Лененото семе днес е фаворизирано и е често рекламирано като една от т.нар. суперхрани. Интересен факт е обаче, че то далеч не е нещо ново и е познато на човешките цивилизации от древност. Използвано е от хилядолетия, но забележете – преимуществено за технически цели, а не за храна. Случаен ли е този факт и допуснали ли са древните грешката да не разпознаят нещо толкова ценно и полезно? И най-хубавите неща в живота, както е известно, често тъти могат да носят една „тъмна“ и недотам известна страна. Освен богатия си хранителен състав и особено изтъкваните омега-3 мастни киселини, лененото семе съдържа изключително висок процент протеазни инхибитори(в частност трипсин-инхибитори). Това са защитни вещества в семето, с които то се предпазва да не бъде изядено. Всяко семе ги съдържа в малка доза, но лененото е един от рекордьорите. По този начин силно подтиска ензимите на нашите смилателни сокове и нарушава сериозно храносмилането ни. Резултатът е подуване, газове, диария и неусвояване на редица ценни хранителни вещества. Затова при хора със стомашно-чревни проблеми и със съмнения за дефицити, лененото семе не е препоръчително. Протеазните инхибитори са термолабилни и се неутрализират при термична обработка (подобно при готвенето на бобените култури). При лененото семе обаче топлинната обработка е изключително нежелателна, защото то е богато на мазнини с ненаситени мастни киселини (включително омега-3), които силно деградират при този процес, превръщайки се в акролеини и други силно дразнещи и канцерогенни вещества. Затова отговорът е – не, лененото семе не е подходящо да се добавя към печива. Препоръчителен вариант за обезвреждане на протеазните инхибитори е предварителното накисване на семето. Недостатъкът на този метод е, че поради високото влакнинно съдържание, като резултат се получава една не особено приятна слузеста каша. Съветът в случая е последната да се изплаква обилно с вода, след което може да се изсуши на температура не по-висока от 40 гр. С.
Друг изключително спорен момент в лененото семе е съдържанието на лигнани. Това са влакнини, които чревните бактерии превръщат в усвоими естрогеноподобни (с ефект на женски полови хормони) вещества – ентеролактони и ентеродиоли. Много семена съдържат лигнани, но в лененото те са екстремно високи (335 мг на 100 г, за сравнение при нахута – 35 мг на 100 г). Всяко нещо всъщност в биологичния свят е с двупосочен ефект. В малки количества тези фитоестрогени подпомагат жената в менопаузата, а при млади жени със свръхпродукция на естрогени, конкурирайки се за естрогенните рецептори, те регулират това свръхпроизводство и предпазват от редица заболявания, включително и от рак на гърдата. При мъжете в малки количества, по същаия механизъм, те предпазват от рък на простатната жлеза, както и от сърдечно-съдови и обменни заболявания. Несравнимо високият процент на тези естрогеноподобни вещества при лененото семе обаче поставя сериозен въпрос особено пред репродуктивното здраве на мъжа. Същият принцип важи и за описаните вече протеазни инхибитори. В малки количества те намаляват гликемичния индекс на въглехидратните храни с всички полезни последици по отношение на обмяната. Във високи – нарушават храносмилането.
Относно съдържанието на полезните омега-3 мастни киселини, лененото семе съдържа всъщност само алфа линоленова к-на(ALA). От нея нашият организъм синтезира другите две особено важни – ейкозапентенова (ЕРА) и докозахексенова (DHA) к-на. Този процес е силно подтиснат, ако ползвате дабавени изолирани мазнини, богати на омега-6 мастни к-ни, като слънчогледово олио, зехтин и т.н. Омега-3 мастни к-ни се съдържат и в много други семена – конопено, орехи,тиквено, шам-фъстък и др, както и в зеленолистни. Това, че те са в по-малко количество не е грешка на природата. Добавени изкуствено в големи количества омега-3 мастните к-ни могат да бъдат опасни, като предизвикват нарушение в кръвосъсирването, включително и кръвоизливи .
Като обща препоръка лененото семе е желателно да се ползва до 1-2 чаени л. дневно, предварително изкиснато и термично необработено. Може да се смила и добавя към храните, без млечни, тъй като последните свързват неразтворимо редица съставки.
Д-р Гайдурков, georgigaydurkov.wordpress.com