fbpx

Рудолф Щайнер за влиянието на някои храни върху характера

Рудолф Щайнер за влиянието на някои храни върху характера

Ако някой е много независим и има голяма склонност към егоизъм, той или тя трябва да яде малко концентрирана захар; защото захарта подхранва независимостта и себеуповаването. Ако, обаче, някой е без вътрешна сила или външна стабилност и винаги вярва, че има нужда да разчита на другите за подкрепа, тогава той или тя трябва да яде много захар, за да стане по-независим. Ако някой бива завладян от гняв, той или тя не трябва да яде много подправки в храната, особено сол и пипер. Предразположените към удобство и летаргия трябва особено да избягват азотни храни, които замърсяват етерното тяло; вместо това те трябва да избират за храна зеленчуци и плодове.

Онези, които искат да се заемат с проблема по овладяването на сексуалната страст, страстта, която принизява човека под нивото на животното, когато е употребена в своите най-низши форми, но която, преобразувана, отвежда човеците най-близо до тяхната божественост, трябва да ядат възможно най-малко протеин. Прекомерното приемане на протеинова субстанция позволява на размножителните субстанции да вземат превес и това прави овладяването на сексуалната страст много трудно.

За склонните към завист, зла воля и коварство, краставиците, тиквите, и всички увивни растения не са полезни. Дори когато яде плодове, човек трябва да бъде внимателен. Хора, склонни към емоционални изблици, не трябва да ядат пъпеши. Сладкият, опияняващ аромат на тези плодове помрачава всяко ясно и разумно съзнание. Изобилното приемане на ябълки не е полезно за всеки. В някои хора то усилва доминиращата природа и често води до втвърдяване и бруталност. Поради своето високо съдържание на желязо, черешите, ягодите не са добри за всеки. Бананите, фурмите и смокините са по-полезни.

Също и с ядките можем да направим определена селекция. Ако искаме да преминем през обучение на нашето мислене, ние се нуждаем преди всичко от добре оформен, здрав мозък. Но родителите в настоящата епоха рядко предоставят на своите деца такива добре оформени мозъци. Тогава е необходима помощ, за да се подсили мозъка. И тук преди всичко лешникът е този, който произвежда всички субстанции, нужни за образуването на мозъка. Всички други видове ядки са по-малко ценни; фъстъците (всъщност бобово растение) като цяло да се избягват.

По отношение на мазнините трябва да предпочитаме маслото, направено от мляко. Лешниковото масло също е препоръчително.

А сега стигаме до стимулантите: кафе и чай. Кафето подпомага логическото мислене, но ние няма да станем логично мислещи хора само от кафето, тъй като е необходимо повече. И при хора, при които интелектуалният принцип не е доминиращ, какъвто е често случаят с жените, обилното приемане на кафе може да доведе до хистерия.

Чаят причинява добри прозрения. Но ние можем също да получим добри прозрения със специални упражнения.

По време на духовен стремеж е особено важно да се живее много въздържателен живот. „Въздържането пречиства нашите чувства, пробужда способности, развеселява душата и укрепва паметта, земното бреме на душата ни почти изчезва и така душата ни се радва на по-висша свобода“, казва един мъдър старец.

Ако ядем в големи количества и твърде често, не бихме били способни да създадем никакви конструктивни мисли. Защото, ако храносмилането изисква твърде много от нашите сили, не остават никакви способности за мислене. Именно онези хора, изпълнили света с продуктите на своя ум, са живели с много малко храна. Шилер, Шекспир и много от нашите поети, на които днес сме благодарни за техните чудесни творби, са работили в трудно лишение. Умът никога не е толкова ясен, колкото след дълъг пост. Също в историята на религиозните ордени и в биографиите на светците откриваме многобройни примери за ползите на въздържателния живот. Най-великите светци живееха само на плодове, хляб и вода, и няма известен светец-чудотворец, който да е привел духовните сили в движение по време на обилно хранене.

Също и в античността всички велики, мъдри личности бяха известни със своето въздържание.


Рудолф Щайнер, откъс от “Събрани съчинения” 266/1.