Как са най-полезни смокините? Може ли да се ядат сурови плодовете на мъжките смокини – това са тези, от които се прави сладко от зелени смокини?
Смокините, както и всички други ядливи в сурово състояние плодове, са най-полезни пресни и непреработени. В този вид отделните съставки присъстват в своята нативна (първородна) форма, при която те запазват максимално биохимичните си, физиологични и органолептични (вкусови) качества. Изключително важно е присъствието на живи, активни ензими, които при сдъвкването започват да самосмилат плодната маса, подпомагайки по този начин нашето храносмилане и осигуряват в максимална степен усвояването на полезни вещества. По отношение на ензимната сила смокините заемат едно от първите места сред всички известни плодове, наред с ананаса, папаята и мангото. Съдържат специфичния протеолитичен ензим – фицин. Освен че подпомага разграждането на хранителни вещества в нашия стомашно-чревен тракт, той също така го почиства от всички непреработени токсични отпадъци, като спомага за тяхното обезвреждане и извеждане от тялото.
Изборът на свежи смокини е особено важен. За директна консумация задължително се ползват само напълно узрели плодчета, които при пипане са меки, но не и разкашкани. Цветът не е показателен, защото зависи от сорта. Има напълно узрели меки смокини с чисто зелена външна кожица. Трябва да се знае, че откъснатата недоузряла смокиня, за разлика от много други плодове и зеленчуци, не узрява повече и си остава негодна за консумация. Винаги помирисвайте смокините, преди да ги купите. Ароматът трябва да е свеж и в никакъв случай да не се усеща миризма на кисело. Последната е белег за развала и ферментация. Тъй като интервалът между пълната зрялост и развалата е много кратък (само няколко дни), моят съвет е винаги да ги избирате лично една по една. В противен случай рискувате поне половината от продадените ви смокини да се окажат или недоузрели и негодни за директна конкумация или вече ферментирали и годни само за приготвяне на ракия. Неузрелите смокини са токсични, защото съдържат силно дразнещ латекс, в чийто състав влизат каучук, смоли, ябълчна киселина, ренин, церин и много други силно разграждащи ензими. Този на вид подобен на мляко сок е своеобразна защитна система на растението да предпазва плодовете до етапа на зрялост, когато семената в тях са годни да дадат ново поколение. Латексът, освен че дразни кожата при докосване, води до възпаление на лигавицата на стомаха и червата. От друга страна, презрелите и вече ферментирали смокини провокират подуване и газове, резултат от чревна ферментация с образуване на алкохол и други токсични вещества.
Единствената полезна форма за консервиране на смокините, която запазва почти напълно техния състав и даже повишава концентрацията на редица хранителни вещества, е сушенето. Това е и най-древният метод. Индустриално произведените сушени смокини обаче задължително са третирани с консерванти – серен диоксид и сулфити. Това се отнася и за тези със сертификат за биологична продукция. Трябва да се знае, че биопродукт не означава без консерванти, а с разрешени такива. Затова моят личен съвет е да приготвяте домашно сушени в подходяща сушилня (дехидратор). Ако ползвате купени сушени смокини, преди консумация поне ги измивайте обилно с вода.
Смокинята е двудомно растение. Това означава, че има отделно дървета само с мъжки и такива само с женски съцветия. Мъжките дървета не раждат плодове. Това, което при тях виждаме по клоните, и което прилича на зелени смокини, са всъщност съцветия. Категорично не са годни за сурова консумация в нито един етап от развитието си. От тях най-често се приготвя прословутото сладко от зелени смокини (въпреки че може и от неузрели женски съплодия), което изпълнява само кулинарно-естетични функции – за украса на сладкиши и т.н., но не притежава хранителна стойност.
Д-р Гайдурков, georgigaydurkov.wordpress.com