fbpx

Свето Евангелие от Йоан – аудио




Представяме ви аудио версия на Свето евангелие от Йоан.

От долу слагаме текст от Цариградския превод.

 

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ИОАН

ГЛАВА 1.
1. В начало бе Словото; и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. 2. То в начало бе у Бога. 3. Всичко чрез него стана; и което е станало, нищо без него не стана. 4. В него бе живот, и животът бе виделината на человеците. 5. И виделината свети в тъмнината; и тъмнината я не обзе. 6. Имаше человек проводен от Бога, името му Иоан. 7. Той дойде в свидетелство да свидетелствува заради виделината, за да поверват всички чрез него. 8. Не бе той виделината, но да свидетелствува за виделината. 9. Той беше истинната виделина, която осветлява всекиго человека що иде на света. 10. В света бе; и светът чрез него стана; и светът го не позна. 11. В своите си дойде, и своите му го не приеха; 12. а които го приеха, даде им власт да бъдат чада Божии, сиреч, на тези които верват в неговото име; 13. които не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от Бога се родиха.

14. И словото стана плът, и всели се между нас, (и видехме славата негова, слава както на единороднаго от Отца,) пълен с благодат и истина.

15. Иоан свидетелствува за него, и извика та казваше: Този е за когото рекох: Който иде след мене преден ми биде, защото от мене по-напред бе. 16. И всинца ние от неговата пълнота приехме, и благодат за благодат; 17. защото законът чрез Моисея бе даден, а благодатта и истината чрез Исуса Христа биде. 18. Никой никога не е видел Бога: единородният Син който е в пазухата на Отца, той го изяви. 19. И това е Иоановото свидетелство, когато проводиха Юдеите от Ерусалим свещеници и Левити да го попитат: Ти кой си? 20. И изповеда, и не се отрече; и изповеда: Не съм аз Христос. 21. И попитаха го: А що си? Илия ли си ти? И казва: Не съм. Пророкът ли си ти? И отговори: Не. 22. И рекоха му: Кой си? за да дадем ответ на онези които са ни проводили. Що казваш за себе си? 23. Рече: Аз съм «глас на едного който вика в пустинята: Оправете пътят Господен,» както рече пророк Исаия. 24. А проводените беха от Фарисеите. 25. И попитаха го и рекоха му: А защо кръщаваш, ако не си Христос нито Илия нито пророкът? 26. Отговори им Иоан и рече: Аз кръщавам с вода; а посред вас стои един когото вие не знаете. 27. Той е който иде след мене, който преден ми биде, комуто аз не съм достоен да развържа ремика на обущата му. 28. Това стана във Витавара отвъд Иордан, дето беше Иоан и кръщаваше.

29. На утринта гледа Иоан Исуса че иде при него, и казва: Ето Агнеца Божий който взема греховете на света. 30. Този е за когото аз рекох: След мене иде человек, който биде преди мене, защото беше по-напред от мене. 31. И аз го не знаех; но за да се яви на Израиля, за това дойдох аз и кръщавам с вода. 32. И свидетелствува Иоан и рече: Видех Духа който слезваше като гълъб от небето и остана на него. 33. И аз го не знаех; но този който ме проводи да кръщавам с вода, той ми рече: На когото видиш че слезва Духът и остава на него, той е който кръщава с Духа Светаго. 34. И аз видех и свидетелствувам, че този е Син Божий.

35. На утринта пак стоеше Иоан, и двама от учениците негови. 36. И като съгледа Исуса че минува, казва: Ето Агнеца Божий. 37. И чуха го двамата ученици да говори така, и отидоха след Исуса. 38. И като се обърна Исус и ги виде че идат подире му, казва им: Що търсите? А те му рекоха: Рави, (което тълкувано ще рече, Учителю,) де живееш? 39. Казва им: Елате и вижте. Дойдоха и видеха де живее; и останаха при него през този ден, а часът беше около десет. 40. Единът от тези двамата, които чуха от Иоана за него и го последваха беше Андрей, братът на Симона Петра. 41. Той пръв намерва брата си Симона и казва му: Намерихме Месия, което се тълкува Христос. 42. И заведе го при Исуса. И като погледна Исус на него рече: Ти си Симон син Ионин; ти ще се наречеш Кифа (което се тълкува Петър, камик).

43. На утринта поиска Исус да излезе в Галилея: и намерва Филипа и казва му: Ела подире ми. 44. А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров. 45. Намерва Филип Натанаила и казва му: За когото писа Моисей в закона и пророците, намерихме Исуса сина Иосифова, който е от Назарет. 46. И рече му Натанаил: От Назарет може ли да произлезе нещо добро? Казва му Филип: Ела и виж. 47. Виде Исус Натанаила че иде към него, и казва за него: Ето истинен Израилянин в когото лукавщина нема: 48. Казва му Натанаил: От де ме познаваш? Отговори Исус и рече му: Преди Филип да те повика видех те като беше под смоковницата. 49. Отговори Натанаил и казва му: Учителю, ти си Син Божий: ти си цар Израилев. 50. Отговори Исус и рече му: Понеже ти рекох: Видех те под смоковницата, верваш ли? По-големи от тия неща ще видиш. 51. И казва му: Истина, истина ви говоря: От нине ще видите небето отворено, и ангелите Божии да възлезват и слезват над Сина Человеческаго.

 

ГЛАВА 2.
1. И на третия ден стана сватба в Кана Галилейска; и майката Исусова беше там. 2. А призваха и Исуса и учениците негови на сватбата. 3. И понеже се свърши виното, казва майка му на Исуса: Вино немат. 4. Казва й Исус: Що имаш ти с мене, жено? часът ми още не е дошел. 5. Казва майка му на слугите: Каквото ви рече, сторете. 6. И имаше там шест каменни кюпове сложени по обичай на очищението Юдейско, и побираха всеки две или три ведра. 7. Казва им Исус: Напълнете кюповете с вода. И напълниха ги до горе. 8. И казва им: Налейте сега та подайте на председателя на трапезата; и подадоха. 9. И щом вкуси председателът на трапезата от водата претворената във вино, и не знаеше от къде е, (но слугите които беха налели водата знаеха,) повика младоженеца, 10. и казва му: Всеки человек първом доброто вино слага, и като се понапият, тогаз по-долното; ти си задържал доброто вино до сега. 11. Това начало на чудесата направи Исус в Кана Галилейска, и яви славата си; и поверваха в него учениците му.

12. След това слезе в Капернаум, той и майка му и братята му и учениците му; и не се бавиха там много дни. 13. И наближаваше на Юдеите пасхата; и Исус възлезе в Ерусалим; 14. И намери в храма тези които продаваха волове и овци и гълъби, още и тези що седяха та разменяваха пари. 15. И направи бич от върве та изпъди всичките от храма, и овците и воловете; и парите на среброменителите разсипа, и трапезите им претури. 16. и на тези що продаваха гълъбите рече: Дигнете тези от тука: не правете Бащиният ми дом дом търговски. 17. И наумиха си учениците негови че е писано: «Ревността на твоя дом ме изяде.»

18. И отговориха Юдеите и рекоха му: Какво знамение показваш нам като правиш това? 19. Отвеща Исус и рече им: Развалете този храм, и за три дни ще го въздигна. 20. А Юдеите рекоха: За четиридесет и шест години е съграден този храм, и ти ли за три дни ще го въздигнеш? 21. Но той казваше за храма на телото си. 22. И тъй, когато възкръсна от мъртвите, спомниха си учениците му че това им бе казвал; и поверваха писанието, и словото което им рече Исус.

23. И когато беше в Ерусалим по праздника на пасхата мнозина поверваха в неговото име като гледаха знаменията му които правеше. 24. А сам Исус не се доверяваше тем, защото той познаваше всичките, 25. и защото немаше нужда да му свидетелствува некой за человека, понеже той познаваше що има вътре в человека.

 

ГЛАВА 3.
1. Имаше некой человек от Фарисеите, на име Никодим, началник Юдейски. 2. Той дойде през нощ при Исуса и рече му: Рави, знаем че от Бога си дошел учител; защото никой не може да прави тези знамения които ти правиш ако да не е Бог с него. 3. Отговори Исус и рече му: Истина, истина ти казвам: Ако се не роди некой изново, не може да види царството Божие. 4. Казва му Никодим: Как може стар человек да се роди? може ли вторий път да влезе в утробата на майка си и да се роди? 5. Отговори Исус: Истина, истина ти казвам: ако се не роди некой от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие. 6. Роденото от плътта плът е, а роденото от Духа дух е. 7. Недей се чуди че ти рекох: Требва да се родите изново. 8. Ветърът вее дето ще; и гласа му чуеш, но не знаеш от де иде и къде отива: така е всеки който се е родил от Духа. 9. Отговори Никодим и рече му: Как може да бъде това? 10. Отговори Исус и рече му: Ти си учител Израилев, и не знаеш ли това? 11. Истина, истина ти казвам че: Това което знаем казваме, и това което сме видели свидетелствуваме; и свидетелството ни не приимате. 12. Ако земните работи ви рекох и не вервате, как щете поверва ако ви река небесните? 13. И никой не е възлезъл на небето, тъкмо този който е слезъл от небето, Син Человечески който е на небето. 14. И както Моисей издигна змията в пустинята, така требва да бъде издигнат Син Человечески 15. за да не погине всеки който верва в него, но да има живот вечен. 16. Защото Бог толкоз възлюби света щото даде Сина своего единороднаго, за да не погине всеки който верва в него, но да има живот вечен. 17. Понеже не е проводил Бог Сина си на света да съди света, но за да бъде спасен светът чрез него. 18. Който верва в него, не ще да бъде осъден; а който не верва, вече е осъден, защото не е повервал в името на единороднаго Сина Божия. 19. И то е осъждението, че виделината дойде на света, и человеците възлюбиха тъмнината повече от виделината защото делата им беха зли. 20. Понеже всеки който прави зло мрази виделината и не иде към виделината да не би да се докажат неговите дела че са зли; 21. но който прави истината иде към виделината, за да се явят делата му че са по Бога направени.

22. След това дойде Исус и учениците негови в земята Юдейска; и там живееше с тех и кръщаваше. 23. А Иоан кръщаваше в Енон близу до Салим, защото имаше там много вода; и идеха и кръщаваха се. 24. Понеже Иоан не беше още турен в тъмница. 25. И така стана препиране от страна на учениците Иоанови с Юдеите заради очищението. 26. И дойдоха при Иоана и рекоха му: Рави, онзи който беше с тебе отвъд Иордан, за когото ти свидетелствува, ето, той кръщава; и всички отиват при него. 27. Отговори Иоан и рече: Не може человек да взема нищо ако не му е дадено от небето. 28. Вие сами сте ми свидетели че рекох: Не съм аз Христос; но че съм проводен пред него. 29. Който има невестата жених е; а приятелът женихов, който стои та го слуша, радва се твърде много за гласа женихов; и така тая моя радост изпълни се. 30. Той требва да расте, а аз да се смалявам. 31. Който иде от горе над всички е отгоре: който е от земята от земята е, и от земята говори. Който иде от небето, над всички е отгоре: 32. и това което е видел и чул, него свидетелствува; и никой не приима свидетелството му. 33. Който приеме свидетелството негово запечатал е че Бог е истинен. 34. Защото този когото е Бог пратил думите Божии говори: понеже Бог не дава нему Духа с мерка. 35. Отец люби Сина, и всичко е дал в неговите ръце. 36. Който верва в Сина има живот вечен; а който не верва в Сина нема да види живот, но гнев Божий остава на него.

 

ГЛАВА 4.
1. А когато разуме Господ Исус че са чули Фарисеите че Исус повече ученици прави и кръщава нежели Иоан, 2. (ако и да не кръщаваше сам си Исус, но учениците му,) 3. остави Юдея и отиде пак в Галилея. 4. И требваше да мине през Самария. 5. И тъй, дойде в един Самарийски град нарицаем Сихар, близу до местото което даде Яков на сина си Иосифа. 6. И там имаше кладенец Яковов. Исус прочее утруден от път, седеше така на кладенеца; а часът беше около шест. 7. Идва некоя си жена от Самария, да начерпе вода. Казва й Исус: Дай ми да пия. 8. (Защото учениците му беха отишли в града да купят за ядене.) 9. Казва му жената Самарянка: Как ти който си Юдеянин, искаш за пиене от мене която съм жена Самарянка? (Защото Юдеите не се съобщават със Самаряните.) 10. Отговори Исус и рече й: Ако би знаела Божията дарба, и кой е що ти казва: Дай ми да пия, ти би поискала от него, и дал би ти вода жива. 11. Казва му жената: Господине, нито печерпало имаш, и кладенецът е дълбок; и тъй, от де имаш живата вода? 12. Ти по-голем ли си от отца ни Якова който ни даде кладенеца, и той е пил от него, и синовете му, и добитъците му? 13. Отговори Исус и рече й: Всеки който пие от тази вода, пак ще ожеднее; 14. а който пие от водата която аз ще му дам нема да ожеднее във веки, но водата която ще му дам ще бъде в него извор на вода която извира в живот вечен. 15. Казва му жената: Господине, дай ми тази вода, да не ожедневам нито да идвам тука да изваждам. 16. Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука. 17. Отговори жената и рече: Немам мъж. Казва й Исус: Право си казала че немаш мъж; 18. защото петима мъжа си водила, и този когото сега имаш не ти е мъж: туй си право рекла. 19. Казва му жената: Господине, гледам че ти си пророк. 20. Бащите ни в таз гора се поклониха: а вие казвате че в Ерусалим е местото, гдето требва да се кланяме. 21. Казва й Исус: Жено, хвани ми вера че иде час когато нито в тази гора нито в Ерусалим ще се поклоните на Отца. 22. Вие се кланяте на онова което не знаете: ние се кланяме на онова което знаем, защото спасението е от Юдеите. 23. Но иде време, и сега е, когато истинните поклонници ще се поклонят Отцу с дух и истина; защото Отец таквиз иска поклонниците си. 24. Бог е дух, и които му се кланят, с дух и истина требва да се кланят. 25. Казва му жената: Знам че ще дойде Месия който се казва Христос: той кога дойде ще ни възвести всичко. 26. Казва й Исус: Аз съм който ти говоря. 27. И на това отгоре дойдоха учениците му, и почудиха се че приказваше с жена; но никой не рече: Що търсиш? или: Що приказваш с нея? 28. Тогаз жената остави кърчага си и отиде в града и казва на человеците: 28.9. Елате да видите человек който ми каза все що съм сторила: да не бъде той Христос? 30. И тъй, излезоха от града та идеха къде него.

31. А между това учениците му го молеха и казваха: Учителю, яж. 32. А той им рече: Аз имам ястие да ям което вие не знаете. 33. За то думаха учениците помежду си: Да ли некой му донесе да яде? 34. Казва им Исус: Моето ястие е да струвам волята на оногова който ме е проводил, и да извърша неговата работа. 35. Не казвате ли вие че още четири месеца има и жетвата иде? Ето, казвам ви, подигнете очите си, и вижте нивята че са вече бели за жетва. 36. И който жъне взема заплата и събира плод в живот вечен, за да се радват наедно и който сее и който жъне. 37. Защото в това нещо истинска е речта че: «Друг е който сее и друг който жъне.» 38. Аз ви проводих да жънете това в което вие не сте се трудили: други се трудиха, и вие влезохте в техния труд. 39. И от този град мнозина Самаряни поверваха в него поради думата на жената която свидетелствуваше че: Ми каза всичко що съм сторила. 40. И тъй когато дойдоха Самаряните при него молеха му се да остане при тех; и преседе там два дни. 41. И още по-мнозина поверваха поради неговото слово; 42. а на жената казваха: Ние не верваме вече за твоята дума; понеже сами чухме, и знаем че този е наистина Спасител мира, Христос.

43. А след тези два дена излезе от там и отиде в Галилея. 44. Защото сам си Исус свидетелствува че пророк в отечеството си нема почест. 45. И когато дойде в Галилея приеха го Галилеяните, като беха видели всичко що стори в Ерусалим в праздника; защото и те беха дошли на праздника.

46. И дойде Исус пак в Кана Галилейска, гдето направи водата вино. И имаше некой си царски человек на когото син му бе болен в Капернаум. 47. Той, като чу за Исуса че е дошел от Юдея в Галилея, отиде при него и молеше му се да слезе и да изцели сина му, защото щеше да умре. 48. Тогаз му рече Исус: Ако не видите знамения и чудеса не щете поверва. 49. Казва му царският человек: Господи, слез докле не е умрело детето ми. 50. Казва му Исус: Иди си, син ти е жив. И поверва человекът на речта която му рече Исус, и отиваше си. 51. И когато той вече слазяше, срещнаха го слугите му и обадиха му и казваха: Син ти е жив. 52. А той ги попита в кой час му стана по-леко; и рекоха му: Вчера по седемте часа го остави треската. 53. И тъй, разуме бащата че това стана в онзи час в който му рече Исус: Син ти е жив: и поверва той и всичкият му дом. 54. Това пак второ чудо стори Исус от как дойде из Юдея в Галилея.

 

ГЛАВА 5.
1. Подир това беше праздник Юдейски, и възлезе Исус в Ерусалим. 2. А в Ерусалим близу до овчата порта има къпалня която по Еврейски се нарича Витесда, и има пет притвора. 3. В тех лежеха големо множество болни, слепи, хроми, сухи, които чакаха движението на водата. 4. [Защото от време на време слезваше ангел в къпалнята и размъщаше водата; и тъй, който влазяше пръв след размъщането на водата здрав биваше от каквато болест и да беше болен.] 5. И там имаше некой си человек болен от тридесет и осем години. 6. Него виде Исус че лежи; и понеже знаеше че от много време вече боледува, казва му: Искаш ли да оздравееш? 7. Отговори му болният: Господине, нема человек да ме тури в къпалнята когато се размъти водата; и когато аз дохождам, друг преди мене слезва. 8. Казва му Исус: Стани, дигни одъра си, и ходи. 9. И тоз час человекът оздраве, и задигна одъра си и ходеше; а този ден беше събота. 10. И казваха Юдеите на изцеления: Събота е; не ти е простено да дигнеш одъра си. 11. Отговори им: Онзи който ме изцели, той ми рече: Дигни одъра си и ходи. 12. Попитаха го: Кой е человекът що ти рече: Дигни одъра си и ходи? 13. А изцеленият не знаеше кой е; защото Исус се уклони, понеже имаше народ много на това место. 14. Подир това намерва го Исус в храма, и рече му: Ето, сега стана ти здрав: не съгрешавай вече, да ти не стане нещо по-зло. 15. Отиде прочее человекът и обади на Юдеите че Исус е който го изцели.

16. И за това Юдеите гонеха Исуса, и искаха да го убият, защото правеше тези работи в събота. 17. А Исус им отговори: Отец ми до сега работи, и аз работя. 18. И за това Юдеите още повече искаха да го затрият; защото не току че съботата престъпваше, но и Бога за свой Отец казваше, и правеше себе си равен Богу. 19. На това Исус отговори и рече им: Истина, истина ви казвам: Не може Синът да прави нищо от самосебе си ако не вижда Отца да прави това; понеже което прави той, подобно и Синът това прави. 20. Защото Отец люби Сина, и показва му все що прави той; ще му покаже и от тези по-големи работи за да се чудите вие. 21. Понеже както Отец въздига мъртвите и съживява, така и Синът които иска съживява. 22. Защото Отец не съди никого, но е дал Сину всека съдба, 23. за да почитат всички Сина както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца който го е проводил. 24. Истина, истина ви казвам че който слуша словото мое, и верва в тогоз който ме е проводил, има живот вечен, и на съд нема да дойде, но преминал е от смъртта в животът. 25. Истина, истина ви казвам че иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божия, и които го чуят ще оживеят. 26. Защото както Отец има в себе си живот, така е дал и Сину да има живот в себе си; 27. и власт му е дал да прави и съд, защото е Син Человечески. 28. Недейте се чуди на това; защото иде час в който всички които са в гробовете ще чуят гласа му, 29. и ще излезат, онези които са правили добро във възкресението на живот; а които са правили зло във възкресението на осъждение. 30. Не мога аз да правя нищо от себе си: съдя както чуя; и съдбата ми е праведна; защото не искам моята моля, но волята на Отца който ме е проводил. 31. Ако свидетелствувам аз за себе си, свидетелството ми не е истинно. 32. Друг е който свидетелствува за мене; и зная че свидетелството което свидетелствува той за мене е истинно. 33. Вие проводихте до Иоана; и свидетелствува за истината. 34. Аз обаче от человеци свидетелство не вземам, но казвам това за да се спасите вие. 35. Той беше светило което гореше и светеше; и вие поискахте да се порадвате за малко време на неговото светене. 36. Но аз имам по-големо от Иоановото свидетелство; защото работите които Отец ми даде да ги извърша, тези работи които аз правя свидетелствуват за мене, че ме е Отец проводил. 37. И Отец който ме е пратил, той свидетелствува за мене. Нито гласа му сте чули нито лицето му сте видели. 38. И словото негово немате да пребъдва във вас, защото вие не вервате в тогоз когото е той изпратил. 39. Изпитвайте писанията; защото вие мислите че в тех имате живот вечен; и те са които свидетелствуват за мене. 40. Но вие не искате да дойдете при мене за да имате живот. 41. От человеци слава не приимам; 42. но познах ви че немате в себе си любов Божия. 43. Аз дойдох в името на Отца моего, и не ме приимате: ако дойде друг в свое си име, него ще приемете. 44. Как можете да повервате вие които приимате слава един от друг, и не търсите славата която е само от Бога? 45. Да не мислите че аз ще ви обвиня пред Отца: има кой да ви обвини, – Моисей на когото вие уповахте. 46. Защото ако бехте вервали в Моисея, повервали бихте в мене; понеже той за мене писа. 47. Ако ли неговите писания не вервате, как ще повервате моите думи?

 

ГЛАВА 6.
1. След това отиде Исус отвъд Галилейското море, сиреч, Тивериадско. 2. И след него идеше народ много; защото гледаха чудесата негови които правеше над болните. 3. И възлезе Исус на гората и седеше там с учениците си. 4. И наближаваше пасхата, праздникът Юдейски. 5. И като вдигна Исус очи и виде че народ много иде към него, казва Филипу: От де да купим хлеб да ядат тези? 6. (А това казваше той да го изпита: защото си знаеше какво щеше да прави.) 7. Отговори му Филип: За двесте динари хлеб не им постига за да вземе всеки от тех по малко нещо. 8. Казва му един от учениците негови, Андрей, братът на Симона Петра: 9. Има тука едно момченце което има пет ечимени хлеба и две риби; но те що са на толкова души? 10. А Исус рече: Сторете да седнат человеците. А на това место имаше трева много; и тъй, наседаха мъже до пет хиляди на брой. 11. И взе Исус хлебовете и благодари, и раздаде ги на учениците, а учениците на седещите; така и от рибите колкото искаха. 12. И като се наситиха, казва на учениците си: Съберете изостаналите укрухи, за да се не изгуби нищо. 13. И тъй, от петте ечимени хлеба събраха, и напълниха дванадесет коша укрухи които изостанаха на тези що ядоха. 14. Тогава человеците като видеха чудото, което стори Исус, казваха: Наистина този е пророкът който имаше да дойде на светът. 15. И тъй, като разуме Исус че ще дойдат да го грабнат за да го направят цар, отиде пак сам си той на гората. 16. И когато се свечери, слезоха учениците му на морето, 17. и влезоха в ладията та отиваха отвъд морето в Капернаум. И вече беше се стъмнило, а Исус не бе дошел още при тех; 18. и морето се подигаше, понеже духаше силен ветър. 19. И като беха гребли до двадесет и пет или тридесет стадии, видеха Исуса че ходи по морето и наближава ладията, и убояха се. 20. Но той им казва: Аз съм: не бойте се! 21. Тогаз искаха да го вземат в ладията; и тутакси ладията се намери на земята на която отиваха. 22. На утринта народът който стоеше отвъд морето, като виде че немаше друга ладия там, но само тая в която влезоха учениците му, и че Исус не влезе с учениците си в ладията, но учениците му сами тръгнаха; 23. (а други ладии дойдоха от Тивериада близо до местото дето ядоха хлеба когато Господ бе благословил.-) 24. и тъй, като виде народът че нема там Исуса нито учениците му, влезоха и те в ладиите та дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса. 25. И като го намериха отвъд морето, рекоха му: Рави, кога дойде ти тука? 26. Отговори им Исус и рече: Истина, истина ви казвам, търсите ме, не защото видехте чудеса, но защото ядохте от хлебовете и се наситихте. 27. Работете, не за храна която се разваля, но за храна която трае в живот вечен, която Син Человечески ще ви даде; защото Отец, Бог, на него е положил своя печат.

28. А те му рекоха: Що да сторим за да работим делата Божии? 29. Отговори Исус и рече им: Това е делото Божие, да повервате в тогоз когото е той проводил. 30. Тогаз му рекоха: Че ти какво знамение правиш да видим и да поверваме в тебе? Що вършиш? 31. Бащите ни ядоха манна в пустинята, както е писано: «Хлеб от небето им даде да ядат.» 32. Рече им на това Исус: Истина, истина ви казвам: Не ви даде Моисей хлеба от небето; но Отец мой дава вам истинният хлеб от небето. 33. Защото Божият хлеб е този който слезва от небето и дава живот на света. 34. Рекоха му пак те: Господи, дай ни всекога този хлеб. 35. А Исус им рече: Аз съм хлебът на живота: който иде при мене нема да огладнее, и който верва в мене никога нема да ожеднее. 36. Но аз ви рекох че вие ме видехте и не вервате. 37. Всичко що ми дава Отец при мене ще дойде; и който иде при мене, нема да го изпъдя; 38. защото слезох от небето, не моята воля да сторя, но волята на тогози който ме е проводил. 39. а волята на Отца, който ме е проводил е тая, всичко що ми даде да не изгубя нищо от него, но да го възкреся в последния ден. 40. И това е волята на тогози който ме е проводил: всеки който види Сина и верва в него да има живот вечен, и аз ще го възкреся в последният ден.

41. Тогаз роптаеха Юдеите за него, защото рече: Аз съм хлебът що е слезъл от небето. 42. И казваха: Не е ли този Исус синът Иосифов, на когото ние познаваме баща му и майка му? Как прочее казва той: Аз съм от небето слезъл? 43. А Исус отговори и рече им: Не роптайте помежду си. 44. Никой не може да дойде при мене ако го не привлече Отец който ме е проводил; и аз ще го възкреся в последният ден. 45. Писано е в пророците: «И всички ще бъдат научени от Бога.» И всеки който слуша и се научи от Отца, иде при мене. 46. Не че е видел некой Отца, освен тогоз който е от Бога: той е видел Отца. 47. Истина, истина ви казвам: Който верва в мене има живот вечен. 48. Аз съм хлебът на живота. 49. Бащите ви ядоха манната в пустинята и умреха. 50. Този е хлебът който слезва от небето за да яде некой от него и да не умре. 51. Аз съм живият хлеб, слезналият от небето. Ако яде некой от този хлеб, ще живее във веки; и хлебът който аз ще дам е моята плът която аз ще дам за живота на света. 52. Тогава се препираха Юдеите помежду си и казваха: Как може този да ни даде да ядем плътта му?

53. А Исус им рече: Истина, истина ви казвам: Ако не ядете плътта на Сина Человечески, и не пиете кръвта му, немате живот в себе си. 54. Който яде плътта ми и пие кръвта ми има живот вечен; и аз ще го възкреся в последния ден. 55. Защото плътта ми е истинна храна, и кръвта ми е истинно питие. 56. Който яде плътта ми и прие кръвта ми в мене пребъдва, и аз в него. 57. Както ме е проводил Отец живий и аз живея чрез Отца, така и който ме яде ще живее и той чрез мене. 58. Този е хлебът който слезе от небето; не както вашите бащи ядоха манната и умреха; който яде този хлеб ще бъде жив във веки. 59. Това рече той в съборището като поучаваше в Капернаум.

60. И тъй, мнозина от неговите ученици като чуха рекоха: Жестока е тая дума: кой може да я слуша? 61. Но Исус като узна в себе си че негодуват за това учениците негови, рече им: Това ли ви съблазнява? 62. А ако Сина Человеческаго да възлезва дето е бил отпърво? 63. Духът е онова което дава живот: плътта нищо не ползува: думите които аз ви говоря дух са и живот са. 64. Но има некои от вас които не верват. Защото знаеше Исус из начало кои са що не верват, и кой е дето ще го предаде. 65. И казваше: За това ви рекох че никой не може да дойде при мене ако не му е дадено от Отца ми. 66. От това мнозина от неговите ученици се повърнаха назад, и не ходеха вече с него.

67. Тогава рече Исус на дванадесетте: Да ли искате и вие да си идете? 68. А Симон Петър му отговори: Господи, при кого да отидем? ти имаш думи на живот вечен; 69. и ние повервахме и познахме че ти си Христос, Син на Бога живаго. 70. Отговори им Исус: Не избрах ли аз вас дванадесетте? но един от вас е дявол. 71. Казваше за Юда Симонов Искариотски; защото той, който бе един от дванадесетте, щеше да го предаде.

 

ГЛАВА 7
1. И след това ходеше Исус по Галилея; защото не рачеше да ходи по Юдея; понеже Юдеите искаха да го убият. 2. А бе близу Юдейският праздник на шатроразпъването. 3. И рекоха му братята му: Премини от тука и иди в Юдея за да видят и твоите ученици делата които правиш; 4. защото никой не прави нещо скришом и иска да бъде той явен. Ако правиш това, яви себе си на света. 5. Защото нито братята му верваха в него. 6. Тогава казва им Исус: Моето време не е настанало още; а вашето време е винаги готово. 7. Вас светът не може да ви ненавижда; но мене ненавиди, защото аз свидетелствувам за него че неговите дела са лукави. 8. Вие възлезте на този праздник: аз нема още да възлеза на този праздник; защото времето ми не се е изпълнило още. 9. И това като им рече остана си в Галилея.

10. А като възлезоха братята му, тогаз и той възлезе на праздника, не явно, но тайно некак си. 11. Юдеите прочее диреха го на праздника, и казваха: Къде е онзи? 12. И имаше много глъчка за него помежду народа: едни говореха че е добър; а други казваха: Не; но лъсти народа. 13. Никой обаче не говореше явно за него поради страха от Юдеите.

14. Но като се преполовяваше вече праздникът възлезе Исус в храма и поучаваше. 15. И чудеха се Юдеите и казваха: Как този знае книжно учение като не се е учил? 16. Отговори им Исус и рече: Моето учение не е мое, но на оногози който ме е проводил. 17. Ако иска некой да прави неговата воля, позна ще за поучението да ли е от Бога, или аз от самосебе си говоря. 18. Който говори от самосебе си иска своята си слава; а който иска славата на оногози който го е проводил, той е истински, и нема неправда в него. 19. Моисей не ви ли даде закона? и никой от вас не изпълнява закона? Защо искате да ме убиете? 20. Отговори народът и рече: Бес имаш. Кой иска да те убие? 21. Отговори Исус и рече им: Едно дело сторих, и всинца се чудите. 22. За това Моисей ви даде обрезването, (не че е от Мойсея, но от отците,) и в събота обрезвате человека. 23. Ако в събота приима человек обрезване за да се не наруши законът Моисеев, на мене ли се гневите защото цел человек оздравих в събота? 24. Не съдете по лице, но права съдба съдете. 25. Тогаз казваха некои от Ерусалимляните: Не е ли този когото искат да убият? 26. И, ето, явно говори, и не му казват нищо. Да не би известно да са познали князовете че този е наистина Христос? 27. Но тогози го знаем от къде е; а Христос когато дойде, никой нема да знае от къде е. 28. Тогава Исус като поучаваше в храмът, възгласи и рече: И мене знаете, и от къде съм знаете; и от самосебе си не съм дошел, но е истински този който ме е проводил, когото вие не знаете.
29. Но аз го зная, защото съм от него, и той ме проводи. 30. И тъй, искаха да го хванат; и никой не тури ръка на него; защото не му бе дошел часът още. 31. И мнозина от народа поверваха в него и казваха: Христос кога дойде по-големи ли чудеса ще направи от тези които този стори?

32. Чуха Фарисеите че тъй гълчи народът за него; и проводиха Фарисеите и първосвещениците слуги да го уловят. 33. И на тех рече Исус: Още малко време съм с вас, и ще ида при оногози който ме е проводил. 34. Ще ме потърсите, и нема да ме намерите; и дето съм аз вие не можете да дойдете. 35. Рекоха на това Юдеите помежду си: Къде ще иде този че ние нема да го намерим? Да не би да иде в разсеяните между Елините и да учи Елините? 36. Каква е тая дума която рече: Ще ме потърсите, и нема да ме намерите? и: Дето съм аз вие не можете да дойдете?
37. А в последния ден, великия на праздника, стоеше Исус и възгласи та рече: Ако е некой жеден, да дойде при мене и да пие. 38. Който верва в мене, както рече писанието, реки от жива вода ще потекат из утробата му. 39. А това рече за Духа когото щеха да приимат верващите в него; защото не бе даден още Дух Светий, понеже Исус още не беше се прославил. 40. И тъй, мнозина от народа като чуха това слово казваха: Наистина този е пророкът. 41. Други казваха: Този е Христос. Други пак казваха: Че от Галилея ли ще дойде Христос? 42. Не рече ли писанието че от семето Давидово, и от градеца Витлеем дето беше Давид, ще дойде Христос?. 43. И тъй, стана раздор за него между народа. 44. И некои от тех искаха да го хванат; но никой не тури ръце на него. 45. И дойдоха си слугите при първосвещениците и Фарисеите, и те им рекоха: Защо го не докарахте? 46. Отговориха слугите: Никога не е говорил человек тъй както този человек говори. 47. А Фарисеите им отговориха: Да не би и вие да сте се прелъстили? 48. Има ли да е повервал в него некой от князовете или от Фарисеите? 49. Но този прост народ който не знае закона проклети са. 50. Казва им Никодим, този що бе ходил ноще при него, който беше един от тех: 51. Нашият закон осъжда ли человека ако не чуе първом от него и разбере що прави? 52. Отговориха и рекоха му: Да не си и ти от Галилея? Изпитай и виж че пророк от Галилея не е възстанал.

53. И отиде всеки у дома си.

 

ГЛАВА 8.
1. А Исус отиде на гората Елеонска. 2. И на заранта дойде пак в храма; и всичкият народ идеше при него; и седна та ги учеше. 3. И доведоха книжниците и Фарисеите при него една жена хваната в прелюбодейство, и, като я поставиха на сред, 4. казват му: Учителю, тая жена бе хваната в самото дело като прелюбодействуваше. 5. А в закона Моисей повеле нам, които са таквиз с камъни да ги убиваме; а ти що казваш? 6. И това казваха да го изкушават, за да имат да го обвиняват. А Исус се наведе долу и пишеше с пръст на земята. 7. И като постоянствуваха да го питат, изправи се и рече им: Който от вас е безгрешен, той пръв да хвърли камик на нея. 8. И пак се наведе долу и пишеше на земята. 9. А те като чуха това, и от съвест изобличавани, излезваха си един по един, като начнаха от старите до най-сетните; и остана Исус сам си и жената стоеща насред. 10. И когато се изправи Исус, и не виде никого освен жената, рече й: Жено, де са онези които те обвиняваха? Не те ли осъди никой? 11. И тя рече: Никой, Господи. И Исус й рече: Нито аз те осъждам: иди си, и от сега не съгрешавай вече.

12. И пак говореше Исус народу и казваше: Аз съм виделина на света: който ме следва нема да ходи в тъмнина, но ще има виделината на живота. 13. А Фарисеите му рекоха: Ти сам си за себе си свидетелствуваш: твоето свидетелство не е истинско. 14. Отговори Исус и рече им: Ако и да свидетелствувам аз сам за себе си, свидетелството ми е истинно; защото зная от де съм дошел и къде отивам; а вие не знаете от къде ида и на къде отхождам. 15. Вие съдите плътски: аз не съдя никого. 16. Но ако и да съдя, моята съдба е истинска; защото не съм сам, но аз и Отец който ме е пратил. 17. А и във вашия закон е писано че на двама человека свидетелството е истинно. 18. Аз съм който свидетелствувам за себе си, и Отец ми който ме е проводил свидетелствува за мене. 19. Тогаз му казваха: Де е твоят Отец? Отговори Исус: Нито мене знаете нито Отца ми: ако бихте знаели мене щехте да знаете и Отца ми. 20. Тези думи изговори Исус в съкровищницата когато поучаваше в храма; и никой го не хвана, защото не беше му още дошел часът.

21. И пак им рече Исус: Аз отхождам; и ще ме търсите, и ще умрете в греха си. Дето отивам аз, вие не можете да дойдете. 22. А Юдеите казаха: Да не ще да се убие, и за това казва: Дето отхождам аз, вие не можете да дойдете? 23. И рече им: Вие сте от тия които са долу, аз съм от ония които са горе. Вие сте от този свет; аз не съм от този свет. 24. За това ви рекох че в греховете си ще умрете; защото, ако не повервате че съм аз, в греховете си ще умрете. 25. А те му казваха: Ти кой си? И рече им Исус: Аз съм това което от начало ви казвам. 26. Много имам да говоря и да съдя за вас; но този който ме е проводил истински е; и аз което съм чул от него това казвам на света. 27. Не разумеха че им говореше за Отца. 28. Тогаз им рече Исус: Кога въздигнете Сина Человеческаго, тогаз щете позна че съм аз, и от самосебе си нищо не правя, но както ме е научил Отец ми това говоря. 29. И този който ме е проводил с мене е: не ме е оставил Отец самичък; защото аз правя всекога що е нему угодно. 30. Това като говореше, мнозина поверваха в него.

31. И казваше Исус на повервалите в него Юдеи: Ако вие устоите в моята дума наистина сте мои ученици. 32. и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни. 33. Отговориха му: Семе Авраамово сме, и никога никому раби не сме ставали: как казваш ти: Свободни ще бъдете? 34. Отговори им Исус: Истина, истина ви казвам: Всеки който прави грех раб е на греха. 35. И рабът не остава вечно в къщата; а синът вечно пребъдва. 36. И тъй ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни. 37. Зная че сте семе Авраамово; но искате да ме убиете, защото моята дума във вас се не вмещава. 38. Аз говоря това което съм видел у Отца си; и вие такожде правите това което сте видели от отца си. 39. Отговориха и рекоха му: Отец наш е Авраам. Казва им Исус. Ако бехте чада Авраамови, делата Авраамови бихте правили. 40. А сега искате да ме убиете, мене, человека който ви говорих истината която чух от Бога; това Авраам не е сторил. 41. Вие правите делата бащини си. А те му рекоха: Ние не сме родени от блуд: едного Отца имаме, Бога. 42. Рече им Исус: Ако беше ви Бог Отец, то вие любили бихте мене, защото аз от Бога излезох и дойдох; понеже не съм дошел от самосебе си, но той ме проводи. 43. Защо не разумевате говоренето? Защото не можете да слушате моето слово. 44. Вие сте от баща дявола, и похотите бащини си искате да правите. Той беше от край человекоубийца, и не устоя в истината; защото истина в него нема. Когато говори лъжата, от своите си говори, защото е лъжец и на лъжата баща. 45. А пак аз защото казвам истината, не ме вервате. 46. Кой от вас ме изобличава за грех? Ако ли говоря истина, защо вие ме не вервате? 47. Който е от Бога Божиите думи слуша: вие за това не слушате защото от Бога не сте. 48. На това отговориха Юдеите и рекоха му: Не казваме ли ние право че ти си Самарянин и имаш бес? 49. Отговори Исус: Немам аз бес; но почитам Отца си, а вие ме безчестите. 50. И аз не търся моята слава: има кой да я търси и да съди. 51. Истина, истина ви казвам: Ако упази некой моето слово нема да види смърт до века. 52. Тогаз му рекоха Юдеите: Сега разбрахме че имаш бес. Авраам умре, и пророците, и ти казваш: Ако упази некой словото ми смърт нема да вкуси. 53. Ти по-голем ли си от отца ни Авраама който умре? И пророците умреха: ти на какъв се правиш? 54. Отговори Исус: Ако славя аз сам себе си славата ми е нищо: Баща ми е който ме слави, за когото вие казвате че е Бог ваш; 55. и не сте го познали, но аз го познавам: и ако река че не го познавам ще бъда подобен вам лъжец; но аз го познавам и думата му държа. 56. Баща ви Авраам рад би бил да види моя ден; и виде и възрадва се. 57. Рекоха му Юдеите: Петдесет години немаш още, и Авраам ли си видел? 58. Рече им Исус: Истина, истина ви казвам: преди да бъде Авраам, аз съм. 59. Тогаз взеха камене да хвърлят върх него; но Исус се скри и излезе от храма, и мина през сред тех, и така си отиде.

 

ГЛАВА 9.
1. И като заминваше, виде едного человека слеп от рождението си. 2. И попитаха го учениците му и рекоха: Рави, кой е съгрешил, той ли или родителите му, та се е слеп родил? 3. Отговори Исус: Нито е той съгрешил нито родителите му; но да се явят делата Божии на него. 4. Аз требва да върша работите на тогози който ме е проводил докле е ден: иде нощ когато никой не може да работи. 5. Докле съм в света виделина съм на света. 6. Това като рече, плюна на земята, и направи кал от плюнката, и помаза с калта очите на слепия, 7. и рече му: Иди, омий се в къпалнята Силоам (което се тълкува Проводен). И тъй отиде, оми се, и дойде прогледнал.

8. А съседите, и които го беха виждали от първо че беше слеп, казваха: Не е ли този който седеше на просеше? 9. Едни казваха: Той е: други, че: Прилича на него: той казваше: Аз съм. 10. И говореха му: Как ти се отвориха очите? 11. Отговори той и рече: Человек който се нарича Исус направи кал и помаза очите ми, и рече ми: Иди на къпалнята Силоам и омий се: а като отидох та се омих, прогледах. 12. Тогаз му рекоха: Де е той? Казва: Не зная.

13. Заведоха при Фарисеите тогоз който бе некога слеп. 14. А беше събота когато направи Исус калта и отвори очите му. 15. И пак го питаха и Фарисеите, как прогледа. И той им рече: Кал тури на очите ми, и омих се, и гледам. 16. И казваха некои от Фарисеите: Този человек не е от Бога, защото съботата не варди. Други казваха: Как може грешен человек да прави таквизи чудеса? И имаше раздор помежду им. 17. Казват пак на слепия: Ти що казваш за него понеже ти е отворил очите? И той рече: Пророк е. 18. А Юдеите не поверваха за него че е бил слеп и прогледнал докле не повикаха родителите на тогоз който бе прогледнал 19. та ги попитаха и рекоха: Този ли е син ви за когото вие казвахте че е слеп роден? А сега как види? 20. Отговориха им родителите му и рекоха: Знаем че този е син ни, и че слеп се роди; 21. а сега как види не знаем; или кой му е отворил очите не знаем: той е на възраст: него питайте: сам той да говори за себе си. 22. Това рекоха родителите му защото се бояха от Юдеите; понеже вече беха се нагласили Юдеите, ако го изповеда некой че е Христос, да го отлъчат от съборището. 23. За туй родителите му рекоха: На възраст е: питайте него. 24. И тъй, повикаха втори път человека който бе слеп, и рекоха му: Дай слава Богу: ние знаем че този человек е грешник. 25. А той отговори и рече: Грешник ли е не зная: едно знам, че бех слеп, а сега видя. 26. И рекоха му пак: Що ти направи? Как ти отвори очите? 27. Отговори им: Рекох ви вече, и не чухте; защо искате пек да чуете? Да не би да искате и вие да бъдете негови ученици? 28. А те го укориха и рекоха: Ти си негов ученик; а ние сме Моисееви ученици. 29. Ние знаем че на Моисея Бог е говорил; а тогоз не знаем от де е. 30. Отговори человекът и рече им: Това е чудното че вие не знаете от къде е, и отвори очите ми. 31. А знаем че Бог грешниците не слуша; но ако е некой богочестив и прави волята му, него слуша. 32. А пак от века не се е чуло да е отворил некой си очи на слеп роден человек. 33. Ако да не бе той от Бога, не можеше нищо да стори. 34. Отговориха и рекоха му: Ти съвсем в грехове си роден, и ти ли учиш нас? И го изпъдиха вън.

35. Чу Исус че са го изпъдили вън, и като го намери рече му: Ти верваш ли в Сина Божия? 36. Отговори той и рече: Кой е той, Господи, да вервам в него? 37. Рече му Исус: И видел си го, и който приказва с тебе, той е. 38. А той рече: Вервам, Господи; и поклони му се. 39. И рече Исус: Аз за съда дойдох на този свет, да видят невидещите, а видещите да станат слепи. 40. И чуха това онези от Фарисеите които беха с него, и рекоха му: Да не сме и ние слепи? 41. Рече им Исус: Ако да бехте слепи, грех не бихте имали; но сега казвате че: Видим; и тъй, грехът ви остава.

 

ГЛАВА 10.
1. Истина, истина ви казвам: Който не влезва през вратата в кошарата на овците, но пролазя от другаде, той е крадец и разбойник. 2. А който влезва през вратата пастир е на овците. 3. Нему вратарът отваря; и овците слушат гласа му, и своите овци по име зове, и ги извожда. 4. И когато изкара овците си вън ходи пред тех; и овците идат след него, защото знаят гласа му. 5. А след чужденец не щат оти, но ще побегнат от него; защото гласа на чужденците не знаят. 6. Тази притча им рече Исус; но те не разумеха що бе това което им говореше.

7. Тогаз пак им рече Исус: Истина, истина ви казвам че аз съм вратата на овците. 8. Всички които са дошли преди мене крадци са и разбойници; но овците ги не послушаха. 9. Аз съм вратата; през мене ако влезе некой спасен ще бъде, и ще влезе и ще излезе, и паша ще намери. 10. Крадецът не иде освен да открадне, да заколи, и да погуби: аз дойдох за да имат живот, и да го имат преизобилно. 11. Аз съм добрият пастир: добрият пастир душата си полага за овците. 12. А наемникът, който не е овчар, на когото овците не са негови, види вълка че иде, и оставя овците и бега; а вълкът разграбя овците и разпръсва ги. 13. А наемникът бега, защото е наемник, и не го е грижа за овците. 14. Аз съм добрият пастир и познавам моите; и моите мене познават. 15. Както ме познава Отец, и аз познавам Отца; и душата си полагам зарад овците. 16. И други овци имам, които не са от този двор, и тех требва да събера; и ще чуят гласа ми; и ще бъде едно стадо и един пастир. 17. За това Отец ме люби защото аз полагам душата си за да я взема пак. 18. Никой не ми я отнема, но аз от самосебе си я полагам. Имам власт да я положа, и имам власт пак да я взема. Тази заповед приех от Отца си.

19. И тъй, пак стана раздор между Юдеите за тези думи. 20. И мнозина от тех казваха: Бес има, и луд е: що го слушате? 21. Други казваха: Тези думи не са на беснуем человек. Може ли бес да отваря очи на слепи?

22. И стана в Ерусалим праздникът на освещението на храма, и зима беше. 23. И ходеше Исус в храма, в притвора Соломонов. 24. Между това заобиколиха го Юдеите и казваха му: До кога ще държиш душите ни в съмнение? Ако си ти Христос, кажи ни явно. 25. Отговори им Исус: Казах ви, и не вервате. Делата които аз правя в името на Отца си, те свидетелствуват за мене. 26. Но вие не вервате защото не сте от моите овци, както ви рекох. 27. Моите овци слушат моя глас, и аз ги познавам, и те идат след мене, 28. И аз им давам живот вечен; и нема да загинат във веки, и никой нема да ги грабне от ръката ми. 29. Отец ми който ми ги даде от всички е най-голем; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца ми. 30. Аз и Отец едно сме.

31. Тогаз пак взеха Юдеите камене да го убият. 32. Отговори им Исус: Много добри дела от Отца моего ви показах: за кое от тез дела хвърляте камене върх мене? 33. Отговориха му Юдеите и рекоха: За добро дело не хвърляме камене върх тебе, но за богохулство, и защото ти, като си человек, правиш себе си Бог. 34. Отговори им Исус: Не е ли писано във вашият закон, «Аз рекох, Богове сте»? 35. Ако нарече богове онези, към които биде словото Божие, (и писанието не може да се наруши,) 36. на тогоз когото Бог освети и проводи на света вие казвате ли: Богохулствуваш, защото рекох: Син Божий съм? 37. Ако не правя делата на Отца моего, не вервайте в мене: 38. но ако ги правя, в мене като не вервате вервайте в делата; за да познаете и да повервате че Отец е в мене и аз в него.

39. Тогаз пак искаха да го хванат, но избегна из ръцете им, 40. и отиде пак отвъд Иордан, на местото дето кръщаваше от напред Иоан; и остана там. 41. И мнозина дойдоха при него, и казваха: Иоан никое чудо не стори; но всичко що рече Иоан за него истинско беше. 42. И там поверваха мнозина в него.

 

ГЛАВА 11.
1. Имаше некой си болен на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта. 2. (А Мария беше тая що бе помазала Господа с миро и отрила бе нозете му с космите си, на която брат й Лазар беше болен.) 3. И тъй, проводиха сестрите до него да му кажат: Господи, ето, този когото любиш болен е. 4. И като чу Исус рече: Тая болест не е на смърт, но за славата Божия, за да се прослави Син Божий чрез нея. 5. А Исус обичаше Марта и сестра й и Лазара. 6. И тъй, от как чу че е болен тогаз се бави два дни на това место дето беше. 7. Подир това казва на учениците: Да идем пак в Юдея. 8. Казват му учениците: Рави, сега искаха Юдеите да те убият с камене, и пак ли там отхождаш? 9. Отговори Исус: Не са ли дванадесет часове в денят? Ако ходи некой дене не се препънва, защото гледа виделината на този свет. 10. Ако ли ходи некой ноще препънва се, защото виделината не е в него. 11. Това рече, и подир туй казва им: Лазар нашият приятел заспа; но да ида да го събудя. 12. Рекоха му учениците му: Господи, ако е заспал ще оздравее. 13. Но Исус бе рекъл зарад смъртта му; а те мислеха че казва за от сън заспиване. 14. Тогаз им рече Исус явно: Лазар умре. 15. И заради вас, за да повервате, радвам се че не бех там; но да идем при него. 16. А Тома нарицаемий Близнец рече на съучениците: Да идем и ние да умрем с него.

17. И тъй като дойде Исус намери го че беше четири дена вече в гроба. 18. А Витания беше близу до Ерусалим колкото петнадесет стадии; 19. и мнозина от Юдеите беха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им. 20. И Марта, щом чу че иде Исус, посрещна го; а Мария седеше в къщи. 21. Тогаз рече Марта Исусу: Господи, ако беше бил ти тука, не би умрел брат ми; 22. но и сега зная че каквото и да поискаш от Бога, ще ти даде Бог. 23. Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне. 24. Казва му Марта: Знам че ще възкръсне във възкресението в последния ден: 25. Рече й Исус: Аз съм възкресението и животът: който верва в мене, и да умре, ще оживее. 26. и всеки който е жив и верва в мене, до века нема да умре. Верваш ли това? 27. Казва му: Ей, Господи, аз повервах, че ти си Христос, Син Божий, който има да дойде на света. 28. И като рече това, отиде и повика скритом сестра си Мария, и рече: Учителът дойде и те вика. 29. Тя щом чу стана скоро и отиде при него. 30. (Исус не бе дошел още в селото, но беше на местото дето го посрещна Марта). 31. А Юдеите които беха с нея в къщи и я утешаваха, като видеха че Мария стана скоро и излезе, отидоха подире й, защото думаха: Отива на гроба да плаче там. 32. И като дойде Мария там дето беше Исус та го виде, падна на нозете му и казваше му: Господи, ако беше бил ти тука, немаше да умре брат ми. 33. Исус като я виде че плаче, и тези що беха с нея Юдеи че плачат, разтъжи се духом и се смути. 34. И рече: Де го турихте? Казват му: Господи, ела и виж. 35. Просълзи се Исус. 36. И думаха Юдеите: Виж колко го обичаше! 37. А некои от тех рекоха: Не можеше ли този който отвори на слепият очите да направи щото и този да не умре? 38. Исус прочее пак като тъжеше в себе си идва на гроба. То беше пещера, и на нея лежеше камик. 39. Казва Исус: Дигнете камика. Казва му Марта, сестрата на умрелият: Господи, смърди вече, защото е четверодневен. 40. Казва й Исус: Не ти ли казах че ако поверваш ще видиш славата Божия? 41. Тогаз дигнаха камика дето лежеше умрелият. А Исус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря ти че ме послуша; 42. и аз знаех че винаги ме слушаш, но за предстоещия народ рекох това, за да поверват че ти си ме проводил. 43. И това като рече, възгласи с голем глас: Лазаре, излез вън. 44. И излезе умрелият, ръцете му и нозете му повити в саван; и лицето му беше забрадено с кърпа; казва им Исус: Разповийте го и оставете го да си иде.

45. Тогаз мнозина от Юдеите които беха дошли при Мария и видеха това що стори Исус поверваха в него. 46. А некои от тех отидоха при Фарисеите и казаха им всичко що направи Исус.

47. Тогава първосвещениците и Фарисеите събраха събор и говореха: Що да сторим? защото този человек много чудеса прави. 48. Ако го оставим така, всички ще поверват в него; и ще дойдат Римляните и ще изтребят и местото и народа ни. 49. А некой си от тех, на име Каиафа, който беше първосвещеник през тази година, рече им: Вие нищо не знаете; 50. нито размишлявате че е по-добре нам да умре един человек за народа, а не да загине цел народ. 51. И това от себе си го не рече; но понеже беше първосвещеник през оная година пророкува че ще да умре Исус заради народа, 52. и не току за народа, но и за да събере на куп разсеяните чада Божии. 53. И тъй, от онзи ден сговориха се да го убият. 54. За това Исус не ходеше вече явно между Юдеите, но отиде от там в местото близу до пустинята, в град нарицаем Ефраим, и там живееше с учениците си.

55. И наближаваше пасхата на Юдеите; и мнозина от това место възлезоха преди пасхата в Ерусалим да очистят себе си. 56. Тогаз търсеха Исуса, и разговаряха се помежду си като стоеха в храма: Как ви се струва? нема ли да дойде на праздника? 57. А беха дали заповед и първосвещениците и Фарисеите ако разбере некой де е да извести, за да го уловят.

 

ГЛАВА 12.
1. А шест дни преди пасхата дойде Исус във Витания, дето беше бившият умрел Лазар когото възкреси от мъртвите. 2. И направиха му там вечеря, и Марта слугуваше; а Лазар беше един от тези които седеха с него наедно на трапезата. 3. Тогаз Мария взе една литра чисто драгоценно миро нард и помаза нозете Исусови, и отри нозете му с космите си; и къщата се изпълни от благоуханието на мирото. 4. Тогаз един от учениците му, Юда Симонов Искариотски, който щеше да го предаде, казва: 5. Защо да се не продаде това миро за триста динари, и да се дадат на сиромасите? 6. А това го рече, не защото го беше грижа за сиромасите, но защото бе крадец, и той имаше касата, и носеше каквото туряха в нея. 7. Тогаз Исус рече: Недейте я: за деня на погребението ми го е задържала. 8. Защото сиромасите всекога имате със себе си, а мене всекога немате.

9. И резумеха големо множество от Юдеите че е там; и дойдоха, не току за Исуса, но да видят и Лазара когото възкреси от мъртвите. 10. А първосвещениците се наговориха да убият и Лазара, 11. защото мнозина от Юдеите за него отиваха и верваха в Исуса.

12. На утрешния ден народ много който беше дошел на праздника, като чуха че иде Исус в Ерусалим, 13. взеха вейки финикови та излезоха да го посрещнат, и викаха: Осанна! благословен който иде в името Господне, цар Израилев! 14. А Исус намери осле и възседна на него, според както е писано: 15. «Не бой се, дъщи Сионова, ето, твоят Цар иде възседнал на ждребе ослично.» 16. Но това учениците му изпървом не разумеха; а когато се прослави Исус тогаз си наумиха че това бе за него писано, и това му сториха. 17. А народът който беше с него когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите свидетелствуваше. 18. За това го и посрещна народа, защото чуха че сторил това чудо. 19. А Фарисеите рекоха помежду си: Видите ли че нищо не ползувате? Ето, светът отиде след него.

20. И между тези, които възлезваха да се поклонят в праздникът имаше и некои Елини. 21. И те дойдоха при Филипа, който бе от Витсаида Галилейска, и молиха му се и казваха: Господине, искаме да видим Исуса. 22. Идва Филип и казва на Андрея; Андрей пак и Филип казват на Исуса. 23. А Исус им отговори и рече: Дойде часът да се прослави Син Человечески. 24. Истина, истина ви казвам: Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то остава само; ако ли умре, много плод приноси. 25. Който обича живота си ще го изгуби; и който ненавиди живота си на този свет за вечен живот ще го упази. 26. Ако слугува некой на мене, мене да последва; и дето съм аз там ще бъде и слугата ми; и който слугува на мене него ще почте Отец ми. 27. Сега душата ми е смутена; и що да река? Отче, избави ме от този час? Но за това дойдох на този час. 28. Отче, прослави името твое. Тогаз дойде глас от небето: И прославих, и пак ще прославя. 29. А народът, които стоеха и чуха това казваха: Гръм е. Други говореха: Ангел му продума. 30. Отговори Исус и рече: Този глас не биде за мене, но за вас. 31. Сега е съдба на този свет: сега князът на този свет ще бъде изпъден вън. 32. И когато бъда аз въздигнат от земята ще привлека всичките при себе си. 33. А това говореше като назначаваше от каква смърт имаше да умре. 34. Отговори му народът: Ние сме чули от закона че Христос във веки пребъдва; и как казваш ти че Син Человечески требва да бъде въздигнат? Кой е този Син Человечески? 35. И рече им Исус: Още малко време виделината е с вас. Ходете докле имате виделина, да ви не настигне тъмнината; а който ходи в тъмнината не знае къде отива. 36. Докле имате виделината вервайте във виделината за да сте синове на виделината. Това издума Исус, и отиде та се скри от тех.

37. Но ако и да бе сторил толкоз чудеса пред тех, не верваха в него; 38. за да се изпълни речта на пророка Исая, който рече: «Господи, кой поверва на нашето проповедване? и мишцата Господня кому се откри?» 39. За това не можаха да верват, защото пак Исая рече: 40. «Ослепил е очите им, и окаменил сърцата им, с очи да не видят, и със сърдца да не разумеят, та да се не обърнат и ги изцеля.» 41. Това рече Исая когато виде славата негова и говори за него. 42. Но пак и от князовете мнозина поверваха в него; но поради Фарисеите не изповедваха, за да не бъдат отлъчени от съборището: 43. защото възлюбиха славата человеческа повече нежели славата Божия.

44. А Исус възгласи и рече: Който верва в мене не верва в мене, но в тогози който ме е проводил. 45. И който гледа мене гледа тогози който ме е проводил. 46. Аз дойдох виделина на света, за да не остане в тъмнина всеки който верва в мене. 47. И ако чуе некой моите думи и не поверва, аз нема да го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света. 48. Който се отмета от мене и не приима моите думи има кой да го съди: словото което говорих, то ще да го съди в последния ден. 49. Защото аз от себе си не говорих; но Отец който ме проводи, той ми даде заповед какво да река и що да говоря. 50. И знам че неговата заповед е живот вечен. И тъй, това що говоря, както ми е Отец рекъл така говоря.

 

ГЛАВА 13.
1. И пред праздника на пасхата, като знаеше Исус че дойде часът му, да премине от този свет към Отца, както бе възлюбил своите които беха на света, до край ги възлюби 2. И на вечерянето, (когато вече дяволът беше вложил в сърцето на Юда Симонова Искариотскаго да го предаде,) 3. Понеже знаеше Исус че Отец му е дал всичко на ръцете, и че от Бога е излезъл и при Бога отива, 4. става от вечерята и слага си дрехите, и взе престилка та се препаса. 5. После нале вода в омивалницата, и начна да омива нозете на учениците и да ги отрива с престилката с която бе препасан. 6. И тъй, идва при Симона Петра; а той му казва: Господи, ти ли ще ми омиеш нозете? 7. Отговори Исус и рече му: Това което аз правя ти сега не знаеш, но изпосле ще разумееш. 8. Казва му Петър: Нема да омиеш ти моите нозе до века. Отговори му Исус: Ако те не омия, немаш дел с мене. 9. Казва му Симон Петър: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата: 10. Казва му Исус: Омитият нема потреба освен нозете си да омие, но е всичкий чист; и вие сте чисти, но не всинца. 11. Защото знаеше предателят си; за това рече: Не сте всинца вие чисти.

12. А като оми нозете им и си взе дрехите, седна пак и рече им: Знаете ли що ви сторих? 13. Вие ме викате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм. 14. И тъй, аз, Господ и Учител, ако ви омих нозете, то и вие сте длъжни един другиму нозете да омивате. 15. Защото аз ви пример дадох да правите и вие както аз направих вам. 16. Истина, истина ви казвам: Никой раб не е по-горен от господаря си; нито посланник е по-горен от оногоз който го е изпратил. 17. Това като знаете, блажени сте ако го правите. 18. Не казвам това за всинца ви: аз зная кои съм избрал; но за да се сбъде писанието: «Който яде хлеб с мене дигна против мене петата си.» 19. От сега ви казвам това докле още не е било, та кога сбъде да повервате че съм аз. 20. Истина, истина ви казвам: който приима когото аз проводя мене приима, и който приима мене приима тогоз който ме е проводил.

21. Това като рече Исус, смути се духом, и свидетелствува и рече: Истина, истина ви казвам че един от вас ще ме предаде. 22. Тогаз учениците се спогледваха помежду си, и недоумеваха се за кого говори? 23. А един от учениците когото обичаше Исус беше се облегнал на скута Исусов. 24. Кивнува му Симон Петър да попита кой е този за когото говори. 25. А той припадна на гърдите Исусови и казва му: Господи, кой е? 26. Отговаря Исус: Аз като затопя залака, комуто го дам той е; и затопи залака та даде на Юда Симонова Искариотскаго. 27. И подир залака тогаз влезе Сатана в него; и тъй, казва му Исус: Което правиш, прави го по-скоро. 28. А това никой от седещите на трапезата не разуме защо му рече; 29. защото некои мислеха, понеже Юда имаше касата, че му казва Исус: Купи каквото ни требва за праздника, или, да даде нещо на сиромасите. 30. И тъй, като взе той залака излезе тутакси; а беше нощ.

31. А когато излезе той, казва Исус: Сега се прослави Син Человечески, и Бог се прослави в него. 32. Ако Бог се прослави в него, то и него Бог ще прослави в себе си, и сега ще го прослави. 33. Чадца, още малко съм с вас. Ще ме търсите, и, както рекох на Юдеите: Дето ида аз вие не можете да дойдете, и вам казвам сега. 34. Нова заповед ви давам: Да имате любов помежду си; както ви възлюбих, и вие да имате любов помежду си. 35. От това всички ще познаят че сте мои ученици, ако имате любов помежду си. 36. Казва му Симон Петър: Господи, къде отхождаш? Отговори му Исус: Където отивам не можеш сега да дойдеш след мене, но подир ще ме последваш. 37. Казва му Петър: Господи, защо да не мога да дойда след тебе сега? Душата си ще положа за тебе. 38. Отговори му Исус: Душата си ли за мене ще положиш? Истина, истина ти казвам: Доде не е пеял петелът, три пъти ще се отречеш от мене.

 

ГЛАВА 14.
1. Да се не смущава сърцето ви: вервайте в Бога, и в мене вервайте. 2. В дома на Отца моего много жилища има; ако да не бе така аз бих ви казал. Отхождам да ви приготвя место. 3. И когато отида и ви приготвя место, ще дойда пак и ще ви взема при себе си, щото дето съм аз да бъдете и вие. 4. И къде отивам аз вие знаете, и пътя знаете. 5. Казва му Тома: Господи, не знаем къде отхождаш; и как можем да знаем пътя? 6. Казва му Исус: Аз съм пътът, и истината, и животът: никой не отива при Отца тъкмо чрез мене. 7. Ако бихте познавали мене познавали бихте и Отца ми; и от нине познавате го и видехте го. 8. Казва му Филип: Господи, покажи ни Отца, и доста ни е. 9. Казва му Исус: Толкози време съм с вас, и не си ли ме познал, Филипе? Който е видел мене видел е Отца; и как казваш ти: Покажи ни Отца? 10. Не верваш ли че аз съм в Отца, и Отец е в мене? Думите които аз ви говоря, от себе си не ги говоря: но Отец който пребъдва в мене, делата той прави. 11. Вервайте ми че аз съм в Отца, и Отец е в мене: ако ли не, вервайте ми за тия дела. 12. Истина, истина ви казвам: който верва в мене, делата които правя аз и той ще ги прави; и по-големи от тех ще прави, защото аз отхождам при Отца си. 13. И каквото попросите в мое име ще го направя, за да се прослави Отец в Сина. 14. Ако попросите нещо в мое име, аз ще го направя.

15. Ако имате любов към мене, упазете моите заповеди. 16. И аз ще умоля Отца, и ще ви даде друг Утешител да пребъде с вас във веки, 17. Духа на истината, когото светът не може да приеме, защото го не види нито го познава; а вие го познавате, защото пребъдва с вас, и във вас ще бъде. 18. Нема да ви оставя сираци: ще дойда при вас. 19. Още малко, и светът вече нема да ме вижда; а вие ме видите. Понеже аз живея, и вие ще живеете. 20. В онзи ден вие ще познаете че аз съм в Отца си, и вие в мене, и аз във вас. 21. Който има моите заповеди и ги държи, той е който ме люби; а който ме люби възлюбен ще бъде от Отца ми; и аз ще го възлюбя, и ще явя себе си нему.

22. Казва му Юда (не Искариотски): Господи, що е това дето ще явиш себе си нам а не на света? 23. Отговори Исус и рече му: Който люби мене ще упази моето слово; и Отец ми ще го възлюби, и ще дойдем при него, и ще направим жилище у него. 24. Който не люби мене моите думи не държи; и словото което слушате не е мое, но на Отца който ме е проводил.

25. Това ви изказах докле съм още с вас. 26. А Утешителът, Дух Светий, когото Отец ще ви проводи в мое име, той ще ви научи всичко, и ще ви напомни всичко що съм ви рекъл. 27. Мир ви оставям: моят мир ви давам: аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърдцето ви нито да се устрашава. 28. Чухте че аз ви рекох: Отивам си, и ще дойда при вас. Ако ме любехте, възрадвали се бихте за това що рекох: Отхождам при Отца; защото Отец мой е по-голем от мен. 29. И сега ви рекох преди да бъде, че когато се сбъде да повервате. 30. От сега с вас нема много да говоря; защото иде князът на този свет, и той нема нищо в мене. 31. Но за да познае светът че аз любя Отца, и както ми е Отец заповедал, така правя. Станете, да отидем от тука.

 

ГЛАВА 15.
1. Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земледелецът. 2. Всека пръчка в мене която не принося плод, отрезва я; и всека що дава плод, очистя я за да даде по-много плод. 3. Вие сега сте чисти заради словото което ви говорих. 4. Пребъдете в мене, и аз във вас. Както лозената пръчка не може да принесе плод от само себе си ако не пребъде на лозата, така нито вие ако не пребъдете в мене. 5. Аз съм лозата, вие пръчките: който пребъдва в мене, и аз в него, той принося плод много; защото без мене не можете нищо да сторите. 6. Ако не пребъде некой в мене, изхвърлен бива вън както лозената пръчка и изсъхнува; и събират ги та ги кладат на огъня и горят. 7. Ако пребъдете в мене и думите ми пребъдат във вас, каквото искате ще просите, и ще ви бъде. 8. В това се прославя Отец ми, да приносяте много плод; и така ще бъдете мои ученици. 9. Както Отец възлюби мене, и аз възлюбих вас; пребъдете в моята любов. 10. Ако държите моите заповеди ще пребъдете в любовта ми, както съм аз държал заповедите на Отца си и пребъдвам в неговата любов. 11. Това ви говорих за да пребъде моята радост във вас, и вашата радост да бъде изпълнена. 12. Тая е моята заповед, да имате любов помежду си както ви аз възлюбих. 13. Никой нема по-голема любов от тази, щото да положи некой душата си за приятелите си. 14. Вие сте ми приятели ако правите това което ви аз заповедвам. 15. Не ви наричам вече раби, защото рабът не знае що прави господарът му; а вас ви нарекох приятели, защото всичко що чух от Отца си явих ви го. 16. Не избрахте вие мене, но аз вас избрах, и поставих ви да идете вие и да принесете плод, и плодът ви да пребъде; щото каквото поискате от Отца в мое име, да ви даде. 17. Това ви заповедвам, да имате любов един към друг.

18. Светът ако ви ненавиди, знайте че мене по-напред от вас възненавиде. 19. Ако бехте от света, светът би любил своето; а понеже не сте от света, но аз ви избрах от света, за това светът ви ненавиди. 20. Помнете словото което ви аз рекох: Не е рабът по-голем от господаря си. Мене ако изгониха, и вас ще изгонят: ако са държали словото ми, и вашето ще държат. 21. Но всичко това ще ви сторят заради моето име, защото не знаят тогоз който ме е проводил. 22. Ако не бех дошел и не бех им говорил, грех не щеха да имат; сега обаче за греховете си извинение немат.

23. Който ненавиди мене, и Отца ми ненавиди. 24. Ако не бех сторил между тех делата които никой друг не е сторил, грех не биха имали; но сега видеха и възненавидеха и мене и Отца ми. 25. Но това биде за да се изпълни писаното в закона им слово: «Без причина ме възненавидеха.» 26. А когато дойде Утешителът когото аз ще ви изпратя от Отца, Духа на истината който от Отца изходи, той ще свидетелствува за мене. 27. Но и вие свидетелствувате защото от начало сте с мене.

 

ГЛАВА 16.
1. Това ви казах за да се не съблазните. 2. От съборищата ще ви отлъчат; но иде час в който всеки който ви убие да мисли че служба принося Богу. 3. И това ще ви сторят защото не познаха Отца нито мене. 4. Но аз ви рекох това, та кога дойде този час да го помните че аз ви съм рекъл; и от най-напред не ви го казах, защото бех с вас. 5. А сега отхождам при тогоз който ме е проводил; и никой от вас ме не пита: Къде отхождаш? 6. Но понеже ви изказах това, скръб изпълни сърцата ви. 7. А пък аз истината ви казвам: За вас е по-добре да отида аз; защото ако не отида аз, Утешителът нема да дойде на вас; но ако отида, ще ви го проводя. 8. И той кога дойде ще изобличи света за грех, и за правда, и за съдба: 9. за грех, защото не верват в мене; 10. а за правда, защото отхождам при Отца си, и нема вече да ме виждате; 11. а за съдба, защото князът на този свет е осъден.

12. Много още имам да ви река, но сега не можете да носите. 13. А кога дойде онзи, Духът на истината, ще ви настави на всека истина; защото нема да говори от себе си, но каквото чуе ще говори, и ще ви извести това що има да бъде. 14. Той ще мене да прослави, защото от моето ще вземе и ще ви извести. 15. Всичко що има Отец мое е; за това рекох че от моето ще вземе и ще ви извести. 16. Още малко, и нема да ме виждате, и пак малко и ще ме видите; защото аз при Отца отхождам. 17. Тогаз некои от учениците му подумаха помежду си: Що е това което ни казва: Още малко, и нема да ме виждате; и пак малко, и ще ме видите; и това, че аз при Отца отхождам? 18. И говориха:Що е това което казва: Малко? Не знаем що дума. 19. И разуме Исус че щеха да го питат, и рече им: За това ли разискате помежду си дето рекох: Малко, и нема да ме виждате, и пак малко, и ще ме видите? 20. Истина, истина ви казвам че вие ще възплачете и ще разридаете, а светът ще се възрадва, и вие ще бъдете оскърбени, но скръбта ви ще се промени на радост. 21. Жена кога ражда на скръб е, защото е дошел часът й; а кога роди детето, не помни вече тъгата си поради радостта че се е родил человек на света. 22. Така и вие сега скръб имате; но аз пак ще ви видя, и ще се възрадва сърдцето ви, и радостта ви никой нема да отнеме от вас. 23. И в онзи ден нема да поискате от мене нищо. Истина, истина ви казвам че всичко каквото попросите от Отца в мое име ще ви даде. 24. До нине не сте попросили нищо в мое име: просете, и ще получите, за да бъде радостта ви пълна. 25. Това ви говорих с притчи: но настава час когато нема вече с притчи да ви говоря, но явно ще ви известя за Отца. 26. В онзи ден ще попросите в мое име; и не ви казвам че аз ще умоля Отца за вас; 27. защото сам си Отец ви люби, понеже мене възлюбихте и повервахте че аз от Бога излезох. 28. Излезох от Отца и дойдох на света; и пак оставям света и при Отца отхождам.

29. Казват му учениците негови: Ето сега явно говориш, и не казваш никоя притча. 30. Сега познаваме че всичко знаеш, и немаш нужда да те пита некой. По това верваме че от Бога си излезъл. 31. Отговори им Исус: Сега ли вервате? 32. Ето настава час, и дошел е вече, да се разидете всеки на местото си, и мене самичък да оставите; но не съм сам, защото и Отец е с мене. 33. Това ви казах за да имате мир в мене. В света скръб ще имате; но дързайте, аз победих света.

 

ГЛАВА 17.
1. Това изговори Исус, и възведе очите си на небето и рече: Отче, дойде часът: прослави Сина си, да те прослави и Синът ти; 2. както си му дал власт над всяка плът, да даде живот вечен на всички които си му дал. 3. А това е живот вечний, дето да познаят тебе единаго истиннаго Бога, и Исуса Христа когото си проводил. 4. Аз те прославих на земята: свърших работата която ми даде да върша. 5. И нине прослави ме ти, Отче, у самаго тебе, със славата която имах у тебе преди създание мира. 6. Изявих името ти на тия человеци, които ми даде от света. Твои беха, и даде ги на мене, и твоето слово удържаха. 7. Сега познаха че всичко що ми си дал от тебе е; 8. защото словесата които ми даде ти, дадох ги на тех; и те приеха, и познаха наистина че от тебе излезох, и поверваха че ти си ме проводил. 9. Аз за тех се моля: не се моля за света, но за тези които ми даде ти, защото са твои. 10. И всичко мое твое е, и твоето мое, и прослави се в тех. 11. И не съм вече на света, но те са на света, и аз ида при тебе. Отче светий, упази ги в името си, тия които ми даде, за да бъдат едно както ние. 12. Когато бех с тех на света, аз ги пазех в твоето име: тези които ми даде упазих, и ни един от тех не погина тъкмо син погибелний, за да се изпълни писанието. 13. А сега при тебе ида; и това доде съм на света казвам за да имат моята радост пълна в себе си. 14. Аз им дадох словото твое; и светът ги възненавиде защото не са от света, както аз не съм от света. 15. Не се моля да ги вземеш от света, но да ги упазиш от лукаваго. 16. От света не са както и аз не съм от света. 17. Освети ги чрез твоята истина: твоето слово е истина. 18. Както ти проводи мене на света, и аз проводих тех на света; 19. и за тех аз осветявам себе си, да бъдат и те осветени чрез истината. 20. И не само за тех се моля, но и за онези които чрез техното слово ще поверват в мене, 21. да бъдат всички едно; както ти, Отче, си в мене и аз в тебе, да бъдат и те в нас едно; за да поверва светът че ти си ме проводил. 22. И аз, славата която ми даде, дадох я тем; да бъдат едно както сме ние едно: 23. аз в тех, и те в мене; да бъдат съвършени в едно, и да разбере светът че ти си ме проводил, и възлюбил си ги както си възлюбил мене. 24. Отче, тези които си ми дал, искам дето съм аз да бъдат и те с мене, за да гледат славата моя която ми си дал; защото си ме възлюбил преди създание мира. 25. Отче праведни, светът не те е познал, но аз те познах; и те познаха че ти си ме проводил. 26. И явих им твоето име, и ще явя, да бъде в тех любовта с която си ме възлюбил, и аз в тех.

 

ГЛАВА 18.
1. Това като рече Исус, излезе с учениците си отвъд потока Кедрон дето имаше градина, в която влезе той и учениците му. 2. А Юда който го предаваше знаеше това место, защото много пъти се събираше Исус там с учениците си. 3. И тъй, Юда, като взе един пълк и слуги от първосвещениците и Фарисеите, дойде там с фенери и свещи и оръжия. 4. А Исус, понеже знаеше всичко що имаше да дойде върх него, излезе и рече им: Кого търсите? 5. Отговориха му: Исуса Назарянина. Казва им Исус: Аз съм. С тех стоеше и Юда който го предаваше. 6. И като им каза: Аз съм; подръпнаха се назад и паднаха на земята. 7. И пак ги попита: Кого търсите? А те рекоха Исуса Назарянина. 8. Отговори Исус: Рекох ви че съм аз; и тъй, ако мене търсите, оставете тези да си идат; 9. за да се сбъде думата която рече: От тези които ми си дал не изгубих никого. 10. А Симон Петър като имаше нож измъкна го, и удари слугата първосвещенников, и отсече му десното ухо; а на слугата името беше Малх. 11. Тогаз рече Исус на Петра: Тури ножа си в ножницата. Чашата която ми даде Отец, да я не пия ли?

12. И тъй, пълкът и тисящникът и слугите Юдейски уловиха Исуса и вързаха го. 13. И заведоха го първо при Ана; защото беше тест на Каиафа, който беше първосвещеник през тая година. 14. А Каиафа беше този който бе дал съвет на Юдеите че е по-добре да загине един человек за народа. 15. И вслед Исуса идеше Симон Петър и другият ученик; и този ученик беше познат на първосвещеника, и влезе с Исуса в дворът първосвещенников; 16. а Петър стоеше вън до вратата. И тъй, излезе другият ученик който беше познат на първосвещеника, и каза на вратарката, и въведе Петра. 17. И казва слугинята вратарка на Петра: Да не си и ти от учениците на тогози человека? Казва той: Не съм. 18. И стоеха рабите и слугите, които беха наклали огън, защото беше студено, и се грееха: с тех стоеше и Петър и се грееше. 19. А първосвещеникът попита Исуса за учениците му и за учението му. 20. Отговори му Исус: Аз явно говорих на света: аз всекога поучавах в съборището и в храма, дето Юдеите се събират винаги; и нищо не съм говорил на скрито. 21. Що питаш мене? питай които са ме чули какво им съм говорил: ето, те знаят що съм аз рекъл. 22. А когато рече това, един от слугите който стоеше близу удари плесница на Исуса и рече: Така ли отговаряш първосвещенику? 23. Отговори му Исус: Ако съм зле продумал, свидетелствувай за злото; ако ли добре, защо ме биеш? 24. И проводил го бе Ана вързан при първосвещеника Каиафа.

25. А Симон Петър стоеше и грееше се; и рекоха му: Да не си и ти от неговите ученици? Отрече се той и рече: Не съм. 26. Казва един от рабите първосвещеникови който беше роднина на оногоз комуто Петър отсече ухото: Не те ли видях аз в градината с него? 27. И Петър пак се отрече; и тоз час петелът попе.

28. Тогаз заведоха Исуса от Каиафа в преторията; а беше сутрина, и те не влезоха в преторията, да се не осквернят, но да ядат пасхата. 29. За то излезе Пилат при тех и рече: Какво обвинение наносяте върх тогоз человека? 30. Отговориха и рекоха му: Той ако не бе злодеец не бихме го предали на тебе. 31. А Пилат им рече: Вземете го вие и по закону вашему съдете го. Рекоха му Юдеите: Нам не ни и простено да убием никого; 32. за да се сбъде речта Исусова който рече като назначаваше с каква смърт имаше да умре. 33. И тъй, Пилат влезе пак в преторията, и повика Исуса и рече му: Ти ли си цар Юдейски? 34. Отговори му Исус: От само себе си ли казваш ти това, или други ти рекоха за мене? 35. Отговори Пилат: Че аз Юдеин ли съм? Твоят народ и първосвещениците предадоха те на мене; що си сторил? 36. Отговори Исус: Моето царство не е от този свет; ако беше царството ми от този свет, слугите ми борили се биха да не бъда предаден на Юдеите. А сега царството ми не е от тука. 37. А Пилат му рече: И тъй, ти сега цар ли си? Отговори Исус: Ти право казваш че аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на този свет, да свидетелствувам истината. Всеки който е от истината слуша гласа ми. 38. Казва му Пилат: Що е истина? И щом рече това излезе пак при Юдеите и казва им: Аз не намервам ни една вина в него. 39. А у вас има обичай да ви пущам едного по пасхата: рачите ли да ви пусна царя Юдейски? 40. Тогаз пак извикаха всичките и казваха: Не него, но Варава. А Варава беше разбойник.

 

ГЛАВА 19.
1. Тогаз Пилат взе Исуса и го би. 2. И войните изплетоха венец от тръне, възложиха го на главата му, и облекоха му багрена дреха, 3. и казваха: Радвай се, царю Юдейски! и удряха му плесници. 4. И излезе Пилат пак вън и казва им: Ето, извождам ви го вън да познаете че ни една вина не намервам в него. 5. Тогава излезе Исус вън, и носеше трънения венец и багрената дреха. И казва им Пилат: Ето человека! 6. А първосвещениците и слугите щом го видеха извикаха и казваха: Разпни го! разпни го! Казва им Пилат: Вземете го вие и разпнете го; защото аз не намервам вина в него. 7. Отговориха му Юдеите: Ние закон имаме, и по нашия закон требва да умре; защото направи себе си Син Божий.

8. А Пилат като чу тази дума повече се убоя. 9. И влезе пак в преторията и казва на Исуса: Ти от къде си? А Исус му ответ не даде. 10. Казва му Пилат: На мене ли не говориш? Не знаеш ли че власт имам да те разпна, и власт имам да те пусна? 11. Отговори Исус: Не би имал ти никаква власт над мене ако не бе ти дадено от горе; за това който ме предава на тебе има по-голем грех. 12. От това Пилат искаше да го пусне; Юдеите обаче викаха и казваха: Ако пуснеш тогози не си приятел Кесарев: всеки който прави себе си цар противник е Кесарю. 13. А Пилат като чу тази дума изведе Исуса вън и седна на съдейския престол, на местото което се казваше Каменопослано, а по Еврейски Гавата. 14. Беше же петък на пасхата, и часът около шест; и казва на Юдеите: Ето вашия цар! 15. А те извикаха: Махни го! махни! разпни го! Казва им Пилат: Царя ли вашего да разпна? Отговориха първосвещениците: Ние немаме друг цар освен Кесаря. 16. И тогаз им го предаде да се разпне. И взеха Исуса и го закараха.

17. И носеше кръста си, и излезе на местото нарицаемо Лобно, което по Еврейски се казва Голгота, 18. дето го разпнаха, и с него други двама, отсам и отсам, а посред Исуса. 19. А Пилат написа и титла, и тури над кръста. И написано бе, ИСУС НАЗАРЯНИН, ЦАР ЮДЕЙСКИ. 20. И тази титла прочетоха мнозина от Юдеите; защото беше близу до града местото дето разпнаха Исуса, и написано бе Еврейски, Гръцки, и Латински. 21. А първосвещениците Юдейски казваха на Пилата: Недей писа, Цар Юдейски, но че той рече: Цар Юдейски съм. 22. Отговори Пилат: Каквото писах, писах.

23. А войните като разпнаха Исуса взеха дрехите му и направиха четири делове, на всеки воин по един дел, и хитона; а хитонът не беше шит, но от горе до долу цел изтъкан. 24. И рекоха си помежду си: Да го не съдираме, но да метнем жребие за него, кому ще бъде; за да се изпълни писанието що казва: «Разделиха дрехите ми помежду си, и за одеждата ми жребие метнаха.» И тъй. войните това сториха.

25. А до кръста Исусов стоеха майка му, и на майка му сестра й, Мария жената Клеопова, и Мария Магдалина. 26. А Исус, като виде майка си и ученика когото обичаше че стоеха близу, казва на майка си: Жено, ето син ти. 27. После казва на ученика: Ето майка ти. И от онзи час взе я ученикът у дома си.

28. След това, като знаеше Исус че всичкото вече се свърши, за да се сбъде писанието каза: Жеден съм. 29. И там имаше сложен съсъд пълен с оцет; и войните напълниха гъба с оцет, обвиха я с исоп, и принесоха я на устата му. 30. И като прие Исус оцета, рече: Свърши се; и преклони глава и предаде дух.

31. Но понеже тогава бе петък, за да не останат телата на кръста в съботата, (защото беше велик ден оная събота) то Юдеите молиха Пилата да им се пребият голените, и да ги дигнат от там. 32. Тогаз дойдоха войните и на първия пребиха голените, и на другият който беше разпнат с него. 33. А като дойдоха при Исуса и го видеха че е умрел вече, не му пребиха голените. 34. Но един от войните прободе с копие ребрата му, и тутакси излезе кръв и вода. 35. И този който виде свидетелствува, и истинно е неговото свидетелство, и той знае че истина казва за да повервате вие. 36. Защото всичко това стана за да се изпълни писанието: «Кост негова не ще да се строши;» 37. и пак друго писание казва: «Ще погледнат на него когото прободоха.»

38. А след това Иосиф от Ариматея, (който беше ученик Исусов, но потаен заради страха от Юдеите,) примоли се на Пилата да вземе телото Исусово; и Пилат даде воля. И той дойде та дигна телото Исусово. 39. Дойде още и Никодим, (който бе дохождал от най-първо през нощ при Исуса,) и носеше едно смешение от смирна и алой до сто литри. 40. И тъй, взеха телото Исусово и обвиха го в плащаница с ароматите, както е обичай на Юдеите да погребват. 41. И на онова место дето бе разпнат имаше градина, и в градината гроб нов, в който никой още не бе положен. 42. Там прочее положиха Исуса, поради петъка на Юдеите, защото беше близу гробът.

 

ГЛАВА 20.
1. И в първия ден на седмицата Мария Магдалина идва на гроба сутринта рано, като беше още тъмно, и гледа камика дигнат от гроба. 2. Тича тогаз и идва при Симона Петра, и при другия ученик когото обичаше Исус, и казва им: Дигнали Господа от гроба, и не знаем де са го положили. 3. И тъй, Петър и другият ученик излезоха и отхождаха на гроба. 4. И тичаха и двамата наедно; а другият ученик предвари по-скоро Петра, и дойде пръв на гроба; 5. и като надникна, вижда плащаниците сложени: но не влезе. 6. След него дойде и Симон Петър, и влезе в гроба, и виде плащаниците сложени, 7. и кърпата която беше на главата му сложена, не наедно с плащаниците, но особно свита на едно место. 8. Тогаз влезе и другият ученик който дойде по-напред на гроба, и виде и поверва: 9. Защото не беха разумели още писанието че требваше той да възкръсне из мъртвите. 10. И върнаха се пак учениците у тех си.

11. А Мария стоеше до гроба вън и плачеше; и тъй, като плачеше надникна в гроба, 12. и вижда два ангела с бели дрехи седнали, един от къде главата и един от къде нозете, там дето бе лежало телото Исусово. 13. И те й казват: Жено, защо плачеш? Казва им: Защото взели Господа моего, и не зная де са го положили. 14. И това като рече, обърна се назад и вижда Исуса че стои, и не знаеше че е Исус. 15. Казва й Исус: Жено, защо плачеш? кого търсиш? А тя понеже го имаше че е градинарът казва му: Господине, ако си го ти изнесъл, кажи ми де си го положил, и аз ще го взема. 16. Казва й Исус: Марийо! Тя се обърна и рече му: Равуни! което се казва, Учителю! 17. Казва й Исус: Не се допирай до мене, защото не съм възлезъл още при Отца си, но иди при братята ми и кажи им: Възлезвам при Отца моего и Отца вашего, и Бога моего и Бога вашего. 18. Идва Мария Магдалина та известява на учениците че виде Господа, и че той й рече това.

19. А вечерта на този ден, първия на седмицата, когато беха и вратата заключени дето учениците беха събрани поради страха от Юдеите, дойде Исус, и застана на сред, и казва им: Мир вам! 20. И това като рече, показва им ръцете и ребрата си. И зарадваха се учениците като видеха Господа. 21. И пак им рече Исус: Мир вам: Както ме Отец проводи, и аз провождам вас. 22. И това като рече духна, и казва им: Приимете Духа Святаго. 23. На които простите греховете, простени им са; и на които задържите, задържани са.

24. А Тома, един от дванадесетте, нарицаемий Близнец, не беше с тех, когато дойде Исус. 25. И казваха му другите ученици: Видехме Господа. А той им рече: Ако не видя на ръцете му язвите от гвоздеите, и не туря пръста си в язвите на гвоздеите, и не вложа ръката си в ребрата му, нема да повервам.

26. И подир осем дни, пак беха вътре учениците му, и Тома с тех: идва Исус, като беха вратата заключени, и застана на сред и рече: Мир вам! 27. После казва на Тома: Дай си тука пръста и виж ръцете ми; и дай ръката си и тури в ребрата ми, и не бъде неверен, но верен. 28. И отговори Тома и рече му: Господ мой и Бог мой! 29. Казва му Исус: Понеже ме виде, Томо, поверва; Блажени които без да видят поверваха.

30. И още много други чудеса стори Исус пред учениците си, които не са писани в тази книга: 31. А тези са написани за да повервате че Исус е Христос Син Божий, и като вервате да имате живот в неговото име.

 

ГЛАВА 21.
1. Подир това пак се яви Исус на учениците си на Тивериадското море, и яви им се така: 2. там беха наедно Симон Петър и Тома нарицаемий Близнец, и Натанаил от Кана Галилейска, и синовете Зеведееви, и други двамина от учениците негови. 3. Казва им Симон Петър: Аз ще отида да ловя риба. Казват му: Ще дойдем и ние с тебе. Излезоха и възлезоха завчас на ладията; и през онази нощ не уловиха нищо. 4. И като се разсъвна вече застана Исус на брега; но учениците не познаваха че е той Исус. 5. Казва им Исус: Деца, имате ли нещо за ядене? Отговориха му: Не. 6. А той им рече: Хвърлете мрежата отдесно на ладията, и ще намерите. И тъй хвърлиха; и не можаха вече да я привлекат от множеството на рибата. 7. Тогаз онзи ученик когото обичаше Исус казва на Петра: Господ е. А Симон Петър като чу че е Господ препаса връхната си дреха, (защото беше гол) и хвърли се в морето. 8. А другите ученици дойдоха с ладията, (защото не беха далеч от земята, но колкото двесте лакти,) и влачеха мрежата с рибата. 9. И като излезоха на земята гледат жарава разложена, и риба турена на нея, и хлеб. 10. Казва им Исус: Донесете от рибите които уловихте сега. 11. Възлезе Симон Петър та извлече мрежата на земята, пълна с едри риби сто и петдесет и три; и толкоз като беха мрежата се не съдра.

12. Казва им Исус: Елате, обедвайте. И никой от учениците не смееше да го попита: Ти кой си? понеже знаеха че е Господ. 13. Идва тогаз Исус и взема хлеба, и дава им, така и рибата. 14. Това беше вече третий път дето се яви Исус на учениците си от как възкръсна из мъртвите.

15. А като се наобедваха, казва Исус Симону Петру: Симоне Ионин, любиш ли ме повече от тия? Казва му: Ей, Господи, ти знаеш че те обичам. Казва му: Паси агънците ми. 16. Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли ме? Казва му: Ей, Господи, ти знаеш че те обичам. Казва му: Паси овците ми. 17. Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли ме? Наскърби се Петър, защото му рече трети път: Обичаш ли ме? И рече му: Господи, ти всичко знаеш, ти знаеш че те обичам: Казва му Исус: Паси овците ми. 18. Истина, истина ти казвам: Когато беше ти по-млад, сам си се опасваше и ходеше където щеше; но като остарееш ще простреш ръце, и друг ще те опасва и ще те води където ти не щеш. 19. И това рече като назначаваше с каква смърт имаше да прослави Бога. И това щом рече казва му: Върви подире ми. 20. А Петър като се обърна вижда че иде подир им ученикът когото обичаше Исус, този който на вечерята се наклони на гърдите му и рече: Господи, кой е който ще те предаде? 21. Него като виде Петър казва Исусу: Господи, а този що? 22. Казва му Исус: Ако ще да пребъде той докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире ми. 23. И тъй се разнесе тая дума помежду братята че този ученик нема да умре; а Исус му не рече че нема да умре, но: Ако ща да остане той докле дойда, теб що ти е?

24. Този е ученикът който свидетелствува за това, който и написа това; и знаем че неговото свидетелство е истинно. 25. Има още и други много неща що стори Исус които ако би да се напишат едно по едно, и цел свет, ми се чини, не би вместил написаните книги. Амин.