, защото хората получаваха напътствия от Мистериите за техните действия и за цялото поведение на живота, основани на законите на звездите. Тази стара древна мъдрост не беше по никакъв начин подобна да аритметичната астрология, която понякога е смятана за стойностна днес. Но беше мъдрост, озвучена от посветените по такъв начин, че от Мистериите излизаха импулси за индивидуални действия. Не само че хората се чувстваха сигурно и безопасно във всеобхватната мъдрост на космоса, но тези, които те разпознаваха като посветени от Мистериите, предаваха тази мъдрост в напътствие за техните действия от сутринта до вечерта в определени дни от годината.
Въпреки това, халдейската, както и египетската мъдрост, не съдържаха морален импулс в това, което се предаваше от посветените по този начин. Моралните импулси, в техния истински смисъл, бяха подготвени от юдаизма, а след това – допълнително развити от християнството.Неизбежно възниква въпросът: Защото стана така,че тази великолепна езическа мъдрост, въпреки че не съдържаше морални импулси, беше способна, например в древна Гърция, да разцъфне в красотата на изкуството и великолепието на философията?
Ако отидем много по-назад до преди три хиляди години преди християнската ера, бихме открили, че заедно с подтиците от мъдрост също идваха и морални импулси, че моралните принципи, етиката, необходими на хората от старите времена, бяха запазени в тази мъдрост. Но специфичният дух, специфичният морален импулс – такъв, какъвто дойде с християнството – не беше съществена част от езичеството. Защо беше така? Това беше така, защото през хилядолетията, предшестващи християнството, тази езическа мъдрост беше инспирирана от място, далеч в Азия, инспирирана от едно забележително същество, което се беше въплътило в далечния Изток през третото хилядолетие пр. Хр. – а именно Луцифер.
Заедно с много неща, които научихме за еволюцията на човечеството, това знание също трябва да бъде добавено, че също както имаше въплъщение, което достигна най-високата си точка на Голгота, въплъщението на Христос в човека Исус от Назарет, също имаше и действително въплъщение на Луцифер в далечна Азия през третото хилядолетие пр. Хр. И източникът на вдъхновение за много по-старата култура беше това, което днес може да се опише като земно въплъщение на Луцифер в човек от плът и кръв. Дори християнството, дори Мистерията на Голгота, по начина, по който се разигра сред хората, беше първоначално разбрана със средствата достъпни тогава, а именно – старата луциферична мъдрост. Едностранчивостта на гносиса, със всичката му удивителна дълбочина, произтича от влиянието, което се разпространи от това Луциферово въплъщение върху целия стар свят. Значението на Мистерията на Голгота не може да се обхване напълно без знанието, че по-малко от три хиляди години по-рано имаше едно въплъщение на Луцифер.
За да бъде вдигната едностранчивостта на Луциферовата инспирация, дойде въплъщението на Христос и заедно с него – импулсът за образоването и развитието на европейската цивилизация и нейната американска издънка. Но от средата на петнадесети век, откакто е в действие импулсът за развитие на индивидуалността, на личността, тази фаза от еволюцията също съдържа определени сили,чрез които се прави подготовка за въплъщението на друго свръхсетивно същество. Както имаше въплъщение на Луцифер в плът и въплъщение на Христос в плът и кръв, преди да е изтекла малка част от третото хилядолетие на следхристиянската епоха, на Запад ще има едно действително въплъщение на Ариман: Ариман в плът и кръв. Човечеството не може да избегне това въплъщение на Ариман. То ще дойде неизбежно. Но това, което има значение, е хората да намерят правилната позиция, от която да се изправят срещу него.
Винаги когато се прави подготовка за въплъщението на тази личност, ние трябва да бъдем будни за определени показателни тенденции в еволюцията. Същество като Ариман, който ще се въплъти на запад в бъдеще, се подготвя предварително. С оглед на неговата инкарнация на Земята, Ариман насочва определени сили в еволюцията по такъв начин, че те да са от най-добро предимство за него. И злото ще доведе до това, че хората да живеят в състояние на спящо незнание, неспособни да разпознаят определени явления в живота, като подготовка за неговото въплъщение. Правилна позиция може да бъде взета само с разпознаването на една или друга серия от събития, като подготовка на Ариман за неговото земно съществуване.
И сега е дошло времето за отделните човешки същества да разберат, че тенденциите и събитията около тях са машинации на Ариман, помагащи му да се приготви за неговата наближаваща инкарнация. Без съмнение ще бъде от най-голяма полза, ако той успее да възпрепятства хората да възприемат това, което е наистина правилно за тяхното благосъстояние, ако по-голямата част от хората смятат тези подготовки за аримановото въплъщение като прогресивно и добро за еволюцията. Ако Ариман успее да се промъкне между човечеството, незнаещо за неговото идване, това ще го зарадва възможно най-много. Именно поради тази причина, събитията и тенденциите, в които Ариман работи за неговата бъдеща инкарнация, трябва да бъдат изкарани на светлина.
Влиянията на Луцифер и Ариман – лекция 1Едно от развитията, в които е ясно видим импулсът на Ариман, е разпространението на разбирането, че механическите и математическите концепции, открити от Галилей, Коперник и други, обясняват какво става в космоса. Ето защо антропософската духовна наука акцентира толкова силно върху факта, че човешката душа и дух трябва да бъдат открити в космоса, а не просто математическите, механични закони, изнесени от Галилей и Коперник, сякаш космосът е някаква огромна машина. Би вещало успех за Изкусителя, ако хората продължат просто да изчисляват движението на небесните тела, да изучават астрофизика с единствената цел да установят материалния състав на планетите – постижение, с което много се гордее съвременният свят. Но щеше да е много тежко, ако този коперницизъм не се сблъскваше с познанието, че космосът е проникнат от душа и дух.
Това е знанието, което Ариман, подготвяйки се за своето земно съществуване, иска да скрие. Той би искал да задържи хората толкова притъпени, че те да могат да възприемат само математическите аспекти на астрономията. Затова той изкушава много хора да се отнасят с отвращение към знанията, отнасящи се за духа и душата в космоса. Това е само една от покварите, изливани от Ариман в човешката душа. Друго средство за изкушение, свързано с неговото въплъщение, е, че работи в сътрудничество с луциферичните сили. Друго – неговите усилия са насочени към това, да запази вече широко разпространената нагласа, че за благото на обществото е достатъчно, ако са задоволени само икономическите и материалните нужди на човечеството.
Тук ние достигаме до позиция, срещу която хората не се изправят доброволно в съвременния живот. Официалната наука в наши дни не допринася с нищо за истинското разбиране на духа и душата, защото методите, възприети от нея, са от значение само за разбирането на външната природа, включително външното човешко устройство. Само се замислете с какво презрение обикновените жители днес се отнасят към всичко, което изглежда идеалистично, всичко, което по някакъв начин води до духовното. В сърцето си те винаги се питат: „Какво му е доброто на това? Как ще ми помогне да получа благата на този свят?“ Те пращат техните синове в частни училища, сигурно и те самите са възпитаници на някое от тях, след това ги пращат в университет или институт за напреднали изследвания. Но всичко това просто се прави, за да се осигурят основите за кариера – с други думи, за да се осигурят материалните средства за препитание.
А сега помислете за последствията от това. Колко са хората днес, които наистина зачитат стойността на Духа заради самия Дух или на Душата заради самата Душа. Тези хора попиват от външния културен живот само това, което е прието за „полезно“. Това е важен и мистериозен факт в живота на съвременното човечество, който трябва да бъде поставен в пълната светлина на съзнанието. Обикновеният гражданин, който работи усърдно в офиса си от сутрин до вечер, а след това минава през обичайния си вечерен режим, няма да си позволи да се замесва с това, което той нарича „бръщолевене“ и може да се намери в Антропософията. На него му изглежда напълно излишно, защото той си мисли: „Това е нещо, което не може да се яде!“ И накрая се стига до това, въпреки че хората няма да го признаят, че във всекидневния живот нищо в пътя на познанието не се смята за наистина полезно, освен ако не помага на човек да се наяде.
Откъс от лекция от Рудолф Щайнер – “Влиянията на Луцифер и Ариман – лекция 1“